Интервю

Силвия Недкова: „С интернет и телефон под ръка няма значение от кой край на планетата работиш”

Sivani1Анелия Балабанова

Силвия Недкова придава нов облик на счетоводството – професия, която мнозина определят като една от най-скучните. „Не съм фотомодел, не съм фолкпевица” – споделя бизнес дамата от Ихтиман и допълва, че за нея работата, на която се е посветила е весела и разнообразна. Не крие, че като стил има доста естравагантни виждания. Както сама се изразява „предпочита лъскавите неща”. Оказва се, че съвместяването на тези две лица не е чак толкова голям проблем. Силвия е намерила свое простичко решение за това и в никакъв случай не смесва работата си с личния живот макар, че те до голяма степен се преплитат, най-малкото защото и съпругът й работи в същата фирма. „През деня и в офиса тя успешно влиза в амплоато си на блестящ професионалист, бизнес партньор и шеф, а прибирайки се вкъщи служебните задължения отстъпват мястото си на жената – съпруга, майка и домакиня. Всички тези неща трудно се съчетават и не винаги може да се постигне златната среда. „ Мога да кажа, че моите деца са ощетени от липсата на присъствие на майка им, защото аз съм вечно заета и вечно бързам. Винаги съм изморена, защото човешкият потенциал е ограничен с време и възможности. Донякъде се стремя се да компенсирам тази липса – научих си клиентите да не ми звънят по всяко време, да не разполагат с мен като собственост. Опитвам се да намеря баланса, колкото и да е трудно. Времето, което е за семейството ми, да е само за семейството ми и моето време – по пижама, по анцуг с децата” – споделя Силвия. Как се справя с професионалните предизвикателства, пред които е изправена – вижте отговора от първо лице.

Г-жо Недкова, кога решихте „да се хвърлите в бурните води” на частния бизнес?

След като останах без работа, работех в една банка и тя фалира, пред мен стоеше дилемата дали да продължа да си търся работа на трудов договор или да работя за себе си. Избрах второто като възможност. Мога да кажа, че е изключително трудно, коства много – на първо място личното време, изисква се изключителна всеотдайност, труд и усилия, но не съжалявам. Ако трябва отново да направя избор, отново бих избрала да се занимавам с частен бизнес. Донякъде умението да оцеляваш е вид дарба. Всеки един от нас го има, но не всеки път го провокираме. Много хора казват – „Аз искам сигурност”. За съжаление тук, на земята, няма нищо сигурно. Всичко е преходно така, че дори и с работа на трудов договор нищо не ти е сигурно – във всеки един момент могат да те съкратят. Какво се случва тогава? Приемаш го философски и продължаваш до следващия ден, до следващото оцеляване, до следващата битка и така докато печелиш войната.

С какво по-конкретно е свързана дейността на създадената от Вас фирма?

Още от самото създаване започнахме да обслужваме финансово-счетоводно други дружества и фирми. И в момента го правим. Това ни е основната дейност, с която стартирахме. Предлагахме копирни и машинописни услуги в една малка стаичка, в един малък офис. Така започнахме – с една голяма идея и много желание.

Дълъг ли беше пътят от малкия офис до създаването на един успешен бизнес?

Всичките 15 години назад за мен са били един миг. Ставаш, лягаш, отиваш, работиш, лягаш, ставаш, пътуваш на някъде и така. Много бързо ми мина времето, много динамично.

Имаше ли хора, които Ви помагаха или разчитахте основно на себе си? 

Всички трябва да разчитаме основно на себе си, независимо как и за кого работим. Нищо не е дадено наготово. Общественият и икономически живот търпи развитие и затова е необходимо да се усъвършенстваме непрекъснато. Ако днес си добър в дадена област, а утре тази област по една или друга причина не върви, трябва да си достатъчно гъвкав да се насочиш към нещо друго, независимо в коя сфера на икономиката е. Вече споменах, че започнахме със счетоводство, но в процеса на работа, още след първата година направих Център за професионално обучение, тъй като обслужвайки фирмите видях, че те имат нужда някой да им насочва кадри – да ги подготвя, да им прави подбор. Тази цялата работа я развихме като допълнителна услуга, но вече ни е приоритетна. Постепенно станахме добри и в европейските проекти. Постигнахме гъвкавост, която за нас е доста важна – започвайки от едно да имаш възможността и волята да разтваряш кръга и вкарваш допълнителни неща. Както знаете, 2014 г. е нулева година за европейските проекти и това означава, че задължително трябваше да имаме друга дейност, която да поддържа дружеството. Ето затова трябва да сме гъвкави, за да оцеляваме.

В Самоков също има клон на ЦПО „Сивани”. Какви бяха подбудите Ви, за да се ориентирате към други градове в областта, извън Ихтиман?

Потребностите от този вид услуга са големи и аз реших, че имаме място под слънцето, че сме конкурентноспособни като фирма и че можем да се наложим в останалите градове. Щастлива съм, че успяхме. Офисът в Самоков съществува вече пет години. Можем да се похвалим, че имаме представител и дейност в града. Имаме история и услуги, които сме предлагали. Още едно доказателство, че трябва да се работи мащабно, да се разширяват насоките на дейността . Това е пътят да привличаме нови и нови хора, да трупаме опит и ставаме все по-добри.

Чувствахте ли се достатъчно подготвене в началото или някои неща ги учихте в движение?

