Анна Манова
Когато става въпрос за работа в малките населени места, към които безспорно спада и град Самоков, нещата са доста усложнени. Предприятия почти няма, не се отварят нови обекти, трудно се появяват нови работни места. Спасението за повечето самоковци, заети в туристическия бранш, е настъпването на новия зимен сезон, за да закърпят положението. Но и там, в курорта, нещата изглеждат привидно примамливо. Често обещания и реалност се разминават до степен да не се засичат по нито един параграф – като се започне от работната позиция, премине се през работното време и съответно на последно място, но не по значение идва възнаграждението.
Обикновено обяснението за това съществено разминаване произтича оттам, че голяма част от обектите са частни и съответно самите собственици задават критериите за работа и избират персонала. От значение е и фактът, че с всяка изминала година зимният сезон се „стопява” и чисто и просто остават някакви два до три месеца, в които може да се поработи. Това е критичен минимум за един курорт от типа на Боровец, в който за разлика от Банско, което си е населено място и работят почти целогодишно всички обекти, разчита предимно на зимата. Вярно, че през последните две-три години се опитва да върне старата си слава и на летен курорт, което е похвално, но само дотам. В Боровец работещите хотели през лятото се броят на пръстите на едната ръка. А онези, които все пак остават отворени се опитват с различни „тънки” оферти да привлекат и малкото намиращи се туристи.
Боровец за самоковци остана мит от близкото минало. А теорията, че в курортите ден година храни не са безпочвени. Погледите на хотелиерите и ресторантьорите са вперени в чуждестранния турист, които отдавна не е онзи будала, която приема всичко като чиста монета и с лека ръка харчи парите си тук. Отдавна на него му е обяснено кога от туристическите оператори, кога от друго място, че за да ти качи багажа до стаята пиколото е длъжно, това му е работата – бакшиш не трябва да му се дава. Качеството на предлагането се намира на ръба, а цените на някои места за едни и същи предлагани продукти се разминават в пъти. Причината? Зависи къде се намирате – на пъпа на курорта или не и колко звезди сте. Като, разбира се, и това не е гаранция. Примери колкото щеш – един билков чай варира от 2.00 до 20.00 лв! Цените, както разбирате, са високопланински.
Нещата обаче са изключително навързани. Собствениците и тези, които са взели обекти под наем имат едно единствено намерение – да си избият вложеното за максимално кратък отрязък от време. Даже, ако е възможно, веднага. Освен това трябва с приходите да си покрият всички разходи и да заплатят на наетия персонал. Ако обаче прогнозите за силен сезон не се осъществят, едно от перата, което автоматично става излишно, са заплатите на персонала. Понякога те се получават с месеци закъснение. Това, разбира се, отблъсква персонала и създава лош имидж на съответния обект. А текучеството е сигнал за неуредици в съответния бизнес.
За хората, които никога преди това не са били сезонно, а дори ако са били извън частния сектор до този момент, преживяват истински културен шок. Точно заради наглед примамливите условия и последвалите разочарования след това. За самоковеца Боровец е синоним на работа и почти никога на почивка. Обикновено персоналът започва работа в курорта от 1 декември и в най-добър случай изкарва докъм средата на март. Като не са прецедент прекратяването на договорите и през февруари. Тези обекти, които разполагат с бази и на морето изпращат хората си там, даже ги задължават, връзвайки им ръцете с уговорката, че през зимата мястото им се пази и работата им е сигурна. Съвсем настрана остава и парадоксът, че хора, работили с години на едно и също място и позиция са принудени всеки нов сезон да се явяват на интервюта за работа наравно с всякакви други „пришълци”.
Онези, които все пак решават зимата да са тук, лятото на морето, констатират принципните различия в зимен – летен туризъм. Казват, че по-тежък от летен обект няма, освен това сезонът е и по-дълъг, обикновено от 1 май – 30 септември. А на Боровец през последните години поради различни фактори / било то отсъствието на сняг или др. икономически спънки/ сезонът е до февруари – март. Друга негативна черта на сезонния труд са два-три месеца, които остават празни, т.е трудно е да си намериш работа, това са април, октомври, ноември. И макар често да се шегуват, че и през тези месеци човек трябва да се храни, хората се оказват принудени да взимат болнични, а тези, които имат късмет, отиват на борсата. Като интересен прецедент се очертава и българският турист и неговите възможности. Свикнали сме да казваме, че българите не са платежоспособни туристи. Запознати обаче споделят, че лятото на някои от нашите летни курорти българи са си позволявали да нощуват в петзвездни хотели, където нощувката е на стойност една минимална работна заплата.
От друга страна като противовес на казаното по-горе, хотелиери споделят, че чуждестранните туристи стават все по-бедни и консумират само това, което им е включено в пакета. Обикновено той е с нощувка и закуска. Трудно си позволяват нещо извън това. Или просто тук идват най-бедните туристи. А българският турист, може би напатил се през времето от непосилно и изкуствено завишените цени в курортите, преди да се настани в някой хотел, минава през голяма търговска верига и си купува всичко, което му е необходимо. Това също е сигнал за бедност и икономия.
Местните кадри, заети в различните сфери в курорта, се обединяват около общото твърдение, че нищо сигурно няма, не се изкарват пари, а заплатите не са мръднали през последните няколко години. Има много хотели, но навсякъде е въпрос на връзки и познанства. Дори за позицията на камериерка се изискват връзки.
Има и един още по-тънък момент – работното време. На повечето места почивните дни не се спазват. Обикновено, както е при камериерките например, се подписват на договор за 5-дневна работна седмица с два почивни дни. А практически, ако почиват, то е само един ден, а другият не се заплаща.
Когато говорим за заплащане, то често е по-ниско от очакваното. Администраторите, които са лицето на дадения туристически обект и полагат нощен труд, взимат около 550 – 600 лв. е най-добрият случай, като им се изисква компютърна грамотност и поне един чужд език. И никакво образование. Техниците са горе-долу на същите заплати. Камериерките в курорта и кухненските работници, в зависимост къде работят взимат от 340 – 390 – 400 – 450 лв, като на места, където дават минималната работна заплата предлагат допълнително купони за храна на стойност от около 60 лв. Барманите и сервитьорите взимат около 400 лв., като са и на процент от изкараното. Готвачите са по-добре платени, като ако са в хотели с повече звезди, може да надхвърлят и 700 лв.
Една част от ангажираните в курорта през летните месеци се ориентират и към чужбина. Само за сравнение на една граница разстояние – Гърция – една камериерка взима 600 евро заплата. Като разбира се и тук си има минуси – работи се много, без да се почива. Други избират и по-далечни дестинации като Германия например, където една сервитьорка може да взима в пъти повече оттук.
Общото мнение е, че липсват квалифицирани кадри. На повечето от местата има голямо текучество. Работодателите не правят нищо да задържат персонала си и да го мотивират. Повечето от тях залагат на голямата безработица и разчитат, че лесно ще си намерят нови служители. Което в последните години се опровергава.
И въпреки всички недостатъци, много хора все пак избират курорта като предпочитан за работа, макар и за няколко месеца. Пък после мислят варианти за оцелаването си и стискат палци зимата, ако не са си намерили постоянна работа, поне да ги вземат на старото място.
