Боровец

Сезонната заетост. Работа, но временна

БоровецАнна Манова

Когато става въпрос за работа в малките населени места, към които безспорно спада и град Самоков, нещата са доста усложнени. Предприятия почти няма, не се отварят нови обекти, трудно се появяват нови работни места. Спасението за повечето самоковци, заети в туристическия бранш, е настъпването на новия зимен сезон, за да закърпят положението. Но и там, в курорта, нещата изглеждат привидно примамливо. Често обещания и реалност се разминават до степен да не се засичат по нито един параграф – като се започне от работната позиция, премине се през работното време и съответно на последно място, но не по значение идва възнаграждението.

Обикновено обяснението за това съществено разминаване произтича оттам, че голяма част от обектите са частни и съответно самите собственици задават критериите за работа и избират персонала. От значение е и фактът, че с всяка изминала година зимният сезон се „стопява” и чисто и просто остават някакви два до три месеца, в които може да се поработи. Това е критичен минимум за един курорт от типа на Боровец, в който за разлика от Банско, което си е населено място и работят почти целогодишно всички обекти, разчита предимно на зимата. Вярно, че през последните две-три години се опитва да върне старата си слава и на летен курорт, което е похвално, но само дотам. В Боровец работещите хотели през лятото се броят на пръстите на едната ръка. А онези, които все пак остават отворени се опитват с различни „тънки” оферти да привлекат и малкото намиращи се туристи.

Боровец за самоковци остана мит от близкото минало. А теорията, че в курортите ден година храни не са безпочвени. Погледите на хотелиерите и ресторантьорите са вперени в чуждестранния турист, които отдавна не е онзи будала, която приема всичко като чиста монета и с лека ръка харчи парите си тук. Отдавна на него му е обяснено кога от туристическите оператори, кога от друго място, че за да ти качи багажа до стаята пиколото е длъжно, това му е работата – бакшиш не трябва да му се дава. Качеството на предлагането се намира на ръба, а цените на някои места за едни и същи предлагани продукти се разминават в пъти. Причината? Зависи къде се намирате – на пъпа на курорта или не и колко звезди сте. Като, разбира се, и това не е гаранция. Примери колкото щеш – един билков чай варира от 2.00 до 20.00 лв! Цените, както разбирате, са високопланински.

Нещата обаче са изключително навързани. Собствениците и тези, които са взели обекти под наем имат едно единствено намерение – да си избият вложеното за максимално кратък отрязък от време.  Даже, ако е възможно, веднага. Освен това трябва с приходите да си покрият всички разходи и да заплатят на наетия персонал. Ако обаче прогнозите за силен сезон не се осъществят, едно от перата, което автоматично става излишно, са заплатите на персонала. Понякога те се получават с месеци закъснение. Това, разбира се, отблъсква персонала и създава лош имидж на съответния обект. А текучеството е сигнал за неуредици в съответния бизнес.

За хората, които никога преди това не са били сезонно, а дори ако са били извън частния сектор до този момент, преживяват истински културен шок. Точно заради наглед примамливите условия и последвалите разочарования след това. За самоковеца Боровец е синоним на работа и почти никога на почивка. Обикновено персоналът започва работа в курорта от 1 декември и в най-добър случай изкарва докъм средата на март. Като не са прецедент прекратяването на договорите и през февруари. Тези обекти, които разполагат с бази и на морето изпращат хората си там, даже ги задължават, връзвайки им ръцете с уговорката, че през зимата мястото им се пази и работата им е сигурна. Съвсем настрана остава и парадоксът, че хора, работили с години на едно и също място и позиция са принудени всеки нов сезон да се явяват на интервюта за работа наравно с всякакви други „пришълци”.

Онези, които все пак решават зимата да са тук, лятото на морето, констатират принципните различия в зимен – летен туризъм. Казват, че по-тежък от летен обект няма, освен това сезонът е и по-дълъг, обикновено от 1 май – 30 септември. А на Боровец през последните години поради различни фактори / било то отсъствието на сняг или др. икономически спънки/ сезонът е до февруари – март. Друга негативна черта на сезонния труд са два-три месеца, които остават празни, т.е трудно е да си намериш работа, това са април, октомври, ноември. И макар често да се шегуват, че и през тези месеци човек трябва да се храни, хората се оказват принудени да взимат болнични, а тези, които имат късмет, отиват на борсата. Като интересен прецедент се очертава и българският турист и неговите възможности. Свикнали сме да казваме, че българите не са платежоспособни туристи. Запознати обаче споделят, че лятото на някои от нашите летни курорти българи са си позволявали да нощуват в петзвездни хотели, където нощувката е на стойност една минимална работна заплата.

От друга страна като противовес на казаното по-горе, хотелиери споделят, че чуждестранните туристи стават все по-бедни и консумират само това, което им е включено в пакета. Обикновено той е с нощувка и закуска. Трудно си позволяват нещо извън това. Или просто тук идват най-бедните туристи. А българският турист, може би напатил се през времето от непосилно и изкуствено завишените цени в курортите, преди да се настани в някой хотел, минава през голяма търговска верига и си купува всичко, което му е необходимо. Това също е сигнал за бедност и икономия.

Местните кадри, заети в различните сфери в курорта, се обединяват около общото твърдение, че нищо сигурно няма, не се изкарват пари, а заплатите не са мръднали през последните няколко години. Има много хотели, но навсякъде е въпрос на връзки и познанства. Дори за позицията на камериерка се изискват връзки.

Има и един още по-тънък момент – работното време. На повечето места почивните дни не се спазват. Обикновено, както е при камериерките например, се подписват на договор за 5-дневна работна седмица с два почивни дни. А практически, ако почиват, то е само един ден, а другият не се заплаща.

Когато говорим за заплащане, то често е по-ниско от очакваното. Администраторите, които са лицето на дадения туристически обект и полагат нощен труд, взимат около 550 – 600 лв. е най-добрият случай, като им се изисква компютърна грамотност и поне един чужд език. И никакво образование. Техниците са горе-долу на същите заплати. Камериерките в курорта и кухненските работници, в зависимост къде работят взимат от 340 – 390 – 400 – 450 лв, като на места, където дават минималната работна заплата предлагат допълнително купони за храна на стойност от около 60 лв. Барманите и сервитьорите взимат около 400 лв., като са и на процент от изкараното. Готвачите са по-добре платени, като ако са в хотели с повече звезди, може да надхвърлят и 700 лв.

Една част от ангажираните в курорта през летните месеци се ориентират и към чужбина. Само за сравнение на една граница разстояние – Гърция – една камериерка взима 600 евро заплата. Като разбира се и тук си има минуси – работи се много, без да се почива. Други избират и по-далечни дестинации като Германия например, където една сервитьорка може да взима в пъти повече оттук.

Общото мнение е, че липсват квалифицирани кадри. На повечето от местата има голямо текучество. Работодателите не правят нищо да задържат персонала си и да го мотивират. Повечето от тях залагат на голямата безработица и разчитат, че лесно ще си намерят нови служители. Което в последните години се опровергава.

И въпреки всички недостатъци, много хора все пак избират курорта като предпочитан за работа, макар и за няколко месеца. Пък после мислят варианти за оцелаването си и стискат палци зимата, ако не са си намерили постоянна работа, поне да ги вземат на старото място.

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close