Никога човек не може да бъде подготвен. Аз не мога да кажа „ Знам всичко, мога всичко и съм най-добрата”. Няма такова нещо. Във всеки един момент човек се учи. Всичко е много динамично, всичко се променя непрекъснато. И в момента цялата фирма сме на обучение в Боровец. Непрекъснато човек трябва да се усъвършенства и да търси по-високото стъпало за себе си, а като го намери дърпа и останалите да се развиват.

Човешкият ресурс е най-важното нещо в какъвто и да е вид бизнес. Каквато техника и  компютри да има, трябват мислещи хора, които да работят с нея. Нямаш ли достатъчно подготвен човешки потенциал, рано или късно си обречен на фалит, тъй като не си конкурентноспособен. Аз лично от това, което съм наблюдавала в практиката си – хора, които не развиват себе си, не развиват и кадрите си и те изостават. Изостават от новото, изостават от развитието си и това донякъде предрича фалита на фирмите. Развитието и квалификацията на собствения персонал е задължително като условие. По този начин хората стават по-добри, техният потенциал се повишава, научават нови неща, които ги предават на колегите си, бизнес партньорите и хората, с които работят.

Какви са плюсовете и минусите на малкия град в сравнение с големите областни центрове?

Аз самата живея в малък град – Ихтиман. Познавам психиката на хората в малките населени места и това донякъде има своите плюсове. Има и минуси, естествено. Като цяло това са места, които не са развити. Примерно София със своите 2 млн. жители има над 300 центъра и по-трудно се оцелява в такава обстановка. Аз съм намерила своето място в по-малките градове, където услугата не е достатъчно развита. Разбира се, работим в София и други по-големи градове, но смятам, че малките градове също имат потенциал да се развиват. Тенденцията на европейските програми също е насочена към селските райони. Това също е плюс за нас. Този, който има потенциала ще го има, независимо в какво населено място живее. Все пак сме във века на комуникациите и когато имаш интернет и телефон под ръка, няма значение от край на планетата работиш.

Смятате ли, че човек с каквото и да се занимава трябва да извърви целия път – от най-малкото стъпало до успеха?

За мен това е плюс. Бизнесът е един жив организъм. Трябва да умееш да ръководиш целия този механизъм, да знаеш как работи и функционира. Когато си тръгнал от нулата, минал си през всеки един етап и всеки един пост е много по-лесно.

 Мениджърските качества от значение ли са?

Мисля, че личните качества са от значение – личният пример, отговорност и мотивация. С това заразяваш и останалите. Когато си достатъчно мотивиран и имаш хъс за работа го предаваш и на останалите. При всички случаи трябва да създадеш екип и той да работи като един човек. Смятам, че това е проблемът на цялата ни нация – не сме обединени, много обичаме да се разделяме. Обичаме да говорим за етнически групи, малцинства, но те са изключително сплотени, а на нас като нация това ни липсва. В тази връзка най-важната роля на мениджъра е да направи екипа си работещ, независимо от различията.

Доста голям проблем в малките населени места е липсата на кадри. Вие имахте ли проблеми с подбора на специалисти?

Не съм имала проблем с кадрите независимо, че малкият град предразполага към малък подбор от кадри с по-ниска квалификация. Когато знаеш какъв човек ти трябва можеш да го намериш или най-малкото да го обучиш. Много рядко има готов или обучен служител, който ще дойде да работи. Аз отдавна това не го практикувам. Обучаваме си сами кадрите, има цял отдел, който се занимава с това. Обучаваме ги за нашите нужди, за нашите потребности. Да, това хаби нашия ресурс, нашия потенциал, но един обучен човек след това е много по-пълноценен за нас, отколкото да ползваме готов. За предпочитане е този човек да е с образование, защото тези хора имат нужните качества, имат нужните познания, които трябва да надградим.

Освен образованието на какво друго залагате?

Пак на личните качества. Образованието е една диплома, с която не е много трудно човек да се сдобие. По отношение на личните качества човек трябва да е много мотивиран, че иска точно тази работа.  Ако това не е твоето място, ако този човек отсреща не се чувства, че това е неговото работно място, по-добре да не работим заедно, тъй като нишката се къса. Този човек, когато седне зад бюрото трябва да знае и съответно аз да почувствам, че иска да е точно там. Всичките трудности да ги преодолява. Аз обичам да им създавам трудности, за да видя дали се огъват. Не обичам хората, които започват да мрънкат и да казват как нещо няма да стане. Аз много добре знам как няма да стане, но трябва да намерим начини да се случат нещата и те се случват.

Екипът важен ли е?

Екипът е определящ. Един мениджър сам не може да работи. Чисто човешките ти качества са ограничени. Имаш 8, 12 или 24-часов работен ден и не можеш да бъдеш едновременно в пет града. Ограничен си от страна на време, ограничен си чисто физически. Затова екипът е определящ за всяка фирма, не само за нашата. Имаш ли хубав, здрав, сплотен и работещ екип и фирмата е работеща.

Оптимист ли сте за бъдещето?

Да, аз винаги съм била оптимист. Вярвам, че най-хубавото тепърва предстои както за нас, така и в национален аспект. Трябва да се надяваме, че доброто ще победи и в никакъв случай да не се предаваме.

Имате ли мото или девиз, от които се ръководите?

Мото не. По-скоро някаква лична мотивация. Още когато започвах  винаги си повтарях едно единствено изречение „Когато в една работа влагаш любов рано или късно тя ти се отплаща”.

Related Articles

One Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close