Силвия Димитрова от Mademoiselle Sunny за амплоато на блогър

Aнна Манова

Във времето на сериозна дигитализация, която е напът да измести дори „старомодното” общуване между хората, актуалност придобиват сфери, професии и хобита, за които преди около десет години почти никой не подозираше, че може да съществуват. Безспорно едно е сигурно – потребностите на времето диктуват нови правила, а съвременният човек, ако иска да им отговори, трябва да бъде гъвкав и адаптивен. Младите хора днес живеят уверено с пулса на новото време и с всички възможности, които то им предлага.

Към тази категория млади и динамични личности спада и 20-годишната самоковка Силвия Димитрова, позната повече сред приятелите и близките си като Съни. А от около половин година и като създател на блога Mademoisellе Sunny. Тя е от онези хора, които могат да прекарат часове на усамотение с хубава книга и същевременно с това някоя глава от нея да стане подтик за написване на нещо ново в блога. Като цяло е творческа натура и от съвсем малка пише стихове и разкази. Ето защо едва ли ще се изненадате, че чаровната Съни е второкурсничка в специалност „Книгоиздаване” в СУ „Св. Климент Охридски”, а преди това е завършила средното си образование в СУ „Отец Паисий”. Желанието и е да има повече време да развива блога си и да се занимава с неща, които наистина я вдъхновяват.

Днес със Силвия от Mademoisellе Sunny ще си поговорим за това какво е да си блогър.

Какво е да си блогър? Прави ми впечатление, че това става все по-популярно сред младите хора. Може ли да бъде професия или е по-скоро хоби? Как реши да създадеш свое творческо пространство?

Да си блогър изисква постоянство, идеи, много отделено време и нерви. Не знам до колко блогърството е доходоносна професия. Има хора, които разчитат на средствата единствено от творческото си пространство и някои външни дейности като поддръжка на Фейсбук страници, така че, може би е възможно. Към момента за мен, блогът е просто хоби, но без да осъзнавам започнах да влагам толкова много енергия и средства в него, че нищо чудно да се превърне и в бъдещата ми професия.

Имаш известен опит в тази сфера. Помогна ли ти той и кога създаде собствения си блог?

Блога го създадох лятото на 2017 година някак на шега, а сега се превърна в моето малко кътче, което много обичам. През 2014 година бях блогър в един кариерен сайт – WishBOX, където година по-късно ме повишиха в главен редактор. Толкова ми харесваше да пиша статии, а на по-късен етап и да редактирам, че си бях обещала някой ден и аз да имам собствен сайт. Сега като се замисля дори WishBOX има пръст в това да уча именно „Книгоиздаване“ и да обичам толкова много да пиша.

Идеята за блога се роди докато бях на почивка юли месец 2017 година. Веднага щом се прибрах започнах да подготвям нещата за блога като банери, профилна снимка, описание и първа статия, разбира се. И така в средата, дори може би края на юли месец, блогът вече беше реалност.

В интернет пространството има вече доста български блогъри. Голяма част от тях са обърнати към красотата. С какво твоят блог е по-различен от тези на останалите? Стремиш ли се към по-голяма разпознаваемост и съответно аудитория?

В днешно време всички блогъри пишат и говорят за едно и също – козметика. Исках да се отлича малко от всички, които все още са в началото, също като мен. С времето освен основните категории, които поддържах в блога, реших да добавя „Личностно развитие“ и „Направи си сам“. Мисля че се отличавам  именно с тези две неща.

Твоето творческо кътче е разделно на няколко категории – „Книги”, „Красота”, „Пътешествия”, „Лайфстайл”, „Личностно развитие” и „Направи си сам”. В кое от тези наречени от теб „творчески небивалици” се чувстваш най-много себе си? Кое ти е най-близко?

Определено книгите. Както споменах и по-горе с това съм започнала живота си, буквално. Още не можех да пиша, но пък сама се научих да чета и прочетох цялата библиотека на баба. Независимо, че разкази за Ботев и Левски на 6-годишна възраст ми бяха доста скучни.

Важна ли е обратната връзка с хората, техните мнения и препоръки?

Определено това е едно от най-важните неща. Обратната връзка на други хора и техните мнения ти дава една основа дали да продължаваш в тази посока и дали им е интересно, полезен ли си. Не много често се изразява мнение, сякаш българите само на негативното сме свикнали да отреагираме, но винаги когато има обратна връзка, макар и да е рядко, е от изключително важно значение за мен.

Имаш ли определени български или чуждестранни блогъри, които следиш и харесваш?

Имам много фаворитки, сред които PolinaSofia и MademoiselleAia. Първата блогърка е украинка, дошла тук в България. Главно се занимава с блогърство, но в момента работи и над странични проекти. Любимка ми е тъй като имам огромна привързаност към Русия, Чехия и Украйна. Чешките ми корени се обаждат, общо взето чуя ли руска, чешка или украинска реч, много си се кефя.

MademoiselleAia е българка, но наскоро се премести да живее в Ню Йорк. Изключително интересно ми е да следя какво се случва с живота ѝ не само чрез блог постовете, но и чрез инстаграм профила ѝ.

Доста от съвременните български и западни блогъри се занимават и с влогване. Мислила ли си за собствен YouTube канал?

