Анелия Балабанова
Самоков е обич свята,
Самоков е Рая на Земята.
Той е цветна приказка красива
И вода безсмъртна жива
/Из Песен за Самоков, изп. на сестри Аджови/
Сестрите Вяра и Надежда Аджови са едни от най-популярните и обичани изпълнителки на стари градски песни и автентичен български фолклор. Срещаме се с тях ден след като са отбелязали своя юбилей. В домашна обстановка и компанията на любимите си хора. Родени са на паметна дата – 6 септември, на която отбелязваме Съединението. Това „намигване на съдбата” не е никак случайно и може би цели да покаже, че заедно са по-силни. Гласовитите близначки са родени в семейството на изкусния майстор-сладкар Коста Аджов. Някога се е славил с най-вкусните еклери и козуначени кифлички, предлагани в сладкарница „Рила”.
Песента винаги е била верен спътник в живота на семейството. В дома им винаги са звучали са и са се пеели предимно стари градски песни и затова остава загадка изборът на народна музика, който правят Вяра и Надежда Аджови. По-голямата им сестра Елена разкрива тайната и красотата на народното звучене. Така тръгват в началото, а постепенно на сцената и в репертоара им се настанява нейно величество старата градска песен. Дните и участията се нижат като броеница. И днес двете изпълнителки със самоковско потекло продължават да пеят. С вяра и надежда, в унисон с имената си, вървят напред.
Песента е тази, която осмисля живота им и без нея не могат. 50 години живот на сцена. Творческо дълголетие, на което много изпълнители биха завидели. Извън музиката, самоковските легенди на старата градска песен успяват да сбъднат и още едно свое желание – да отидат на два пъти до Божи гроб. Надяват се, че ако е рекъл Бог ще отидат и трети. Фамилията им Аджови произлиза от техния дядо, който е ходил на Божи гроб – аджилък. „Мечтата ни беше да отидем и ние на Божи гроб. Един ден се обади една българка от Израел и ни покани на изяви” – разказват те. Успя ли са да се запазят от превратностите на времето и съхранят в себе си младежкия дух. Продължават да мечтаят, най-вече за здраве. Ето какво още ни споделиха те по време на срещата ни, която се състоя в известен столичен мол.
Сестри-близначки родени на специална дата – 6-ти септември, деня на Съединението. Смятате ли, че има някаква символика в това и с какви чувства посрещнахте рождения си ден?
С много хубави чувства, защото благодарение на нашето пеене имахме и имаме много разнообразен живот. Щастливи сме, че Бог ни даде този талант. Отбелязахме юбилея си в домашна обстановка. Ние непрекъснато сме между хора и този път решихме да съберем най-близките си сред домашен уют. Може би знак на съдбата, че сме родени в деня на Съединението. Това е много хубав празник. Българинът го чества, но ние го честваме двойно.
Чествате го двойно, но далеч от родния ви град. Това поражда ли някаква тъга?
Самоков за нас е Рая на Земята. Много го обичаме. Най-близките ни хора са в този град, където ни мина детството. Там Тодорка Кьосева ни откри за пеенето и така започнахме. Благодарни сме, че израснахме в този много красив град. Детството също ни беше много красиво, недалече от гората. От семейство с много деца сме, но не сме живели в недоимък. Баща ни имаше сладкарница, която разработи. Казваше се „Рила”. Той беше голям майстор и негова голяма мечта беше някое от децата му да наследи професията. Не се получи. Изключително широко скроен като личност, той искаше много да пеем. Даже когато попаднахме в плеядата на големите имена, татко ни водеше. Ако турнето е започнало и ние трябваше да завършим учебната година, той ни водеше до Хасково да настигнем групата. А в тази група бяха Борис Карлов, Мита Стойчева, Гюрга Пинджурова така, че благодарение на съдбата ние попаднахме в плеяда от големи имена и те ни дадоха много хубав старт. В Самоков идваме често, за всякакви хубави тържества. Действително обаче не сме пели скоро. Направихме една песен за родния ни град, но все още не сме я изпели пред публика. Смятаме, че кметът ще ни отправи покана и ние ще се отзовем с удоволствие. Когато със семействата си отиваме към Самоков, малко преди да стигнем запяваме. Шовинисти сме на тема Самоков, обичаме града.
Започнали сте да се докосвате до музиката още съвсем малки и всъщност народната песен е била в началото. Защо така се получи?
