Политика

Следизборни равносметки

urnaМария Галчева

Изборите открай време са процес, който е изключително интригуващ. Това е най-точното определение за тях. Интрига винаги трябва да има, за да бъде сладка радостта от победата. Но изборите са дълъг и сложен процес и няма да сме честни, ако кажем, че те протичат само в последния месец преди фактическия вот. Т.е. иска ми се в този текст да оставим настрани тротоарите, паветата, градинките и всичко оново видимо за човешкото око, което гали, но оставя разочарование, сравнено с истинските проблеми на града.

Изборите се правят организирано и всяка една партия уж би трябвало да подбере внимателно какви хора ще влязат в състава на СИК-овете. И въпреки това секционните избирателни комисии приличат на Вавилонската кула – вътре хора всякакви, но много малка част от тях адекватни, обучени и подготвени. Всички говорят на различни езици, подчинени на определени интереси. Този краен извод се налага като равносметка на безумно обърканите протоколи в нощта на 25 срещу 26 октомври. А след тези дати още два дни на тотално безумие в зала „Арена Армеец” с починали, припаднали и пометнали.

Отново наша СИК влезе като пример за лош пример и въобще като антипример за каквото и да било при попълването на изборните книжа. Национални и местни медии реагираха на това абсолютно нарушение, в което можете да видите следите на непознаването на арабските цифри, нито на технологията на обучението, проведена само няколко дни преди това и накрая амнезията на членовете на същата тази злочеста комисия.

От друга страна стоят застъпниците, които правят още по-голям калабалък, давайки зор непременно да се вземе копие на протокола, иначе пари йок. Поредната недомислица, която допълнително усложнява процеса. Пак по данни от членове на СИК – тонерът за копиране в абсолютна стойност стига за около 50 копия.

Намерението на повечето от секционните членове /на застъпниците също/, както и мотивът изобщо да се включат в изборите е финансов. Няма нищо лошо в това. Лошото идва от момента, в който не ти пука за това как материализираш всъщност скромното възнаграждение. Цялата тази поредица от действия, продиктувана от мисълта „Какво ми дреме, голям зор”, прави изборите в България малоумни. Като се вземе предвид и това, че интригата беше убита същия ден и стана ясно, че балотаж няма да има /респективно още едно дежурство в секция/, нещата явно съвсем са излезли от пътя. Примери за това, колкото искате и то от хора, които са били в същите СИК-ове, за които ние така сладко говорим. Преправяни, драскани, грешно попълвани – цяла поредица глупости и недоразумения. И така до ранни зори на следващия ден. ОИК се превърнаха в злите герои и още по-злите преброители, които връщаха обърканите протоколи за поправка.

Не можем да отречем и факта, че някои членове по секционните комисии имат дългогодишен опит и безпогрешно чувство за справяне. Но цялостното усещане, което се наложи е за една психоза, а като водещ на събитието, наречено Местни избори 2015 беше не това дали ще се свърши работа, а социалният елемент. Или казано накратко – да се вземе някой лев.

Представете си, ако се въведе „електрическото” гласуване, както предлага „партия Референдум”. Там бихме вървели отново от крайност на крайност, макар че ние, българите, сме царе на това да се изправяме срещу собствените си думи. Така стана и този път – попитахме се дали за или против електронното гласуване, за да установим, че не го искаме. И всъщност да установим, че след поредната доза нарушения по протоколите, да заключим, че ако имаше възможност за такова гласуване, щеше да ни е страх да си помислим какъв ли би бил реалният ни вот. Най-вероятно няма да го познаем.

Ех, тези избори…

Неминуемо правим връзка с Алековите описания, стане ли дума за това. И най-лошото е, че нищо не се е променило и цялата суматоха прилича на добре обиграна бизнес схема. Давам това срещу онова. И редим, както сме се разбрали. Онези герои от неговите творби са останали траен архетип за нас. Закодирано е нечестното отношение към темата за изборността и излизайки извън конкретната тема, ще видите, че във всяка една област е така. Ако трябва да се избира, никога не избират вас, примерно защото нямате стабилен гръб.

Защо изобщо има избори, като и на лудия стана ясно, че няма безплатен обяд. Макар някак си да се опровергаваме от хора, които явно имат някакъв щур късмет и са се озовали във властта случайно. Да плачеш ли, да се смееш ли – не знаем. Но ясното е, че ще слушаме всякакви нонсенс фразеологизми или по стар самоковски обичай, характерен за ОбС, няма да чуваме и дума.

Сега, след балотажите по селата, на дневен ред вече излиза темата с бъдещото структуриране на новия Общински съвет. Най-вероятно и там няма да има изненади. То пък в последно време за какво ли сме изненадвани? Със сигурност ни предстои една изненада и с това ще завършим този тежък откъм разсъждения и истини текст– идва зимата, т.е. снегът. Тогава със сигурност цял Самоков ще е изненадан и то най-вече снегопочистващите фирми.

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close