Ще излъжа ако кажа, че не съм мислила. Истината е, че още преди да започне „блогърската ми кариера“ се занимавах известно време и с влогване. Тогава все още нямаше много разяснения и почти никой не знаеше, че е добре да снимаш на хубав фон, с подходящо осветление и микрофон. Това, което правех аз бе да извикам една моя много добра приятелка вкъщи, която стоеше зад камера, снимахме на фона на разхвърляната ми стая (типично за тийнейджърка) и не използвахме дори естествената светлина, за по-добър ефект.  Не бях много редовна, съответно и абонатите ми не бяха много. Дойде време за матури и влогването остана на заден план. Все пак никога няма да забравя късометражния филм, който създадохме. Той все още е в YouTube, както и всичките ми други клипове. Името му е Unbroken и бих казала, че за ученици в 11 клас, без никакви познания за режисура и актьорска игра, се справихме доста добре.

Към момента не смятам да правя нов канал или да развивам стария. Всеки тръгва по този път – първо създава блог, после канал в YouTube. Смятам да съм различна в това отношение и да се придържам само към писането.

Mademoiselle Sunny е името на твоят лайстайл блог. Защо избра точно това название?

Първоначално блогът се казваше Sunny Days, но ми беше прекалено  сухо. Исках да е нещо модерно и красиво и да е свързано с начина, по които приятелите ми се обръщат към мен. Така се появи Mademoiselle Sunny. Когато промених името, промених и цялостната визия на блога, а наскоро смених и платформата, отново с цялостно нов дизайн.

Kое е твоето най-голямо вдъхновение?

Най-голямото ми вдъхновение в момента са книгите. Винаги, когато чета се вдъхновявам да правя нови и нови неща. Ако ми е мързеливо и хич не ми се пише нов блог пост, прочитам една глава от книгата, която съм зачела и след това съм готова за нови подвизи.

Другите ми вдъхновения са все хора, като започна от баща ми, дядо ми и вуйчото на баща ми. Когато бях малка и започнах да съчинявам стихове, тогава отивах при баща ми и той постоянно ме подтикваше да продължавам напред, обясни ми как да образувам рими, за да се получава истинско стихче. Окуражаваше ме и в рисуването като казваше, че съм уловила детайлите добре.

Дядо ми го помня бегло, но от него съм наследила дарбата си да рисувам. В моменти на слабост, когато поредната скица не ми се получава просто се сещам за него. Сигурна съм, че се радва, че продължавам напред въпреки спънките, които ми подлага несигурната ми ръка в рисуването.

Вуйчото на баща ми обичах изключително много. Спомням си, че беше доста възрастен, но продължаваше да играе в театъра в с. Мурсалево. Ходила съм на една, две негови пиеси и дори не мога да опиша колко ме вдъхновяваше този човек.

Сетя ли се за тези три персони, които обичам безкрайно много, си казвам че не бива да се отказвам, независимо какви трудности ми се изпречват на пътя.

Какво е за теб писането? И мислила ли си някога да се развиваш изцяло  в тази насока?

Писането е страст, начин да се изразявам и да казвам нещата, които не мога да изрека с глас. Имам много творби, които никой не е чел. Не са ставали достояние на никого освен на белия лист хартия. Писането ми е доста хаотично и от стихове за любов много бързо мога да сменя лентата и да започна да пиша на съвсем различна тематика.

Да, мислила съм да се развивам в тази насока, но смятам, че ще бъде трудно. Бих била изключително щастлива, ако някога ми се даде възможност да пиша за някое лайфстайл списание. Преди обмислях и работа във вестник, но след стаж във в. „Труд“, се отказах.

Няма как да не те попитам как виждаш Самоков през твоите очи? Би ли останала да се развиваш в родното място или предпочиташ да търсиш по-широки хоризонти?

Самоков е малкият ми Лондон. Обожавам го този град и не мога да си представя живота си на различно място. Преди, когато бях по-малка си мечтаех да живея и да се развивам в София, но след като дойдох и видях каква всъщност е реалността, не мисля, че споделям същите чувства за този град както преди. Със сигурност ще остана да живея в Самоков. Реализацията именно в родния град ще бъде трудна, така че като за начало вероятно работното ми място ще бъде в столицата и ще пътувам всеки ден. Сигурна съм, че ще бъде доста изморително, но мечтите без труд няма как да станат реалност. Това, че градчето ни не дава много възможности за развитие, и то за хора в моята сфера, не означава, че ще се откажа от града или пък от мечтите си.

И на финала за какво мечтае Съни? И какви са целите ти за новата 2019 година?

Съни мечтае за по-добър живот. Мечтателка съм си от малка. Мечтая след години да съм преминала през няколко фази, иска ми се да съм пробвала от всичко. Мечтата ми е да съм част от „Господари на ефира“, сигурна съм, че там ще се чувствам най-щастлива. Мечтая да опитам от работата в лайфстайл списание, както споделих и по-горе и на последно място най-голямата мечта – издателство. Уча това и наистина ми се иска бъдещето да ми се усмихне и да ми отвори една пътечка към това да създам собствено издателство. Знам, че ще бъде трудно, знам, че такива смели стъпки понякога водят до загуба, но пък с реалистичното мислене, че трудиш ли се достатъчно и всичко ще ти се върне в двоен размер – успяваш.

За 2019 година не съм си поставяла никакви цели, защото все не ги изпълнявам и се разочаровам. Нещо, което мисля да направя от много време е да издам собствена стихосбирка и силно се надявам тази година това да се случи и една от най-мъничките ми мечти, да се е сбъднала!