Георги Хаджийски
И тази година, по хилядолетна традиция на 18 февруари в село Драгушиново бе честван големият православен християнски празник Сирни заговезни – Простени поклади. Това е денят на прошката, която е едно от основополагащите начала на християнството, защото всички истински християни изричат с молитвата Отче наш своята искрена молба към Бог: „…И прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си…” От своя страна Христос, по думите на Евангелието на Матея, учи също така, че „ако вие простите на човеците съгрешенията им, то и небесният ви Отец ще прости на вас. Но ако вие не простите на човеците съгрешенията им, то и вашият Отец няма да прости вашите съгрешения.
Народните традиции в Драгушиново са придали и съхранили във времето много твърде интересни краски на този хубав ден на прошката. Те се видяха и тази година. Празникът започна в ранни зори, като младежите от Драгушиново нарязаха и докараха в селото стъбла от хвойна, която тук се нарича „смрика” и от тях направиха голяма купа. В 16,30 часа беше проведена кинеложка изложба на която 16 деца и младежи от селото показаха своите домашни любимци – хубави кучета, на които бяха връчени 16 награди за първи места в различните категории от председателя на журито – народният представител Валентин Милушев. Наградите бяха осигурени от читалище Драгушиново с председател Петър Домишляров и секретар – водещата на конкурса – Румяна Костадинова. Кметът на селото Георги Хаджийски, след като поиска прошка от присъстващите, поясни, че с тази кинеложка изложба възобновяват по съвременен начин съществувалия обичай, именуван „бесене на псета”, който е бил практикуван от пастирските общности навсякъде по българските земи и чрез който овцевъдите са вярвали, че предпазват своите кучета, останалите домашни животни и себе си от острото заразно заболяване „кучешки бяс.”
Направената до моста на река Искър купа беше запалена в 19 часа, като бяха връчени 15 награди на децата от Драгушиново, които „въртяха своите оратняци”, спазвайки вековния обичай, чрез който младежите са показвали харесваните от тях девойки, като са въртели над главите си пред портите на домовете на момичетата своеобразни запалени факли от слама и са наричали: „Ората, копата, дай ми чичо момата, оти ке ти запалим брадата.” Наред с децата от Драгушиново, във въртенето на „оратняците” малко по-късно се включиха и 8 англичанчета, на които Йордан Гърков беше направил оратняци и така те бяха бързо приобщени към начина на живот на драгушинци. По традиция, до късно през нощта, хората от Драгушиново и гостите на селото се прощаваха с греяна ракия около горящата купа.
