Силвия Терзийска: „В изкуството намирам пространство за изразяване на всички мои вътрешни чувства и емоции”

Анна Манова

Има някакъв по-специален чар в хората, които живеят над материалното, комерсиалното и ежедневното. Светът им е изцяло обърнат към различни хоризонти, търсят духовното, вглеждат се във вътрешните емоции и преживявания. Намират най-добрия израз на себе си в полето на изкуството.

По сходен начин вижда живота и света Силвия Терзийска. Тя е артист по природа, родена в Самоков. Това, с което се занимава е свързано с нейната страст – изкуството във всичките му форми и желанието й да работи с деца. Така нейният житейски път я среща с арттерапията и психодрамата като методи за работа с хора, които са подкрепящи и едновременно с това дават възможност за развитието  на личността. По образование Силвия Терзийска е политолог. Завършила е магистратура по Европейска интеграция в Холандия. Именно там тя се запознава с арттерапията,  която пренася като дейност и тук в България. В нея открива методи за опора в трудни моменти. Интересът й в тази насока се подсилва и Силвия завършва сертифициран курс по Експресивна арттерапия в Института по терапия и експресивни изкуства в София. Завършва и следдипломна квалификация в СУ „Климент Охридски” в същата насока.  Увлечението и по изкуството всъщност се е зародило в по-ранните студентски години, когато като участник в програмата „Еразъм +” в Полша, започва да се занимава с рисуване с пръсти. Тази дейност се доразвива и отваря поле за експериментиране. Така разширява творческия си подход и започва да изработва различни декорации, които са изцяло от материали от природата. Участник е в различни фестивали, представяла е собствени творби в ателие „Пластелин”, а в средата на януари се прояви като водещ на семинарна сесия „Свободата да твориш” като част от Фестивала на експресивните изкуства. В момента работи в детския научен център „Музейко”, където има възможност да реализира желанието си за работа с деца.

Със Силвия Терзийска си говорим за изкуството, арттерапията, работата с деца и мечтите.

Здравей, Силве. Познавам те като човек, който има множество интереси, но сякаш от всичко, с което се занимаваш изпитваш най-силен афинитет към изкуството в различните му негови проявления. Но нека започнем подред. Къде те намирам в момента и с какво се занимаваш?

В момента съм у дома и си почивам на уютно и приятно топло място, където съм събрала и любимите си неща, и разбира се и най-важно с любимия ми човек.

По образование си политолог. Къде е пресечната точка между сериозната професионална ориентация и свободата на изкуството?

Пресечната точка е вътрешна, разбира се, най-вече. От гледна точка на политологията свободата, свободната воля и обществените процеси винаги са ме вълнували и се радвам, че съм ги изучавала задълбочено. Свободата на изкуството за мен e в това, че аз намирам поле за изява и изразяване. Изкуството ме докосва и обогатява, а това дава смисъл в живота ми и сила за борба в ежедневието – било то с чувства като скуката или по-тежки като тъгата. Свободата на изкуството за мен е начин да се развивам. Когато се чувствам особено външно ограничена от обстоятелствата, аз знам, че в изкуството ще намеря пространството да изразя всички мои вътрешни чувства и това дори има още по-голям смисъл, защото ако го споделя като творба със света навън, то бива видяна и възприето – харесано или не – но видяно от други хора – и всеки намира нещо за себе си, защото ние всички сме преди всичко хора с чувства, емоционални. Много често чрез танца, например, успявам да изразя себе си, както с думи не бих могла. Друг път цветовете и начинът ми на обличане ме изразява, но и ме зарежда. Защото това да бъдеш себе си може също да бъде изкуство, изкуството да живееш пълноценно своя живот. Вярвам, че когато човек е най-силен за себе си, такъв е и за хората около себе си, може да им бъде подкрепа, опора и вдъхновение дори. Свободата в изкуството е свързана и с бунт (говоря за вътрешен бунт) – с това да не се подчиниш на общоприети начини – да експериментираш – на намериш своя начин, който най-добре те изразява. Затова и в изкуството има нови течения, промени – ние не рисуваме днес по същия начин, по който са рисували Ренесансовите художници, но се учим от тях, взаимстваме техния опит, имаме усещане за това време благодарение, на изкуството, което е останало от тези векове.  За мен изкуството лично също е свързано с бунта, защото в тийнейджърската възраст и малко след нея, когато има много външни ограничения, а вътрешно изгаряш да бъдеш свободен, а понякога и безотговорен – аз намерих пътя да изразя себе си – именно чрез танца и рисуването. Осъзнаването за отговорност върви ръка за ръка със свободата. За мен е много важно да показвам на себе си, че съм отговорна и към себе си – това означава- да се вслушвам в сърцето си, в мечтите си и в нуждите си, и когато си давам обещания за нещо на мен самата– наистина да ги спазвам, макар и с малки крачки.

Какво според теб е мястото на изкуството в условията на днешния ден, който вибрира все повече с пулса на  материалното и прагматичното? И намира ли то проявления извън големия град, в който има голямо търсене и предлагане на всичко?

