Мария Галчева
Два силни антипода. Несъвместимости. Отрицания.
Грозни картини, смърт и очернени семейства. В рамките на месец май – два случая. Единият към Мальовица, другият в Яхиново.
Българите сме странни същества, които имат още по-странни пристъпи на чувство за безсмъртие. Това обикновено се случва или когато пият, или когато завършват училище. Резултатите обикновено се разминават с очакването за мед и амброзия.
Постоянно се говори колко грешно е това да се кара, когато си пил. Да, и като гледаме, дали някой го спазва? По улиците сме все същите ние- колоездачи, деца, възрастни, млади. И решава някой да се качи в колата си пил и да отнеме нечий живот, заради собствената си глупост.
Законът в този ред на мисли, трябва да бъде безкомпромисен, а не за огромно съжаление, след това да правим изводи колко грешно е било. Законът има своето измерение в хората с униформи, за които би трябвало да важи това – една идея по-висока степен на отговорност, идваща от пагона. Това е вид дълг, не обикновена професия.
Да, случва се, но се случва и това откровено да няма никаква превенция от страна на органите на реда. Единственото, което четем са сухи статистики за това колко успешно се справят с нещо. Дали това е обаче войната по пътищата или битовата престъпност? Кое?
Разбира се, не всичко зависи от полицията. Нещата опират и до собствената ни съвест и до това колко тя работи. Дотогава, докато сме пасивни, слепи и глухи към подобни картини, ще чернеят майки, бащи и деца.
