Анна Манова
***За историята***
Историята за селата, държащи в прегръдката си малкия и китен Самоков, върви към своя финал. Едно от последните селища, за които ще ви разкажем, е село Широки дол. По азбучен ред то се падна едно от крайните, но не и по значение.
По пътя за София в една отбивка в ляво и още няколко километра по-нагоре по пътя и ето ви на мегдана на селото. Историята разказва, че някога оттам е минавал стар римски път, който заобикалял по билото, край местностите Вучката, Св. Тройца, Делийска могила, връх Османица и Китката. През Плана планина и Железница този път продължавал за София.
Селото е разположено в широк планински дол, откъдето носи и името си. Оградено е отвсякъде от планински ридове и възвишения, които разкриват прекрасна панорамна гледка към Рила планина и величествените й върхове, начело с Мусала. Река Палакария разполовява селото на две части. Друга река, която минава през селото и носи неговото име, е Широкодолка. Тя е пълноводна през пролетта и почти пресъхва през лятото.
Широки дол е добър изходен пункт за планински преходи в Плана, която е леснодостъпна и проходима планина. Прекрасните поляни по долината на р. Широкодолка, в съчетание с вековни борови гори са предпочитано място за излети и пикници за жителите и гостите на село. Като цяло, всички 24 села, намиращи се в непосредствена близост до град Самоков могат да се похвалят с изключителни природни дадености. На където и да се обърнеш – все природа. Това е все още неоткраднатото богатство на селата, които обедняват най-вече откъм население. Повечето жители са се плъзнали или по големите градове или ги е погълнал големият свят, но споменът за родното място със сигурност все още тупти в сърцата им!
Както повечето землища и тук въпросът с точното основаване стои спорен и почива на стари предания и легенди. Тук легендата разказва за наличието на старо дърво – Бресто, а под него се намирал кладенец. Наоколо било пусто и диво място. Имало колиба на хайдути. Практически около тази колиба се смята, че възникнало селото. А вековното дърво било възприето като свято. На това място бил центърът на селото и съответно там се провеждали всички местни тържества и събори. Стари хора разказват, че много години назад селото се намирало по-нагоре в друга местност – Джаловото. Разполагало с над 60 къщи и било по-голямо от Самоков. Но липсата на вода променило неговото местоположение.
Описанието на Христо Семерджиев /Из непубликувания ръкопис за Самоков и околността, съхраняващ се в Градски музей Самоков/ за разположението на днешния Широки дол е следното: „Между възвишението Средна гора – продължение на Продановски рид, и полите на Плана се открива един действително широк дол, низ, който лъкатуши р. Палакария. Там, където тя извива, за да вземе североизточна посока, в едно деренце на широкодолската рекичка – Влечова река – на 875 м. над морето е разположено селото. Както се вижда, то е взело името си от местото, където е разположено. Към 1860 година селото е имало 50 къщи.”
Векове наред селището се разполагало в широкия дол, които дал името на селото. С времето населението се увеличавало и по десния бряг на р. Плакария се рояли къщи. Смята се, че един от първите, заселили се на новото място, е Стефан Мишов.
*** За името ***
Името Широки дол за първи път се среща в данъчните регистри за събиране на данък от християни за времето 1477 – 1490 година. В този данъчен документ са записани само селищата Широки дол, Райово и Ивлайчов Самоков. В съкратен опис на вакъфски документи /1523 – 1524/ се споменава, че Широки дол, Доспей, Райово и Драгушиново спадат към „хасовете” на падишаха. Според описа в Широки дол живеят 130 домакинства. Което само по себе си подсказва, че по това време жителите на селото не са никак малко като брой. Като се смятало че едно домакинство не е под 5 членове. Списъците на жителите на селото по-късно бил поименни, като всичко това се правело с цел да се събира по-лесно данък, който растял с всяка изминала година /данъците през 16 век били върху домакинство, което средно било от 5 човека, през 17 век облагането ставало върху броя на къщите, през 18 век системата е променена като по -заможните лица заплащали определена сума на хазната, а после таксували населението с непосилни налози/.
