Седмицата

Силата на обединението

snimka himnМария Галчева

Идеята да изпеем химна в утрешния съботен ден дойде много внезапно и беше продиктувана от позора, който ДПС нанесоха на възрожденската песен за Райна Попгеоргиева. Подобни провокации и психоатаки  винаги са били на дневен ред в изборно време с цел да се мобилизира електоратът – все едно говорим за стадо…

Всичко има някакви граници и те в конкретния случай са етични. Да, може и така да е, че никой не би могъл да ни отнема Райна Княгиня, но не мисля, че трябва да оставаме безучастни към подобни политически гаври, които засилват определени обществени дефекти. Не в качеството си на друг рестриктивен орган, а като граждани, като общество.

Не можем да отречем, че това дразни. Но пък видяхме какво направиха в Панагюрище – десетки изпяха „Кой уши байряка” в оригинален вариант. Кому е нужно подобно противопоставяне и защо никой не се замисля, че това е много евтин номер?

Но Самоков, според нас, организаторите на събитието, може да се каже, че също сме съпричастни с нашите сънародници и ще го заявим, изпявайки най-българската песен. Не за друго, а за да покажем чувството си за собствено достойнство, което е съществувало без да бъде непременен диктат от някоя политическа сила. Народът не би могъл сам да убие себе си, мълчейки, и това се доказа в Панагюрище.

Надявам се и ние да можем да се съберем, защото практиката показва, че много пъти сме активни само пред клавиатурата.  А останалото е някъде назад, назад зад монитора, зад стените на дома, зад предразсъдъците и равносметките.

Това събитие не е политическо и се надяваме, че няма да  бъде използвано с агитационна цел. Ние не бихме позволили подобно нещо. Идваме като българи и самоковци, не като принадлежащи на определена политическа структура. Тази битка е на друг фронт, макар корените и да са такива. Този фронт е на хората, които се чувстват и са  българи в рамките на границите на тази държава без значение на етноса, с който винаги удобно се спекулира.

Резонно се питаме – ще можем ли поне веднъж да застанем над апатията и да изразим себе си? Може би – предстои да видим в събота.

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close