Общество

Синагогата, за която днес говорим в минало време

Анна Манова

20160928_093430Когато страниците на историята ни пожълтяват и се прокъсват във времето, това което ни остава, за да съхраним своето минало и да градим настоящето си, е да пазим паметниците си, културните  и духовни  средища. Именно те са онази невидима нишка, която ни свързва времево, създава ни смисъл и чертае нови хоризонти. Става въпрос за нашето наследство.

Самоков може да се похвали като град с богато историческо минало и запазени възрожденски паметници. Ако трябва да се направи един кратък паралел можем да го извършим в една линия – като започнем от Митрополитската черква, която е действаща, минем през Байракли джамия, която също е паметник в запазено добро състояние и стигнем до Синагогата, намираща се в долния край на града и контрастираща като състояние на другите два обекта. Тези паметници са знак на съвместното пребиваване на различни общности на едно място – българи, турци и евреи.

През годините Синагогата се е превърнала в призрачно място, приличащо на декор от сцена на страшен филм. Днес тя е просто една забравена постройка със занемарен двор, обрасъл в треви и празни кръгли и продълговати пространства, които навремето са били прозорци с решетки от добитите от видните на Самоков желязо. Наистина молитвеният дом днес е паметник на разрухата и блед спомен за живялото тук еврейско население.  На тази сграда миналото е оставило своя отпечатък, а бъдещето е под голяма въпросителна.

Всъщност местонахождението на Синагогата маркира формирането на еврейска махала в града през 19 век и първата половина на 20 век. В Самоков се заселва фамилията Арие, които пристигат от Виена. Описани са в източниците като заможни люде, с вкус, с архитектурни и художествени разбирания. Според „Хроника Арие” в края на 18 век тук са населявали 25 еврейски семейства. Като за около две десетилетия техният брой значително се увеличава. Основната причина да пристигнат и да се установят тук е, че по това време Самоков се слави като традиционен български град с активен икономически и духовен живот. Конкретно за Самоков взаимодействието между българска и еврейска култура е свързана с формирането на новобългарската интелигенция и градската култура.20160928_093225

Синовете на Арие са в основата на взимане на ферман за постояване на синагогата. Около 1885 година съществуващата стара синагога се оказала тясна за нуждите на нарастващото богомолство и затова на общо събрание било взето решение за постояване на нова сграда, която да бъде изцяло от дарения. Когато средствата били събрани започнало изграждането на новата сграда. Издигнали Синагогата в долната – еврейска махала на града, намираща се на север от градския площад  и прочутата на времето Абаджийска чаршия. И до днес сградата може да бъде видяна в долния край на града в непосредствена близост до запазената Сарафска къща, която е била дом на семейство Арие. По данни Синагогата е завършена през 1861 година.

Синагогата в Самоков е строена по планове на Бет Амикдаша, храма в Ерусалим. Осбеност на сградата са двата реда прозорци по 7 от южната и северната страна и по 5 на източната. Разполагала е с голям молитвен салон, както и с балкони за дамите.  Синагогата е била украсена с богат дърворезбен таван с орнаментални фризове. Овални стенописни платна с букети и пейзажът в олтарната ниша са свидетелство за общия художествен вкус, който витае в Самоков през 19 век. Отвън Синагогата също бил изписана. Над входната й врата взидали мраморна плоча – паметник, на която били изписани имената на най-изтъкнатите дарители- Йеруда, Гавриел, Авраам Арие и семейство Коен. За цялата сграда и украсяването й били похарчени 135, 000 гроша.

В България има още около 5 по-големи синагоги, подобни на тукашната. Но самоковската е една от най-красивите. Била е. Днес ако се вгледате измежду разрушените стени и прозорци още можете да видите таваните, които целите са в дърворезба. Еврейската общност се изселва от Самоков в края на 40-те години на миналия век в Израел. И от тогава не може да се говори за компактно еврейско население в града. Може би това е една от вероятните причини Синагогата да пустее – от една страна тя няма реално на кого да служи и от друга, кой да я поддържа. Но така или иначе тя е паметник на културата от национално значение. Спокойно може да бъде още една туристическа дестинация от картата на Самоков, още повече, когато се намира в непосредствена близост до запазената и отворена за посетители Сарафска къща. Община Самоков е предоставила преди години молитвения дом на организацията на евреите в България – „Шалом”/ което в превод означава мир/.

През 1962 година Институтът за паметници на културата при Министерство на просветата и културата започнали нейната  реставрация и консервация като един от най-интересните възрожденски паметници в града. След един пожар, повторна реставрация и набези на крадци, днес Синагогата е в повече от критично състояние.

През 2005 година израелски студенти проявяват интерес към молитвения дом и идват в града на изследователска дейност. Те работят по проект „Пътуване по еврейските корени в Европа”. Като основното им желание е да проучат нови факти, да видят какво и как се съхранява и евентуално да помогнат за бъдещата й реставрация. Но този момент това така и не се случва.

През годините са правени постъпки за възстановяването на Синагогата като паметник на културата. Една от последните такива беше на организирана среща в Общината с представителя на израелските инвеститори Авиноам Катриели. Целта на срещата беше вилното селище, което ще се стои около Плана. Тогава кметът Георгиев използва възможността да спомене и за Синагогата в града, а те от своя страна обещаха съдействие. Дано то не остане само в сферата на обещанията. А до тогава сградата ще чака своята съдба – реставрация или погубване. Въпрос на време.

 

 

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close