В първите данъчни описи, изготвени от османските власти около 15 век е упоменато само името на селото, но не и конкретен брой на домакинствата. Малко по-късно през 16 век вече става ясно, че са били 130 / около 600 души/.
И това село, както и повечето от района се занимавали с рударство и железодобив. Като рудищата са били в местностните Вировете, Бреговете, между Градище и Бойна падина, Мангов дол, Бакрачище, Куркутица, Попови андъци, Тушковец, Проданов дол, Среднио лаг и по всички ниви и места, където е имало възможност за плавене на руда. Като в рудодобива било ангажирано цялото население на селото, ето защо някои от рудищата носят имената на родовете, които са плавели там руда – Терзийски, Велчеви, Шаркови, Лобутови, Механджийски.
В книгата си „По долината на р. Искър от София до Самоков” авторът Николай Овчаров пише следното: „През 13 – 14 век се засилили връзките между централната част на страната и западните и югозападните покрайнини. В тях и в някои междинни райони занаятите достигнали високо развитие. По това време в Самоков рударството и обработката на желязо били добре усвоени. Това наложило нови търговски контакти, част от които били извършвани чрез прохода между София и Самоков. Не е изключено някои от сухопътните търговци от запад (най-вече от Дубровник) също да са използвали този път. От особено естество била ролята на местността в системата на християнската религия. В полите на Витоша и по околните ниски планини били построени редица манастири, които образували т.нар. Мала Света гора. Броят им (около 40) и тяхното богатство позволили на съвременниците да ги оприличат с големите манастирски комплекси от Атон и района около столицата Търново. Проучванията показват, че голяма част от тях била съсредоточена около София и по огромното заравнено било на Плана планина.” Книгата е написана през 1981 година, днес повече от 30 години след Овчаров нашите, макар и не така задълбочени, проучвания на местностите около Самоков и по-конкретно селата достигат до същите изводи – изключително голямо наличие на местности, по които личат следи от рудища – основен поминък за повечето села, както и животновъдството и земеделието и значителен брой свети места, манастири и оброчища – свидетелстват за силата на християнската вяра.
Но нека се върнем към историята на село Широки дол, защото тя има какво да ни разкаже, да сподели, да препрати към размисли и най-вече да остане за всички идни поколения.
*** За крепостта***
В селото е имало крепост, която се е намирала в местността Градище. Предполага се, че по времето на Второто българско царство тя е действаща и в нея е имало постоянен малък гарнизон. По всяка вероятност тя е била един от основните пунктове за защита и отбранение на българите срещу набезите на османските войски. Била е част от система крепости, които са охранявали важните пътища, минаващи през Самоковското поле, по служещи и като охрана на София и Софийско поле.
„Село Широки дол е близо до Самоков. То остава малко настрана от съвременния път. На около километър от далечния му край, там, където навлиза р. Палакария, се издига хълмът с някогашната крепост. Развалините явно маркират два периода- ранновизантийски и къснобългарски. От първия са запазени няколко добре запазени участъка от стената в характерния градеж – с грижливо оформени редове и качествен хоросан. Българското укрепление се долавя по – трудно, но за наличието му говори и изобилната керамика. И двете крепости са имали близък до правоъгълника план, с купи по ъглите. По склона на възвишението се забелязват следи от малка едноабсидна църква „Св. Спас”. Преди тридесетина години тя е била срутена съвсем. Дотогава, въпреки някои разрушения, тя е действала и дори е съществувало манастирче около нея. Доколкото може да се съди по описанията на селяните, храмът е бил доста стар и може би е имал връзка с крепостта”, пише в своята книга Николай Овчаров.
*** За силата на вярата***
Става въпрос за вярата – в нещо по-висше, по-силно от нас. Точно тази вяра, която ни е съхранила като народ, въпреки тежкото ни историческо минало и земите ни, напоени с кръвта на предците ни.
