Анна Манова
Миналият петък вечер в читалнята на библиотеката се състоя поредната приятна среща. Този път гост беше авторката Стоянка Фъркова от Сопот. Пред самоковската публика тя представи своя първи роман, носещ романтичното заглавие „ Светулка за двама”.
Стоянка Фъркова е позната на самоковската аудитория в образа си на актриса. Едно от последните и превъплъщения е в ролята на майката от пиесата на Стефан Цанев „Животът – това са две жени”, представена на третото издание на фестивала за любителските театри „Театър без граници”, където тя взе и награда за главна женска роля. Тя самата е потвърждение на това, че в една жена се преплитат най-малко две жени, в нейния случай майката и детската учителка, актрисата и писателката. И още поне 100 жени, минимум. От около 10 години тя е част от театралния състав на Народно читалище „Иван Вазов – 1871” гр. Сопот. Направила е множество роли. А писането? То е дошло впоследствие, като продължение на творчеството, което живее в нея и търси пътища на изява.
За нейното нестандартно и цветно представяне се погрижи Зоя Станкова, която заедно с колегата на Стоянка Фъркова от МДТ „Матей Икономов” Атанас Маринов прочете откъс от книгата. И както спомена главният библиотекар Албена Ихтиманска, те двете си приличат по това, че са погълнати от писането и от сцената или в обратен ред, но пак със същата сила. Всъщност тази „тиха лудост” артистизмът ги среща, запознава и сближава. Така връзката между тях прераства в приятелска. Което, разбира се, обяснява факта, че Зоя Станкова е и една от първите читателки на романа.
Книгата „Светулка за двама” излиза от печат през месец декември миналата година, а самото представяне на дебютния роман на авторката в града на Вазов е в началото на януари. След представянето в Сопот, книгата пристигна в Самоков, а след това ще отпътува за Карлово, където ще стане част от инициативите за маратона на четенето. „Всъщност книгата е от малкото четива, които в днешния ден обръщат внимание на живота на обикновения човек, на неговите радости и скърби, на обратите в спокойствието, на чистата любов, на новия живот… Всичко е много увлекателно и истинско. Минах няколко страници и оттам нататък четенето беше на един дъх. Вдишах думите със сърцето си и то спря. Спря животът. Спря всичко. Остана само книгата. Историята. Любовта. Усмивките. Сълзите. Драмата. Илюзиите. Мечтите. Реалностите.” С тези думи започна вечерта Станкова.
Авторката започва да пише книгата преди четири години и на няколко пъти спира, защото не знае как да продължи. Всъщност героите сами започват да определят пътя си и да я „подтикват” просто да грабне перото и да описва действията им. „Романът започва с една любовна среща, с любовна история. Прилича на американските одеала – пачуърк, към които пришивам нови и нови парчета. В един момент романът ме обсеби. И дори досега огънят ми липсва, липсва ми писането. Аз съм мързелив писател”, признава Фъркова, която приема писането като сериозно и отговорно занимание.
Героите и се заплитат в любовен триъгълник, където има една жена Светла и разбира се двама мъже, единият руснак. И макар единият от героите Георги да е определен първоначално за тъпия ъгъл в геометричната фигура, той изненадва дори създателката на образа му, като пред очите и се развива. Това променя и финала на самия роман. Така се срещат и свързват различните съдби, понякога преплетени, друг път болезнено разделени. Те са от една страна взаимно преплитащи се и отхвърлящи се, събрани обаче в едно начало, в една опорна точка, в една жена. Както обичайно се случва. Образът на българската жена има тази способност едновременно да бъде причина и следствие, начало и край на един живот.
„И самата история, на пръв поглед е нещо обикновено. Работа. Семейство. Дом. Дете. Намиране на себе си. Случайна среща. Флирт, започнал със скандал. Случаен или не обрат. Животът на трима души се завърта в любовен триъгълник, който води след себе си въпроси. Обрати. Драми. Всичко е примесено с лек криминален елемент, който към края на книгата дори се засилва. История, която започва с размисъл в главата на главната героиня и завършва с нов живот. Една затрогваща история за истината, за любовта, доброто, надеждата, прошката и Бог”, така е видяла, прочела и почувствала книгата Зоя Станкова.
„Писането е като лъгането, колкото повече лъжеш, толкова повече лъжи трябва да измислиш. Не очаквам мъж да хареса книгата, предимно женско четиво е. Съществува такава любов и такава светлина в отношенията”, каза пред самоковската публика авторката и с намигване сподели, че не тласка и не иска да обърка женската мисъл в посока извън семейното гнездо, но все пак се случват и такива събития в живота. Затова има и светулки, да огряват пътя, по който вървят „грешниците”, да намерят верния, да начертаят нов, да се върнат, но все пак да не се изгубят. И всичко това да има смисъл. Защото за всяко подобно действие обяснението е любов!
Светът е устроен така, че всяка добра комбинация включва в себе си две неща – единството между мъжкото и женското. Такава е светулката – за двама.
Коментар
Зоя Станкова
Писатели много. Книги много. Обаче, ако няма светлина, ако няма живинка, ако няма същност, какво като ги има…
Благодаря, Таня! Благодаря за хубавата книга, за искреното приятелство, за всяка споделена емоция и мисъл! Смисълът не е в това просто да се познаваме, смисълът е в това дълбочините в нас да се открият! В плиткото има много хора, радвам се, че сме заедно в дълбокото! И както нашият любим Вася е написал „Жди! Вернусь!”, с намигване!
