Общество

Следите остават

miziqПоля Павлова

Като заваля, та цяла нощ, нито тихо, нито кротко.

Болен, самотен дядо спи на мокър под дни наред.

Баба инвалид, спасена от мазето, в което живее, минути преди водата да се вдигне над шията й и така да завърши един живот.

Малко момиче пищи на моста: „Искам си дрехите, искам си обувките…“.

Изплашена възрастна двойка стои в мрака на пълнеща се с вода къща, с едната ръка стискат документи, с другата – ръката на човека до себе си, не знаят какво се случва, не знаят кога ще свърши, нито как.

Добро утро, Мизия, добро утро Борован, Мраморен, Горно Пещене, Нивянин, Девене, Чирен, Хайредин, Тишевица, Вировско, Върбица, Чирен, Баница, Оходен! Пропускам със сигурност – а бе, добро утро, Врачанско! Оцеляхте ли този път, да? Някои не? Е, нормално.

Водата е стихия. Сега я няма, прибра се. Останаха следите – разруха, сълзи, празни ръце, свити сърца. И много човещина – няма млади, няма стари, бедни, богати, остана едната утеха, че в трудностите ще си помогнем като хора.

Край вашето село има ли река, язовири, рибарници? А стари хора? Прогнозите са за дъжд…

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close