Злободневно

Сказка за търпението

Мария Галчева

Днес ще си говорим за търпението на хората, тази чудна добродетел, в този иронично-сатиричен коментар. Свикнали сме с него и чрез него да оправдаваме огромна част от сполуките и несполуките си, но не за това ще говорим сега.

От няколко дни профилът на Община Самоков упорито е „атакуван“ от въпроси на търпеливи самоковци, които се надяват да получат що-годе приемлив отговор. Като започнем от дупките и ремонта на платното пред Читалището, минем през темата за уличните кучета и стигнем до култовия, придобил печална слава още преди да е открит, нов парк. Всеки въпрос влиза „навътре с бутонките“, ако можем така да се изразим. Разбира се, ние следим тези дискусии и убедено можем да кажем, че наистина се раждат попадения, които имат потенциала да се превърнат директно във вицове.

Този профил в социалната мрежа се е превърнал в нещо подобно на бюро жалби и добре, че го има, защото преди известен период изобщо не можехме и да сънуваме за подобна комуникация. Сега поне едно е сигурно – събитията придобиват буквално адска публичност, щом се появят там. Ако пък са и една идея пиперливи, както беше с клипа с кючекчийките, заснет в новото градско чудо, пък гледайте тогава сеир.

Много са темите, които са наболели и това, разбира се, личи по коментарите. Някои търпеливо пишат с надеждата да има отзвук и разрешаване на казусите, а други пък търпеливо мълчат, осланяйки се на неминуемото „Всяко чудо за три дни“. Все едно, че са от друга планета и все едно, че не делим един и същи град. Все едно, че не влизаме в едни и същи дупки, не ни лаят едни и същи кучета, че не се блъскаме с очевидни глупости.

Търпението има много измерения и много вариации на реакции.  Понякога търпеливо оправдаваме наистина безумия, защото просто няма какво друго да се каже, а нещо наистина трябва да се каже. Даже на моменти се чудим на факта, че има комуникация, която не е за фейсбук, а направо за Фройд. Но не трябва да бягаме от същината на проблемите. Многократно сме повтаряли, че тяхното неглижиране и подминаване е далеч от разрешаването им. Това не ги прави нереални, а точно обратното. Само че в днешно време, благодарение на глобалната ни връзка, научаваме за тях доста по-бързо и донякъде доста истерично.

Търпението на драгия самоковец е като на сивото искърско говедо. Стига обаче да не му закачи джоба. Тогава може и да се замисли – важи за всички, които си мислят, че са прави  на всяка цена. Ето ни още един аспект от тази добродетел – можем безкрайно дълго да търпим собствената си тъпотия, докато се зариваме с люспи от семки или с фасове на някоя детска площадка. Тези примери не са случайни – дори напротив. Дано да стигнат, където трябва. До главите, в които искрено се съмняваме да тече мисловна дейност. Но, казват, надеждата умирала последна.

Ако тръгнем да сочим всеки проблем, ще си пишем до края на календарната 2017 година. Иска ни се да можем да кажем същото и за постиженията. Постижения, които имат силата да задържат хората тук. Най-ценният капитал на един град са неговите хора. Тези, които трябва да престанат да мислят за салама, за да могат да надмогнат битовизмите и да мечтаят, да дадат размах на въображението си.  В този случай също се изисква търпение, но и усилие от страна на всички. Няма да е честно топката да се прехвърля – отговорността за Самоков не еднолична, а обща. Поне докато все още сме тук.

 

Related Articles

One Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close