Коментар: Илиян Чалгънов
От години наред ски скокът в нашата мила родина е осиротял като дисциплина и се върти в тежка агония, поради липсата на нормални условия за развитие на младите ни таланти. Действащите преди десетки години шанци вече са в историята и тънат в разруха, докато един от малкото ни талантливи скачачи – Владимир Зографски, плаща хиляди, за да тренира в нормални условия в чужбина.
Какво се случи със трите ни шанци, тънещи в забрава?
Ски шанцата в Боровец е построена и пусната в експлоатация през 1973 г. През 1989 г. на нея се провежда Универсиада. Същата година се състои и „ЕСКАДА“. След 1989 г. шанцата остава държавна собственост, като продължава да бъде в приличен вид. Няколко години подред скиори и треньори се опитват да я поддържат, като все още е ползвана за тренировки и шоу програми в курорта. Днес тя изглежда потресаващо, без условия за каквито и да е тренировки. Едно спортно съоръжение, чакащо скок към други времена.
Шанцата „Черният кос” е била уникално съоръжение за времето си. Началото и е поставено през далечната 1930 година. Тя е първата по рода си в България. Запазва се функционираща до 1978-80 година. Извървяла е дългия път през капитализма, социализма, но не премина през тясната врата на демокрацията. Днес тотално унищожена от времето, безхаберието на държавата и набезите на ромските фамилии, навява само спомени на княжевци и владайци за националните и международни състезания, които са се провеждали там. Просеката в планината продължава да посреща всички гости на София, както преди години, но вместо да бъде повод за гордост и възхищение, предизвиква поредното недоумение.
През 2002 година в Самоков бе построена малка 45-метрова щанца, под ръководството на клуб „Рилски ски скачач” и тогавашният кмет Ангел Немов, като финансирането е било главно от Министерство на младежта и спорта и с помощта на Община Самоков. За съжаление само десет години след построяването е разграбена и разрушена от вандали и недобро стопанисване.
Така на практика имаме добри скачачи, който тренират в Словения, Румъния и други държави, но не и в родината си. По груби сметки стойността за построяването на съвременна шанца, отговаряща на всички изисквания на ФИС, възлиза на 1 млн. лева. Въпреки че за 2018 година са планирани 75 милиона лева бюджет за спорт, едва ли държавата, в лицето на Министерство на младежта и спорта, ще предприеме стъпки за построяване на така нужното съоръжение. Когато таланти като Влади Зографски се класират в първите 30 места на дадено състезание, трябва да приемем, че постижението е равносилно на златен медал. Само преди броени дни, Влади направи рекордно класиране за България на Олипмпиадата в Пьончанг, а тя е на път да направи рекорд на глупостта и безхаберието. Българските ски се нуждаят от повече пари и предимно от прилични бази. В противен случай ще продължаваме да бъдем за посмешище на Европа и света, а талантливите ни спортисти ще се състезават в други държави и вероятно под чужд флаг.
Да поскачаме…ама друг път!