В днешния ден мястото на изкуството наистина все по-често е изместено от желанието за повече, за консумирането затова и обществото ни е наречено консуматорско. Трудно създава и непрестанно търси нещо ново. От емоционална гледна точка това може да се дължи и на множеството страхове, които се опитваме да заглушим в този бързопрменящ се свят, но това като хора не би могло да ни оправдае за все по-бедната ни култура. Материалното не е нещо, което трябва да отричаме – за да можем да се наречем хора на изкуството, напротив, материалното е необходимост и е жизнено важно. Но хармонията идва, когато то не е въздесъщо и единствена цел, а когато се грижим за душата си – грижим се за чувствата на хората около нас и най-вече създаваме неща – било то като хоби в градината, в планински клуб, извън работа или рисувайки картини. Място за изкуство има навсякъде и бих казала по всяко време. Ние всички имаме нужда от изкуство. Нима нашите прабаби не са пяли по време на работа – народните песни, които знаем и днес? В столицата ни моите наблюдения спрямо други европейски столици, е че има голям недостиг на изкуство. Това се променя и зависи от усилията на всеки, който вижда смисъл в това и прави опити да го промени. Промените не стават бързо, особено при нас българите. Извън големия град изкуството и практикуването му според мен е по-силно ценено. Аз виждам с какъв плам говорят хората в градовете за своите художници и творци, за скулпторите си.

В края на миналата година ти беше част от групата по арттерапия, заедно с арттерапевта Юлия Банкова. Съвместно направихте една среща със самоковските деца в библиотеката в града. Разкажи малко повече за това твое участие в родния ти град. И за работата ти с деца, каквато беше и основата на инициативата.

За мен това беше едно завръщане към любимия ми роден град. Да, аз подкрепих Юлето, защото вярвам в нещата, които тя прави за хората, и защото познавам хората, които организират инициативата от Самоков. Работата беше динамична, творческа и много трудна – бяха две различни групи деца, а Юлето едновременно с това успяваше да работи и с възрастните пред читалнята. На мен това преживяване ми даде усещането, че мечтата ми да създам творчески проект за децата в Самоков е възможна. И усетих благодаряността на тези деца – аз работя с много деца и повярвайте ми не всеки път, се чувствам така. Децата в града имат нужда – защото и те имат тази потребност какво всички деца, но в Самоков има и прирадата – тази даденост, която може да се отрази много благотворно при работа с деца с творчески методи.

Какво означава да се занимаваш с арттерапия и позната ли е тя? Занимаваш се и с психодрама.

Арттерапията е метод за психологическа подкрепа, който е основан на визуланите изкуства и използва играта и въображението на човек, за да намери той в себе си вътрешните ресурси да се справи с дадена ситуация, която може да му носи страдание, тъга или да му пречи да се развива например в работата си. Аз съм завършила сертификационен курс по   Арттерапия към Института за експресвни изкуства и терапия, София и имам следдипломна квалификация по Арттерапевтична социално-педагогическа работа при емоционално-поведенчески проблеми към СУ „Климент Охридски”. Едновременно с това участвам в група по психодрама. Психодрамата е начин човек отново да изследва чувствата си, преживяванията си, читейски ситуации в една защитена среда. В основата и е театърът и в този смисъл – многото роли, които ежедневно играем, защото те са част от нас и ние общуваме и се свързаваме с другите чрез тях.

Какво ти дава изкуството – като емоция, като преживяване?

Свобода и радост. Топлина.

Знам, че имаш хоби да декорираш бутилки. Малко по-нагоре в нашия разговор спомена за интереса ти към танците. Занимаваш ли се още с тези дейности? Остава ли ти достатъчно време за всичко?

Чудесен въпрос. Истината е, че колкото и да искам в себе си напоследък трудно намирам време да седна да правя бутилки. Уморявам се от бързането през деня малко повече. За танците намирам повече време. Ако не успея да отида на тренировка по танци, то излзиам с приятелки да танцуваме навън – и наистина танцуваме да ранни зори, това ме зарежда и разтоварва – чувствам се лека като перце след това.

Участник си и в различни фестивали. Един от последните се проведе в средата на януари 2018г – Фестивал на експресивните изкуства. Разкажи за участието си там.

По време на Фестивала по експресивни изкуства в София аз взех участие в ролята на водещ на семинарна сесия – темата на сесията беше: „Свободата да твориш”. Поканата за участието ми дойде от Елица Великова, арттерапевт и организатор на фестивала, за което аз съм и благодарна от сърце. За мен това беше изключително преживяване, защото ми даде възможност на практика да приложа неща, които съм учила. И другото или разликата идва с куража – смелостта. За мен беше смелост – работата с хора не е лесна работа, аз имам вече доста практика при работа с деца и от „Музейко”, но с възрастни е различно – просто е друг начинът на работа. И ми хареса, ентусиазира ме. Сега не спирам да си представям какво бих направила на следващото си участие и как бих построила сесията си.  Окрилящо и полезно преживяване с много храна за ума беше за мен. За следващ такъв фестивал бих се подготвила да предаставя и  моята лична творческа работа – би ми донесло радост и някак си мисля, че би могло да е вдъхновяващо, защото една лична история винаги е много ценна, когато е искрена.

Замисляла ли си се да се върнеш в родния Самоков и виждаш ли поле за реализация в него? Или като възможност да пренесеш някоя от своите дейности тук? Пътувала си по света, учила си, но си избрала България. Защо?

Дали съм се замисляла – да, много пъти, много често. Дори съм го споделяла с приятели и със семейството си. Аз не знам каква реализация бих могла да имам докато не опитам. Защото кой каквото и да казва всичко си зависи от мен – ако предприема това действие как ще го направя, така че да има успех. Пътешествията са моята страст. Много исках да замина в чужбина да уча там и го направих. Върнах се, защото тук аз се чувствам най-спокойна и най-щастлива. Тук наблизо ми е планината, моите родители и брат, моите роднини. Сега вече живея и с приятеля си и нещата по-скоро са в кой град. За мен смисълът в оставането ми има, защото и тук успявам да се чувствам полезна освен за себе си и за другите. А когато имам нужда получавам приятелско рамо до себе си и прегръдка и това не е от хиляди километри.

За какво мечтае днес Силвия Терзийска?

За осъществени творчески проекти, за пътешествия и още нещо.