Анна Манова
Всяка една семейна история е уникална сама по себе си, но по-интересното е начинът на нейното съхранение във времето, въпреки трансформациите и убийствения пъзел на ежедневието, който няма как да не да не даде своето отражение. „Семейство е хубаво нещо”, както се казва във филма „Маймуни през зимата”. Но днес все по-трудно говорим за брак, който е успял да устои на превратностите на съдбата и често двойките разделят пътя си при появата на най-дребното препъникамъче. А други съвсем се стараят да избягат от брачните окови, свързвайки се само в съвместно съжителство.
Обаче има и такива семейства, които чакат всяка годишнина с трепет, празнуват и се радват на всеки един ден, който са споделили заедно. Такава е историята на семейство Петрови, които тази година отбелязват 55 години от своето бракосъчетание. Йордан и Здравка Петрови свързват живота си на 24 декември 1961 година. По времето, когато това се случва Коледа се празнува след Нова година. По новия стил вече те празнуват двоен празник – годишнина и един от най-семейните празници – Бъдни вечер.
Запознават се при едно пътуване за работа. И двамата са учители, но на различни места. Здравка преподава в Широки дол, а Данчо е учител на язовира. „Запознахме се в рейса един понеделник”, спомня си главата на семейството. Истината е в малките детайли и тези мили спомени, които те връщат хем към младостта, хем към едни от първите любовни трепети. Оказва се, че и двамата се интересуват един от друг. И двамата стават учители в НУ „Петър Берон”, уж за кратко, но изкарват там сериозен стаж от по 20-30 години. Бързо и неусетно минават както професионалните дни, така се изнизват и тези в личен план. Имат вече две пораснали деца, със свои собствен път в живота. Радват се и на внучета.
И така до днес делят всичко – и радости и трудности. Сключили са брак, в едно време, когато обричането пред Бог, в църква, не е било на почит. А те и двамата са вярващи и истинското им желание винаги е било да имат и църковен брак. Това се случва години по-късно и то не където и да е, а в Бачковския манастир, който те много обичат да посещават. „Днес това, което виждаме е съжителство, без подписи. Това не е брак. Не го броя за семейство. Аз признавам черковния брак. Сега повече се зачита подписът в Гражданското. Когато ние се женихме черковният брак беше забранен. Със Здравчето много обичахме да посещаваме през лятото Бачковския манастир, запознахме се игумена и с времето станахме приятели. Помагали сме му с каквото можем. Един ден стана на въпрос, че не сме се венчали в църква, но имаме голямо желание. Децата ни вече бяха големи. И тогава игуменът реши да ни венчае лично. Това за нас беше нещо много голямо. И така вече имахме черковен брак”, спомня си Йордан Петров. По-късно успяват да кръстят и двете си деца – Ясен и Благовеста в черква.
И ако ги попитате как се скрепява брак, който е на 55 години, отговорът е прост – с взаимно уважение, търпение и компромиси. „До големи конфликти не сме стигали. Имали сме спречквания, което е нормално, има ги във всяко едно семейство. Но сме свикнали с характерите си и знаем кой какво го дразни или радва”, споделя Йордан Петров. Единият обича да чете книги и така си почива, другият предпочита различни телевизионни предавания. Изгледали са децата си в трудни години, успели са да завършат висши учебни заведения, децата им също. Понастоящем връзката с дъщеря им Благовеста се осъществява чрез скайп между Самоков – Франция. А с внучето си говорят на български, като то съвсем естествено ги разбира и им отговаря на френски. Другото внуче, което си живее в България пък е още малко и на него са му хванали слабостта и се разбират чудесно. Успели са съвместно да пътуват до Франция на гости, което е първото летене със самолет на Здравка Петрова. И още един вълнуващ спомен от пътешествието, наречено брак и като цяло живот.
55 години си е сериозно съжителство, време в което с половинката си се допълвате във всяко едно отношение. И ако трябва да съветват как се постига това, едва ли ще има някаква универсална рецепта – просто трябва да намерите своята половинка, за да станете цяло!