В много от населените места около нашия град говорим за наличие на солиден брой свети места, оброчища, храмове, църкви. И затова, наричайки ги „Малката Света гора”, искаме да насочим мисълта ви точно натам и макар да ви се стори първоначално пресилено това твърдение, съвсем бързо става ясно, че то отговаря на истината и далече не е самоцел. Така е и тук, в Широки дол. Първоначално оброчищата са били семейни и родови, като оределен род почита определен светец и му „подарява” оброчище. По-късно обаче, след сродяването на различните фамилии стават общоселски /типично по – български, но този път твърдението има положителна светлосянка/.
Неслучайно като празник на селото се е утвърдил Илинден. Намиращите се около селото оброчища са: „Света Тройца”, „Възнесение Господне ( „Св. Спас”), „Св. Георги”, „Св. Дух”, „Св. Петка” и „Св. Илия”.
Изследвайки за пореден път нашите села се натъкваме на голям брой църкви и оброчища носещи името на пророк Илия. Параклисът в село Широки дол е издигнат на мястото на старо едноименно оброчище, намира се над селото. Построен е изцяло с помощта на хора от селото. Характерното е големият, висок цели 4 метра светещ кръст пред самия параклис. Параклисът е пригоден за всички желаещи миряни – отпред има широка поляна, а на вътрешната страна на притвора е изобразена иконата на самия пророк Илия. Параклисът „Свети пророк Илия” е осветен на 20 юли 2001 година. Изборът на това място за оброчище не е случаен, в близост е до стара тракийска могила.
Друго интересно свято място в село Широки дол е църквата „Св. Николай Мирликийски”, която е със статут на недвижима културна ценност.
Тя се намира в североизточната част на селото. Църквата е ниска, дълга и полувкопана. В нея се влиза през открит притвор до входа на западната стена. Притворът е изграден върху каменни зидове, преминаващи като мост през тясното дере. Най–старата част датира от 15 век /защото се разграничават няколко етапа/. Тази част е еднокорабна и е характерна като архитектура за църквите в Западна България. Осветлението е през тесен прозорец в абсидата. Не е запазена и оригиналната настилка, а каменният свод е заменен с дървен, с конструкция, запазена и до днес. Стенописите са доста стари, но в лошо състояние. Черквата е разширена през 19 век с трикорабен наос с дървени колони. Старият иконостас е заменен с нов.
В най-ново време църквата е достроена от запад с открит правоъгълен притвор и е изографисана изцяло. През 1856 година Никола Образописов е нарисувал иконата „Света Тройца”, което е ясно свидетелство, че православната вяра в селото е с много стари традиции.
През 1566 година в Широки дол е имало поп на име Никола, 1860 свещеник там е бил Христо Милошев, 1893 – Димитър Виденов, подарил камбана на църквата, а днес е свещенник Петър Пенев.
През 2002 – 2003 година е извършен ремонт на църквата – ремонтиран е покривът, обшивката на свода и таваните, измазан е отвън изцяло. В храма се намират 23 старинни богослужебни книги, като за най-стара се смята издадената в Москва през 1556 година „Общ миней”. Има псалтир от 1764 година и „Осмогласник” от 1864 година, издаден в Константинопол.
Не по-малко интересна е историята на параклиса „Възнесение Господне”.
„Широки дол има какво да покаже” – с тези думи ни посреща по Спасовден преди известен период от време Стойчо Терзийски и започва да ни разказва за построяването на параклиса. Той е живата история на селото и открай време се интересува за миналото на мястото, където живее.
