Зоя Станкова
Тихо се сипе поредният сняг и …. гражданите загазиха пак… Може би перефразирана по този начин си тананикаме песничката в последните дни, а и във всички снежни етюди, в които се налага да сме участници или зрители.
Не е лек пътят ни на пешеходеца, ни на шофьора и както биха казали старите хора – две добрини няма. А при нас и средно положение, удовлетворително поне до някъде няма. Или улиците ще са затрупани, или тротоарите.
Всъщност почистването на улицата и почистването на тротоара са две взаимоизключващи се понятия. Снегът ще бъде или на пътното платно, или до пътното платно, което води до сблъсъка на кола с кола, или на пешеходец с кола и висящия в пространството въпрос с навярно затрупан отговор под преспите сняг , как ще се разминем сега.
Природата не е покорна пред човека, безспорно. Обаче, човекът може да подобри качеството си на придвижване през зимните дни.
И докато отговорните лица са заети да си прехрърлят топката кой е отговорен за положението и как след като винаги сме подготвени, видите ли, снегът все ни изненадва, пътищата за коли и пешеходци си остават все така труднопроходими.
Площадът си е ледена парзалка и отвъд „очертанията” на самата такава. Купища сняг са струпани по безумен начин на най-неподходящи места. Резултатът е прегърбени почти до земята или скъсани кабели, часове без ток, блокирани пътища, паднали дървета, атракция – ледена пързалка по улиците и непроходими тротоари… И ние си живеем насред тази снежна идилия!
Всъщност не можем да отречем, че снегорините минават през улиците, тръгвайки до през нощта, въпреки че има и някои забравени малки улички. Пътищата се опесъчават, също не се отрича… Но кой да почисти купищата сняг, който бива преместен от пътното платно по тротоарите и пред домовете на хората!? Дори гражданите да са почистили пред своите къщи, снегорините струпват снега отново пред вратата.
Какво ни остава?! Да се помолим, слънце, покажи се, че да облекчиш „трафика” и да изпратиш кой, където му се полага по закон да се движи!
Тихо се сипе поредният сняг
/по „Тихо се сипе първият сняг”/
Зоя Станкова
Тихо се сипе поредният сняг,
хубаво затрупва улици пак,
где е снегорина кажете сега
Снежко потрупа тротоара едва.
Фирмата само мести снега,
улица чисти, затрупва града.
Човекът гневно тръска глава
„как е възможно, що е това?”
Почистващата фирма казва и тя:
„Ето, че може, вижте сега!”.
Гражданинът е още буква безгласна,
може ли гражданинът да разбере,
колко е трудно на снегорина сега,
колко страхливо гледа снега,
колко е трудно да ти чуят гласа,
чупиш си крак и какво от това!?
