Светослав Малинов: „След евроизборите ще стане ясно, че в България има ново мнозинство”

Aнна Манова

Преди около месец стана ясно, че настоящият евродепутат Светослав Малинов е издигнат за водещ кандидат на ДСБ в коалиция Демократична България за предстоящите евроизбори. С решението се възлага националното ръководство на ДСБ да организира щабове за подготовка на партията за явяване на европейски, местни и предсрочни избори.

На среща с регионални и местни български медии в Европарламента, състояла се в края на ноември, след които беше и наш представител, той отхвърли появилите се интерпретации, че ДСБ претендира той да е водач на листата на Демократична България. Малинов подчерта, че все още се очаква да бъде наредена лисата с представителите на участниците в коалицията, съставена от обединението на ДСБ, “Да, България” и “Зелените”. Малинов сподели вижданията си за по-широка коалиция. Самоковските медии бяха част от визитата в европейската институция заедно с журналисти от Варна, Хасково, Перник, Пловдив, Пазарджик, Смолян и Златоград.  Местните медии посетиха Брюксел и Европарламента благодарение на съдействието общинския съветник Васил Зашкев.

На срещата бяха обсъдени актуални теми като АЕЦ “Белене”, Шенген, евроизборите, протестите в страната и лични прогнози на настоящия евродепутат за местния вот на есен. Разговорът се състоя в Европарламента в столицата на Белгия.

Г-н Малинов, няма как да не започнем нашия разговор с темата за АЕЦ „Белене”. Започва ли се от нулата? И защо се получава сериозно разминаване по темата с ядрената енергетика, съдейки от твърденията на енергийния министър Теменужка Петкова?

Категорично становище на Европейската комисия означава само едно, че проектът АЕЦ „Белене” е нов проект по силата на чл. 41 от договора „Евратом”, което означава, че от тук нататък новият инвеститор ще влезе в процедура, която започва от начало. Това не е мое мнение. Министър Петкова има невярна интерпретация и не може да разбере становището на ЕК или отказва да го разбере. Има желание да се вдъхне надежда на един бъдещ инвеститор. Но това става за сметка на българските граждани.

Новият проект има различен финансов механизъм, включващ частен инвеститор и евентуално отсъствие на изрична държавна гаранция. Това е много по-различно от проекта от 2007 г., който трябваше да се реализира от държавно предприятие. Тъй като финансирането на ядрени проекти е ключов аспект на инвестиционните решения, които се нотифицират по силата на член 41 от Договора за Евратом, тази промяна сама по себе си представлява достатъчно основание за изискване на нова нотификация. Възможно е новият проект да не използва точно същите ядрени технологии, имайки предвид изминалото време от одобряването на стария проект (11 години) и включването на различни инвеститори в новия проект. Значителни промени в технологията също така представляват достатъчно основание за изискване на нова нотификация.

За да не плащаме неустойки, всеки следващ инвеститор трябва да бъде информиран в самото начало на преговорите лично от министър Теменужка Петкова, че той влиза в нова процедура.

Как се отразиха масираните протести в страната през последните месеци в Европейския парламент? Как влияе това на имиджа на страната ни като цяло?

Едни протестират срещу системата и искат политическа реформа, други съдебна реформа, трети искат контрол върху цените на горивата. При всички положения, когато има такъв тип протести, тези, които управляват, трябва да признаят, че това са спонтанни и истински граждански протести. Защото, когато участват политици и партии те подреждат нещата и обикновено поставят акцент върху нещо. Едно обаче ги обединява – управлението в България става все по-непопулярно, и това не може да се скрие. Относно имиджът на България – страните където има протести винаги влизат в хрониките на институциите. Ако протестите продължат по-дълго, ще влязат и в Европейския парламент.

Каква е Вашата позиция за това, че България все още е извън Шенген?

Ние не сме в Шенген, защото сме под мониторинг. През 2005 година, когато се взе решение за България, тя беше неподготвена в сферата на правосъдието и вътрешната сигурност. Тогава за първи път от създаването си за ЕС възникна казуса дали да бъдат приети двете държави – България и Румъния като не са приключили своите реформи в определен сектор. Най-разумният подход беше да се изчакат две или три години. Това беше исторически момент, в който имаше опасения от много страни, че ситуацията в тези две държави ще се влоши ако те не бъдат приети. Тогава се взе решение България да бъде приета, но да остане под мониторинг, който да гарантира довършване на реформите. Тогава за България се прояви двоен стандарт, но в наша полза. Вместо това ние показахме, че като се направи жест към държави като България, ние не сме в състояние да върнем жеста. Не ни пускат в Шенген, защото ни дадоха кредит, без лихви и ние дори кредита не можем да върнем, да не говорим за лихвите. Това е един от най-тъжните моменти в моята собствена кариера. Сърбия и Македония биха дали всичко да има и към тях такова отношение, но повече ЕС няма да приема държави под условие, след като станат членове ще свършат каквото и да било. Оттук нататък заради нас или на 100 % изпълняваш критериите или стоиш отвън.