Възстановеният параклис е съществувал от незапомнени времена. На 500 м. от него се намира калето, крепост съществувала от 4-5 век пр. Хр., тракийско светилище. Историческите предания сочат, че там е била резиденцията на българските царе. Според данните от Урвич Иван Шишман пристига в тази крепост. По-възрастните хора помнят параклиса разрушен до основи. Това не пречи хората от селото да се събират всяка година на Спасов ден. Тогава се появява и идеята за възстановяването на оброчището. Тя принадлежи на тогавашното църковно настоятелство в лицето на Тодор Караджинов, Райчо Терзийски, Иван Терзийски и Стойчо Терзийски. Годината е 2009. „При разкопките беше открит оригиналният кръст. Той е намерен в основите на разрушената църковна светиня и положен в стената на възстановения параклис. При почистването на развалините е установено, че постройката е била наистина разрушена при пожар. Построяването на храма става с дарения и благодарение отзивчивостта на широкодолци, които подпомагат благородното дело с труд и парични средства. За две години параклисът е възстановен като резултат от усърдието и всеотдайността, които проявяват главният майстор Николайчо Бакрачев и помощниците Иван Зарев, Радослав Райчев, Николай Пугев, Виктор Вуков, Стоян Механджийски, Васил Овчаров и много други. Иконите са също дарение и са правени преди две години от художника Цондю Цондев.
В книгата си „Широки дол”, краеведът Георги Захов детайлно описва външния и вътрешен изглед на църковната постройка. „Целият параклис е изграден от ломен камък, споен с бял хоросан и представлява произведение на изкуството, пред което човек не може да остане равнодушен. На лицевата страна, над вратата стои надписът „Параклис Възнесение Господне”. От източната страна пред параклиса, върху заравнена скала, са поставени два кръста – единият в черен цвят, личи, че е старинен; и втори – от светъл мрамор, нов, монтиран от строителите при изграждането на параклиса.
Вътре параклисът е изографисан. В нишата на олтарната част и от двете й страни са изписани образите на Исус Христос, на Богородица и на някои от най-почитаните от българите светци. От двете страни при изхода се четат имената на дарителите и строителите, което показва, че изграждането на този храм на вярата е дело на много жители на селото. Параклисът е изографисан от художника Цондю Цондев. Строителството му е организирано от инициативен комитет от селото.
Пространството около храма, макар и да не е много обширно, е почистено и облагородено. Изграден е навес – подходящо място за отдих след отдаване почит на светците. В параклиса са оставени свещи, има и място, където те могат да се запалят, да се направи дарение и в преклонение и мълчание посетителят да изрази почитта и преклонението си към изобразените светци”.
Мечтаят и за още нещо. В близост до възстановеното оброчище да има още едно място, където да се помолят, запалят свещ и отпуснат душите си – параклисът „Свети Георги”, който в момента се изгражда. Отново с благословията и даренията на хората от Широки дол – жители и гости на селото. Църквата „Свети Николай Мирликийски” и останалите християнски светини – параклисът „Свети пророк Илия” и „Света Тройца”, разположени в периметър от около 10 км., затварят кръга от забележителности, които всеки турист трябва да види. Хората са сигурни, че ако един ден се намерят пари и се разкопае калето, от него ще изскочат много интересни находки от древността. Една екопътека може да се окаже прекрасно допълнение към всички тези обекти.
***Искри просвета***
Основни центрове на съхранението на българския дух си остават училището и читалището.
Смята се, че училището е открито през 1879 година. Като първоначално се е помещавало в паянтова сграда, с наличие на три стаи – две, използвани за класни стаи и една канцелария. А пръв учител бил Антон Антонов от Самоков. Първата стабилна училищна сграда била построена 1883 година и се намирала на площада в горната част на селото. Интересното е, че не е имало чинове и черни дъски, учениците сядали на пейки , писали на пясък, с плоча и калем. Сградата е използвана до 1935 година. Като по време на войната от 1912 до 1914 година училището било затворено, а след това било отворено отново.
Основният камък на новата сграда бил поставен на 14 септември 1935 година, а на следващата било открито. Новото училище било на един етаж, с 4 класни стаи и две канцеларии. А учениците били 238. Първият директор е Петър Роглев – 1947 – 1951.
Необратимите процеси на времето обаче „замахват с ръка” и не позволяват училището да навърши 130 години, една година преди това то е закрито. Това се случва през 2008 година, а като негов последен директор остава Цанка Шуманова. По-голямата част от децата се изтеглят към училищата в Самоков. Но по този начин секва кипящият до този момент там начин на живот, училищният звънец замлъква, класните стаи и дворът – запустяват. Единствената надежда за живеещите там, освен близостта до Самоков, остава детската градина „Светлина”, която все още е действаща и читалището „Виделина” – сигурен знак, че има живот в това населено място.
