Анна Манова
Актовата зала в СОУ „Отец Паисий” вече може да се похвали с нововъведение. От началото на месец октомври ученици и учители имат нов киносалон. Всъщност, това е и единственото училище в Самоков, което има подобна кинозала, която разполага със седемдесет места. Зад стартирането на кино-клуба стоят преподавателите по английски език Филип Ляпов и Йорданка Георгиева. Основната и водеща идея е този клуб да осигури достъп на учениците до високи произведения на филмовото изкуство, като учениците да имат възможност да пишат рецензии на гледаните филми, а най-добрите от тях да бъдат съответно поощрявани с награди. Или по друг начин казано, чрез интерактивни, методи да се върне желанието на учениците да посещават часовете и да се случва така необходимият дебат по различни теми.
В разговор с един от „виновниците” за оборудването на киносалона и практически неговото съществуване, а именно Филип Ляпов се срещам с едно младо, синеоко момче, което накратко споделя за себе си, че е от Бургас, но живее в София. След това допълва, че е историк по образование, завършил история в Американския университет в Благоевград, а след това й магистратура в Оксфорд, Англия. Желанието му е да получи още една специализация в Унгария. Преди да дойде в града е бил преподавател в столично училище. В Самоков е учител вече втора година по програмата „Заедно в час” и изключително много се ръководи от един от водещите принципи на програмата, а именно достъпа до качествено образование за всички ученици. Тази година преподава интензивно английски език на 8-и те класове и е класен ръководител на 9-ти.
Как се случи така, че СОУ „Отец Паисий” има нова кинозала?
Идеята всъщност дойде от една онлайн презентация, която бях гледал за подобни киноклубове в Англия, които са разпространени в много училища и пораждат интересни дискусии. В същото време дават възможност на децата да имат достъп до високо изкуство, по този начин се преподават много добродетели и общочовешки ценности. Имах такава идея това нещо да се случи и тук. Но тя успя да бъде реализирана, едва когато един мой приятел ми сподели, че има възможност да дари 1000 лв. на училището. Като ми каза да се консултирам с ръководството на училището, с колегите и директора и да ги използваме така, както аз реша. Аз споделих своята идея и тя беше приета радушно от всички.
За какво стигна сумата?
Точно в рамките на тези пари успяхме да закупим чисто нов проектор, огромен екран и аудио система, с която да обзаведен актовата зала, която досега се използваше за раздаване на дипломи и има капацитет от 70 места. Това са достатъчно места да се събере повече от един клас.
Кога беше първата прожекция? И кой филм избрахте да постави началото на киноклуба?
Началото на октомври беше първата прожекция, като филмът го избрах аз – „Форест Гъмп”. Много харесвам този филм. За следващата прожекция даваме възможност на децата да избират между три филма – „Терминалът”, „Хвани ме, ако можеш” и „Красив ум”. Идеята е да се гласува на фейсбук страницата на клуба /facebook: Кино-клуб СОУ „Отец Паисий/ за един от предложените филми. Засега прожекциите ще са всеки четвъртък от 14:00 часа.
Споменахте за дискусии върху филмите, рецензии от страна на учениците. Разкажете малко повече.
Наистина би било хубаво да има дискусия върху филмите. А учениците да бъдат стимулирани да пишат рецензии върху тях, като най-добрите да бъдат избирани и публикувани във фейсбук страницата на клуба. Ще има и жури – един колега по БЕЛ, един учен и директорката, ако се съгласи.
Оттук нататък, как смятате да популяризирате клуба?
Предвижда се тепърва да има прожекции и за други ученици от други училища. Трябва да се помисли как да стигне до тях, може би чрез колеги и ученици. Необходима е по-масирана реклама. Залата е достатъчно голяма да събере повече от един клас. В нея в момента се провеждат и различни презентации.
Днес е доста деликатно да се работи с учениците, те са много технологично напреднали, а и трудно им се задържа вниманието. Какво трябва да направи един млад учител, за да осъществи полезен контакт в час с тях?
Учителската професия ми дава много, непрекъснато търся начини да съм полезен на децата. А контактът с тях винаги ми е носил много. Преди да дойда в Самоков, аз преподавах в едно софийско училище. Там усетих собствените си ограничения. Имах желанието да се преборя с апатията и липсата на мотивацията, ниските постижения, пропастта между малките населени места и елитните гимназии в големите градове. Не е без значение и социалният статус на учениците и се опитваме да се преборим с това. Важно е всяко дете да има достъп до качествено образование, това е и мотото на програмата „Заедно в час”, а и мое лично мнение. Аз не мисля, че учителите в което и да е училище са слаби, просто се изисква друга специфика и интерактивни методи, както и повече личен контакт с децата, които не разглеждат образованието като ценност. Тук, разбира се, има значение и семейството. В часовете се старая да правя и други културни преградки, за да си обогатят общата култура, защото сега това е важно. В университета се залага на други неща.