Кога според вас и необходимо ли е България да стане част от еврозоната?

Аз съм маниак на тема да влезем в еврозоната. Тогава останалите искат или не трябва да се притесняват за нас, за нашия бюджет. Притесненията за българската корупция ще станат колосални. А не както са сега – всичките проблеми се стоварват върху българските граждани. В Гърция, например, протече радикална реформа в данъчното облагане. Нещо, което гърците никога нямаше  да направят сами. Реформираха ги за година и половина и след това им дадоха заеми да си погасят дълговете. Това е късметът на Гърция, че подобна криза я преживяха като страна от еврозоната. Такива кризи стават периодично по света.

Според проучванията България е на 111 място по свобода на словото. Как може това да бъде преодоляно има ли механизми?

За жалост, след като станахме членове на Европейския съюз, се влошиха тези показатели. Изглежда е имало по-свободна преса и медии преди да сме членове. Ще трябва сами да се справяме с този проблем. ЕС не предвижда законодателство. Трябва да сме откровени по между си и да си знаем собствениците и самите журналисти по някакъв начин да санкционират, макар и морално, онези журналисти, които пристъпват границата като език и манипулации.

Имах възможност да присъствам на заседание в ЕП, като пратеник на медията в Брюксел. Акцентира се на няколко пъти в пленарна зала върху обръщането на европейските институции към гражданите. Има ли наистина начин те да станат по-разпознаваеми за хората и това да провокира към по-голяма активност и участие в избори. И как виждате това за България?

Според мен няма друг начин освен стратегическо целеполагане в сферата на образованието. Трябва да се обяснява на децата какво е демокрация, защо трябва да се гласува, защо е ценно и да се възпитава гражданско чувство. Както и че участието в политиката е вид задължение, благо и достойно. Без това всичко ще е от избори до избори, конюнктурно. Другото, което може да се окаже по – гадно от това да има ниско участие на избори, е да го въведем като задължително. И ако въведеш задължително гласуване на хора, които са граждански неграмотни и политически безотговорни какво ще ти се случи като вкараш тези хора под заплаха от глоба в политическия процес? Трябва да си абсолютно неопитен, ако си мислиш че като въведеш задължително гласуване ще решиш проблема с качеството на демокрацията.

Времето на избори по традиция е и време на равносметки. Какво успяхте да свършите от позицията на евродепутат до този момент, какво планирате, какво остана недовършено?

Може би трябва да се отбележи, че темпото на работа в Европейския парламент е различно от това в Народното Събрание. Решенията, които вземаме тук отнемат по-дълго време и в този смисъл резултатите тепърва ще бъдат усетени от европейските граждани.

Аз обаче свърших много работа в България. Примерът който бих дал е моята лична инициатива „Европейско междучасие“. Тя се провежда в подкрепа на позицията за въвеждането на гражданското образование като отделен предмет в системата на средното образование. Инициативата има за цел да популяризира Европейския съюз и по-специално дейността на Европейския парламент сред по-млада аудитория. През последните години посетих стотици средни училища в цялата страна  и дискутира с учениците проблемите, пред които е изправен Европейския съюз, както и възможностите, които той предоставя на младите хора.

На срещата ни в ЕП в края на ноември Вие посочихте своята прогноза за протичането на евроизборите, като залагате на мнозинство на проевропейски ориентираните партии, а каква е тя за българските? Очертават ли се предсрочни избори, предвид хвърлянето на оставки, масовото недоволство на хората от управлението и политиките? И ще се случи ли обединението в дясно?

При всички положения ние се готвим във всеки един момент за избори. Ние специално, извънпарламентарната опозиция, в лицето на Демократична България, имаме нужда от повече време. Ако се наложи, ще участваме в предсрочните избори с всички сили. Даваме си сметка, че предсрочните избори са неизбежни, единственият въпрос е кога. Според мен след евроизборите ще стане ясно, че в България има ново мнозинство и че управляващите са далеч от мнозинството, което имат в момента в Народното събрание.