Личности

Скейтбордът или другият начин да изразиш себе си

Petq PetrovaИнтересен начин да прекараш свободното си време, е да избереш скейтборда. Определено не е за всеки, защото е екстремен и скъп спорт, в който травмите са често явление. Освен това трябва да умееш да пазиш равновесие и не на последно място да си намериш съмишленици в хобито си, за да може да е още по-забавно. На този спорт не се обръща достатъчно внимание, въпреки неспиращия интерес към него. Труден е, а прогресът – бавен.

Историята на спорта започва от Америка. Сърфисти от Калифорния през 40-те години измислят скейтборда като алтернатива на карането на сърф при лошо време. За известно време бил даже забранен, заради шума, който създавали колелцата при каране. Около 1950 – 1960 година се развива в истинския си вид, а през 70-те и 80-те като огромна индустрия и масов спорт. А от Америка успешно се пренася и по нашите земи. През последните години карането на скейт се развива много добре и се превръща в любимо занимание на доста млади хора.

           

И в Самоков има деца, които са запалени по този спорт. Често може да ги видите по центъра на рампите. Те са едно общество, събрано около общата им страст – скейта. Оказва се, че не е типично мъжки спорт, след като увлечение към него изпитват и момичета. Голяма част от самоковската група всъщност са любители на екстремните спортове и състезатели по сноуборд. По този начин карането на скейтборд за тях е едно естествено продължение на желанието да спортуват.

Създаване на група по интереси – скейтъри

Виновници за създаване на нова скейтърска група в града са Петър Гьошарков и Симеон Митрев или както всички приятели ги наричат Пепо и Мони. И двамата са сноубордисти, които са донесли множество медали за клуб „Бороборд”. След това към тях се присъединяват Валентин Миладинов, Ивайло Христов, Стиви Варошкин, Иван Варошкин, Петя Петрова, Димона Славчева, Михаела Варошкина и Боряна Минкова. И в момента групата им наброява около 15 души.

За Пепо и за Мони всичко започва преди пет години, като хоби. В началото са само двамата и се учат сами от интернет. Постепенно прилагат наученото на практика. Оказва се, че не е така лесно както те си мислят. „За мен всичко тръгна от сноуборда. Оттам сме си приятели с Мони. Решихме да пробваме да караме и скейтборд. Трудно ни беше в началото, но с упоритост всичко се постига. Важно е да умееш да пазиш равновесие. Определено има разлика в това да караш сноуборд и скейтборд и тя не е само в сезонността. При сноуборда краката ти са завързани за дъската и по-лесно се управлява самият борд, а при скейта е по-трудно и затова се води най-трудният спорт, в който има дъска”, разказва Петър Гьошарков.

Когато ги гледат други любители на този спорт как правят трикове и различни номера по центъра доста хора на тяхната възраст решават да се присъединят.

Симеон Митрев също обича да спортува и харесва свободата, която му дава спорта. Смята, че за да си добър в това, което правиш се изисква постоянство. Така е при него и в сноуборда и в скейтборда. Определено са срещали известни трудности, започвайки с Пепо, но това не ги отказва. „Мога да кажа, че това е много труден спорт и ние не сме от най-добрите, но това за нас все пак е хоби и го правим за удоволствие. Изучихме началните трикове, как да караме на рампа. След това към нас дойде Валентин Миладинов, започнахме и него да учим. В този спорт има много травми, аз лично съм си чупил ръка, падал съм на главата. И този спорт, подобно на другите, е хубаво да започнеш от рано. За мен сноубордът е най-хубавото нещо, дава ми свобода. И определено скейта много помага на сноуборда”, споделя Симеон Митрев.

Последователите

 

Като всеки един спорт и тук, колкото по-рано започнеш, толкова по-добре. Този спорт учи на постоянство и търпеливост. Създават се нови приятелства и е един приятен начин да прекараш ваканцията си.