Тодорка Кьосева ни откри, когато бяхме още в първо отделение. Започнахме с песента „Прела баба”. След това после започнахме да се проявяваме. Майка и татко почти всяка седмица пътуваха до Боровец. Там имаше един състав и една певица – Милица, която изпълняваше македонски песни. Слушахме я с удоволствие и връщайки се обратно към Самоков, запявахме някоя от нейните песни. Татко беше много щастлив, че тръгваме по пътя на песента. В същото време всички се чудеха, че започнахме с народни песни. В нашия дом се пееха почти винаги стари градски песни. След време и ние започнахме да ги изпълняваме. Имахме по-голяма сестра – Елена, която ни даваше песните. Сега изпълняваме и двата жанра. Публиката ни приема радушно. Един наш концерт не може да започне без „Канят ме, мамо, на тежка сватба”, „Трендафилът мирише” и „Легнала е Лиляна”. На всяко участие ги пеем, но това не означава, че само това са ни песните. Ние имаме много голям репертоар, но държим на народната и стара градска песен и това, което обича народът. Ние 50 години вече сме на сцена, което е доста време. Имаме своя професионализъм, своята практика и продължаваме да пеем. Това е една много хубава годишнина и на всеки колега пожелаваме такова дълголетие. Щастливи сме, че имаме все още своите участия, гласа и концертите.
От няколко години в Самоков има фестивал на старата градска песен. Как смятате, има ли днес публика за подобни събития и трябва ли да се промени по някакъв начин старата градска песен, за да отговори на съвременните изисквания?
Има ли град или село в България, където да не се пеят стари градски песни и да няма състав? Има глад за такава музика. Нашето поколение обича старите градски песни. Друг е въпросът, че медиите не отдават необходимото внимание на тази песен. Не се пише много, но има изпълнители. Ето сега на 14-ти октомври ни предстои участие в ресторант „Гамбринус”, където ще пеем само стари градски песни и нашите почитатели ще дойдат да ги чуят.
Старата градска песен не трябва да се пипа. Тя си е достатъчно красива и романтична. Има хора, които и днес продължават да пишат стари градски песни, например Митко Димитров – наш колега. Ние самите имаме издадени десет албума до момента.
Какво е за вас песента?
Нашият живот. Ако пак се родим и имаме талант пак бихме избрали музиката и тръгнали по същия път. Въпреки, че не е чак такава райска градина пеенето. Животът на певеца е песен, но не е никак лесен. Има своите несгоди. През цялото време нас ни е крепяла публиката, която много ни обича и ние е била изключително вярна. И ние сме отвръщали с тази обич, затова се задържахме толкова години на сцената. Взаимна е обичта. Животът в нищо не ни е пощадил, но Бог ни е давал много, за което сме изключително благодарни.
Кое е участието, което никога няма да забравите?
Първото, в Партийния дом. Майка беше на първия ред сама и плачеше. Тогава за пръв път излязохме на голяма сцена. Акомпанираше ни един от най-големите оркестри в България – този на Коста Колев. За наша радост публиката ни хареса и извика на бис. Само две песни имахме с този голям оркестър и ги повторихме. Така тръгна нашата певческа кариера.
Кои са хората, които оставиха най-ярка следа в развитието ви?
Хора като Борис Карлов и Росица Тренкова – наша учителка по пеене. Тя имаше много голямо уважение, внимание към нас и ни помагаше. Росица Тренкова е наша съгражданка, една много добра оперна певица. Тодорка Кьосева, която вече не е между живите – също. Много са хората, на които трябва да благодарим. Дължим голяма благодарност и на нашите семейства.
В чужбина били ли сте на участия?
Да, на много места. Обиколихме света с песента. Една мечта си имахме – искахме много да отидем на Божи гроб и вече два път сме били там. И трети път ще отидем, дай Боже. Тази мечта идва от нашата фамилия. Нашият прадядо е ходил на аджилък на Божи гроб. След като се е върнал в Самоков са му казвали аджата и оттам идва фамилията Аджови. Беше една много голяма мечта да отидем на Божи гроб. Пожелаваме на всеки човек да се докосне до това място. Усещането е невероятно. С нашата музика сме обиколили много места. Пели сме и пред българска, и пред чужда публика. В съзнанието ни се е запечатало едно гостуване в Австрия, където пяхме само на австрийска публика. Там поднесохме стари градски песни и танга. Нямате си представа как хубаво реагираха и как ни посрещнаха.
Със сигурност сте имали възможност и предложения за реализация извън страната, защо останахте?
За миг не сме си го помислили. Никога не сме искали да напуснем България, защото сме родолюбки. Обичаме Родината си. Възхищаваме се на много страни, които са и по-уредени, но България е една. Пътували сме на доста места – Австрия, Италия, Франция, Либия, Русия и с много хора се запознахме.
Искали ли сте някога дъщерите ви да тръгнат по вашия път?
Не, понеже нашият път е много трънлив. Ако имаха талант, нямаше да ги спираме. Той не седи като шило в торба, рано или късно избуява. Нашите деца не тръгнаха по нашия път, но не сме се и стараели. Педагожки по професия, висшистки са и много се гордеем. Помагат ни в изкуството, идват на наши концерти. Те са ни и най-големите критици. Вълнуват се наравно с нас, когато ни предстои голям концерт. Съпричастни са към нашето пеене, но друга професия избраха и им се възхищаваме.
За какво мечтаете днес?
За здраве и да имаме концерти. Пеем ли, значи сме добре.
