Миналия петък станахме свидетели на най-голямото спортно постижение на първата ракета на България при жените. Цветана Пиронкова спечели първата си титла в професионалната кариера след великолепен мач срещу германката Анджелик Кербер.
Политиците се надпреварваха да казват колко е добра, да отправят поздравления и да трупат точки за сметка на тенисистката. Всички журналисти, които изляха тонове помия по нейн адрес също не пропуснаха да я похвалят, а спортното министерство ще я награди с 20 000 лв. за успеха й.
Подобна бе и сутуацията преди около 10 дни с класирането на волейболните отбори на България за световно първенство – похвали, поздравления.
Каква бе ситуацията с Краси Анев? Колко пари за подготовка получава Веско Цинзов? Защо Влади Зографски не тренира у нас? Няма значение, важното е да се снимат с тях, когато постигнат добро класиране, ако пък не, просто не влизат в дневния ред.
Идеята да наградят Пиронкова е чудесна, тя определено ще използва парите за подготовка или нещо, от което се нуждае, но се питам защо спортното министерство не помисли за нея преди тази титла? Защо не мисли за всички деца, които трябва да носят на страната ни тези титли в бъдеще? Къде е министрерството, когато се изграждат тези таланти? Питат ли колко лишения и усилия е коствало на родителите на Цвети и с какво са се преборили, за да стигнат до титла от WTA?
Една от най-ефективните практики на политиците е да се снимат и да поздравяват успелите, като по този начин си приписват част от успеха. Е, поне това добре им се получава на българските „управляващи”.
Лесно е да се награждават победители, но е трудно да се изградят. Добре, че има хора в страната ни, които помагат на спорта и такива, които се борят с вятърни мелници, за да може той да живее.
Поклон пред всички, които раздават и душата си за бъдещето на децата на България! Това са истински силни хора, благодарение, на които ще имаме шампиони и след години, въпреки министрерството, въпреки „спортната политика”, въпреки някои недуразумения на водещи позиции.