Читалище „Виделина” е с над 80-годишна история. Основано е на 7 април 1932 година от учители и общественици от селото. Едни от основните лица и дейци това читалище да види бял свят и в последствие дали името му са Владимир Митов и Ангел Костов. В началото читалището се помещава само в една стая, където заседава настоятелството и се помещават първите закупени книги. Постепенно както всяко едно начинание и това има спадове и по-добри моменти. Оформя се малка библиотека. Започват да се формират и първите самодейни групи. Започва развитие, което налага и търсенето и построяването на сграда, която да отговаря на всички нужди. Първата копка е по времето на кмета Велин Груев, годината е 1960. А шест години по–късно село Широки дол може да се похвали със своя читалищна сграда – със салон, сцена, библиотека и още няколко помешения. За да може днес читалище „Виделина” да е важен фактор от културния живот на селото. Читалището разполага със завиден брой разнообразна литература – 10 300 тома. Освен това към него има певческа група за автентичен фолклор, която има участия на местно и национално ниво и множетство награди, както и състав за народни танци.
Но освен с детска градина и читалище село Широки дол може да се похвали и с традиции в спорта и по-конкретно във футбола. Да, става въпрос за отбор „Гранит”.
*** „Гранит” Широки дол ***
Името на отбора идва от добива на павета в местността Градището край селото. И явно има значение, след като толкова години отборът успява да съществува и да създава приемственост между поколенията. Ето какво пише за историята на клуба Георги Захов в неговата книга „Широки дол”: „Първите футболни игри на поляните около селото са с топки, направени от самите футболисти. Началото на организиран футбол се поставя през 1959 – 1960 година, когато започва да се обръща по-голямо внимание на тази масова игра и по селата са изпратени за съдействие спортни деятели. Кооперативното стопанство осигурява пък средства за екипи и транспорт”. Като първосновател е Иван Бакрачев, той е първият капитан на отбора, който успява да мотивира младите момчета от селото и поставя началото на футболния клуб. Първият екип на отбора е в жълто – червени квадратчета и червени номера. С развитието на футбола и желаещите да ритат топка, е направено и футболно игрище, което е оборудвано днес със съблекални и нов насип. Заедно с Иван Бакрачев са и Стойчо Терзийски и Веселин Карапанчев, под тяхното ръководство през 1981 година отборът успява да се калсира в „А” окръжна група, това е и най-силната година за момчетата, без нито една загуба. Следват моменти на спадове и 1989 година се разпуска, за да се събере две години по-късно с нова сила и желание.
„Гранит” от няколко години се състезава в „А” областна група. И от 2000 – 2011 година е единственият селски отбор от Самоковска община, който се състезава в „А” ОФГ. През 2012 година от Община Самоков отпуска 15 хил. лв. за ремонтна стадиона и административната сграда. Председател на клуба е Пламен Кривошиев. Отборът има желание да се развива и да бележи повече и повече успехи.
***Думи за финал***
Село Широки дол е едно от най-големите села в община Самоков. Въпреки това за последните 60 години броят на населението е намалял почти двойно. Това се дължи от една страна на отрицателния естествен прираст и от друга страна на близостта на селото до гр. Самоков и столицата София. Поради липсата на възможности за препитание голяма част от младите хора мигрират към големите градове. Но така или иначе селото има свой живот, в него има млади хора, малки дечица, фукционираща детска градина, читалище, самодейни състави, певческа група и футболен отбор – наличието на всички тези неща говори, че селото съществува, има го на картата и ще продължава да го има. И то ще е все там … на широкия дол.
-
1934 г. – 1522 жители
- 1946 г. – 1721 жители
- 1956 г. – 1686 жители
- 1975 г. – 1562 жители
- 1992 г. – 1339 жители
- 2001 г. – 1174 жители
- 2008 г. – 965 жители
- 2009 г. – 961 жители
- 2010 г. – 946 жители
- 2011 г. – 942 жители
