Анна Манова
В навечерието на най-светлите и семейни празници, когато домът е събирателно място на всички роднини, близки и приятели се срещаме с едно самоковско семейство, което е съумяло повече от половин век да съхрани своите традиции и семейни ценности.
Семейството на Цанка и Здравко Шишкови тази година отбеляза 50-годишен юбилей на брака си. Време, което по думите им минава като миг, а днес повече от всякога са си необходими, за да посрещнат спокойно и с усмивка старините си, изпълнили своя свещен дълг – да изградят дом, да отгледат дете и да се радват на правнуче.
Днес все по-трудно можем да си представим как едно семейство остава толкова дълго заедно, защото всичко се развива динамично – запознанствата, връзките, разделите. Все повече двойки избират да живеят на семейни начала, без да се чувстват ангажирани да поставят подписа си някъде официално. Но тук думата ни е за онези, които са съхранили своята привързаност, уважение и обич толкова дълги години.
Историята на Цанка и Здравко Шишкови започва, когато тя е в 8 клас, а той в 12-ти. Ученическата им любов прераства в сериозни взаимоотношения и сключват брак, когато Цанка завършва средното си образование, едва 18-годишна. Младостта и любовта им дават крила и заедно с това един по-лек поглед над живота.
„Когато сключихме брак заживяхме на квартира. Имахме една чиния, две вилици и две лъжици. Нямахме маса и се хранехме на куфар. Но младостта си е младост и за нас тези неща не са били от значение. Единственото, което истински ни вълнуваше, беше да сме заедно“, спомня си Цанка.
Материалните удобства не са от значение, когато в дома цари разбирателство и любов. Или поне така е било тогава. И днес Цанка си спомня с усмивка онова време, когато не са имали нищо друго и са започнали семейния си път от нулата. Може би това е причината вече толкова години да вървят рамо до рамо.
„Сменяли сме квартири, роди ни се дете, което сме гледали сами двамата. Малко по-късно вече имахме собствена къща и работа. Никога не сме разполагали с кой знае какви възможности, но сме доволни и благодарни на това което имаме. Много се събирахме на времето, с групи приятели. Можеше по всяко време да отидеш на някои на гости. Посрещали сме компании вкъщи. Работила съм на Боровец в един от най-хубавите колективи на хотел „Св. Иван Рилски“ и макар да са минали толкова години откакто не работим заедно ние продължаваме да се събираме на банкети“, продължава Цанка.
Тя и мъжът й Здравко са започнали работа в Радиозавода, където по думите им е била ангажирана цялата самоковска младеж. През 1995 – 1996 година Цанка работи за кратко в Израел, но носталгията по семейството и родното място я връщат обратно тук, в Самоков.
„Чужбина не е за всеки. И до днес не мога да повярвам, когато някой ми каже, че там е по-добре от България. Навън винаги си чужденец. Мен ме измъчваше страшна носталгия и както се шегувам – липсваха ми дори камъните в Искъра“, споделя Шишкова. А през последните 15 години работи в магазин за обувки в пазара. „Винаги съм била работник. Не съм човек, който мърмори и нещо все не му стига. На мен всичко ми стига, когато сме здрави“, подчертава тя.
Много неща са се променили в годините и с навлизането на демокрацията. За Шишкова новото време е съпроводено с липса на истински приятели, хората вече не се събират в домашна обстановка, забързани са и все нямат време.
Цанка определя себе си като човек, обвързан с дома, с желание да съхрани семейните ценности. Затова обича да събира цялото семейство на трапезата поне веднъж в седмицата, обикновено в неделя, и да приготвя всякакви вкусни ястия. Това е време само за най-близките, за разговори, за споделяне, за съвети.
„До ден днешен в неделя вечер всички са при мен – празници, рождени дни, всички се събираме вкъщи“, казва с усмивка тя. Така са и на Коледа и Великден – отново при нея. Традиционно за Бъдни вечер подготвя трапезата с 9 или 12 ястия.
„Докато мога ще посрещам цялото семейство, защото много ги обичам. За мен е удоволствие да им сготвя нещо и да ги нагостя“, казва Цанка.
А, когато стане дума за рецепта за дълголетие на брака за сем. Шишкови включва две основни съставки – разбирателство и компромис.
„Не бих казала съвпадение на характерите. Но трябва да има компромис, да се прощава, да го разбираш човека до теб. Минали сме през много трудности. Но сега един без друг не можем. Няма човек, които да не греши, но по-важно е да си прощаваме“, казва на финала Цанка Шишкова, а вратата на семейния дом винаги е отворена за близките.