Преди три години към Пепо и Мони се включва и Валентин Миладинов. Той също е сноубордист. Двамата му показват трикове. След известно време Валентин вече има своя дъска и кара наравно с тях. Зимата са по пистите, а лятото по рампите. „Със сноуборда си запълвам изцяло свободното време. Когато сме ваканция от сутрин до вечер сме навън, говорим си. Даже лятото се събират около нас много хора, изобщо не знаем от къде идват. Двата спорта са близки, но въпреки това повечето спортисти имат предпочитания, аз избирам сноуборда. Лятото имаме сухи тренировки, които ни подготвят за зимния сезон, за поддържане на форма и когато дойде зимата да започващ направо да си караш”, разказва Вальо.

Групата се увеличава с Ивайло Христов, Стиви Варошкин и Иван Варошкин. И тримата са на мнение, че имаш ли желание, няма начин да не се научиш. Избират вместо да стоят пред компютрите и да общуват виртуално с приятелите си да излязат и да карат скейтборд. Да се събират на групи и да се забавляват, така летните дни минават неусетно. Събират се и карат и на други места извън Самоков, където има подходяща настилка. Доволни са от рампите на центъра, въпреки че в близост до тях почти винаги има малки деца, който пречат на спокойното и свободно каране.

Пепо и Мони допълват, че карайки скейт се чувстват свободни и щастливи. Радват се на това, че все повече малки деца проявяват интерес към техния спорт и желаят да се научат. Най-малкият член е Марти, само на 5 години. Оказва се, че по-малките деца не ги е страх и се учат лесно.

 valyo miladinov

Момичетата и… скейтборда

 

„Имаме и няколко момичета към групата. В началото ми беше странно, защото малко са момичетата, които се интересуват от екстремни спортове, а те карат и сноуборд. Имаха желание да се научат, започнаха от миналата година и сега сме си заедно непрекъснато”, споделя Пепо.

Михаела Варошкина, Димона Славчева, Боряна Минковска и Петя Петрова са момичетата, които са част от групата на скейтърите.

Михаела и Димона в началото гледат как момчетата карат по центъра. И двете са любителки на екстремните спортове и са част от голямото семейство на „Бороборд”. Първоначално момчетата ги възприемат несеризоно, но вече повече от година карат наравно с тях, учат се на трикове и номера с дъската. Забавляват се. „Запалих се от братовчедите си, които караха. Карам предимно за удоволствие. Не мога да агитирам още момичета да се включат, защото всичко опира до лично желание.”, казва Михаела. А Димона допълва: „Екстремен спорт е и има много наранявания. Първото, което трябва да научи човек, качвайки се на скейта е как да пада, без да се контузи сериозно. За мен това не е момчешки спорт, щом и ние сме намерили място в него”.

Петя Петрова споделя, че е карала сама в началото и не е познавала никой. Постепенно се е запознала с другите любители на скейта. Така бързо и лесно са се сприятелили и са станали едно общество от хора, обединени от любовта си към спорта. Сега са неразделни и използват всяка свободна минута да са на центъра и да карат заедно. „Скейтът е скъп спорт и ако искаш да се занимаваш професионално си трябва сериозно спонсорство. Има специални фестове за любителите на скейта. Много сме щастливи, че миналата година на 17 август, в рамките на празника на града, също имаше подобен фест, на който участвахме. Беше много забавно.”

Боряна Минковска кара също от година. Споделя, че предпочита парковете в големите градове, където има подходяща настилка. Трудно е да се научат триковете, има и падания, но иначе определя карането като удоволствие и определено е по-добрият избор от това да стоиш вкъщи пред компютъра. „Все още ми е трудно, но имам желание. Интересно ми е. Освен това си непрекъснато с приятелите си ”, казва Боряна.

Тази група млади хора са намерили начин да прекарват свободното си време, съчетавайки спорт и приятелство. Те са избрали да бъдат навън, вместо пред компютрите и общуването им да не бъде само виртуално. Групата им е отворена, за всеки който има желание да се научи, а мястото където може да ги намерите е центърът.

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close