Моето послание: Движението към свободата, светлинка в тунела, огромна борба за оцеляване, полагане на усилие, високо напрежение, динамичност, конфликтност, усещане за собсвената ни активност и сила са все преживявания запаметени от опита ни в базисна перинатална матрица-3 по време на нашето биологично раждане.
БПМ-3 е сложна емпирична матрица,по–продължителна по време и се асоциира с втория клиничен стадий на биологичното раждане.
На този стадий контракциите продължават, но за разлика от предишния, шийката сега се е разширила и позволява постепенното промъкване на плода през родилния канал. Това предполага огромна борба за оцеляване и смазващ механичен натиск.
По чисто анатомични причини всяка контракция ограничава достъпа на кръв до плода. На този стадий може да възникнат допълнителни усложнения – да се редуцира кръвообращението и да се стигне до задушаване. При разтварянето на таза пъпната връв може да бъде притисната под главата или да се усуче около врата. Ако по принцип е къса или се скъси, усуквайки се около някоя част на тялото, тя може да закачи плацентата и да я откъсне от стената на матката. Това ще прекъсне връзката с майчиния организъм и по този начин ще причини опасност за живота на бебето. Когато раждането наближи кулминацията си, плодът влиза в директен контакт с най-различен биологичен материал, който освен утробните води включва кръв, слуз, урина и дори изпражнения.
В регресивната терапия той приема формата на мъчително бродене между смъртта и прераждането. Наред с напълно реалистичното преживяване на отделните етапи на болезненото промъкване през родилния канал, БПМ-3включва най-различни архетипни и други феномени, появяващи се в типични тематични системи от преживявания. По-съществените от тях са титаничните усилия, садомазохистичните преживявания, силната сексуална възбуда, демоничните епизоди и срещата с огъня. Всички тези аспекти отново изразяват дълбока емпирична логика и основателно могат да бъдат свързани с конкретни анатомични, физиологични и емоционални особености на съответния стадий от раждането.
Титаничнияt аспект е напълно разбираем с оглед на чудовищността на силите, с които се сблъсква човек на въпросния стадий. Тогава крехката глава на плода се сплесква в тесния тазов канал от контракциите, чийто натиск варира със сила от 50 до 100 фунта(45кг.). Този аспект на БПМ-3 би могъл да се изрази в сблъсъка с огромна енергия (най-често експлозии). Една от характерните форми на това преживяване е идентификацията с различни елементи на „разгневената природа”: мълнии, вулкани, земетресения, цунами, урагани и т. н.
Има и един по-умерен вариант на титаничността – участието в някакво опасно приключение, примерно – лов на диви животни или физически сблъсък с тях, гладиаторски битки, научни експедиции или завладяването на нови земи. Съответните архетипни и митологични теми са свързани със Страшния съд, Чистилището, подвизи на митични герои или сблъсъци с космически мащаби – битката между силите на Светлината и Мрака или тази между боговете и титаните.
Агресивните и садомозохистични аспекти на тази матрица отразяват биологичната „ярост” на организма, чието оцеляване е поставено под въпрос от угрозата от смърт в съчетание с идентифицирането с деструктивните сили. От тази асоциация става ясно защо садизмът и мазохизмът образуват логическо цяло, садомазохизъм, т.е. два аспекта на един и същ емпиричен процес или двете страни на медала. Темите, които често се появяват в този контекст, са сцени с жестоки убийства и самоубийства изтезания и самоизтезания, инквизиции, екзекуции, ритуални жертвоприношения и самопожертвования, кървави дуели, боксови мачове, кеч, садомазохистични практики и изнасилвания.
Колкото до сексуалния компонент в случая емпиричната логика е не така очевидна. Едно от възможните обяснения е, че човешкият организъм разполага с вграден механизъм, който транслира нечовешкото страдание и особено задушаването в някаква странна сексуална възбуда, стигаща до екстаз. Примери за това могат да бъдат намерени в историята на религиозните секти и в житията на някои мъченици, в материали от концентрационните лагери.
За преживяванията от тази категория е характерна изключителната интензивност на сексуалната възбуда, нейната механичност и липса на селективност, както и порнографското й или девиантно естество. Фактът, че на това ниво на психиката сексуалността е неизменно свързана със смъртта, опасността, угнетението, саморазрушителните импулси, физическата болка, наред с биологичен материал от рода на кръв, слуз, изпражнения или урина образува естествена база за развитието на най-важните типове сексуални смущения, отклонения, вариации и перверзии.
Срещата с огъня се осъществява или в нейната обичайна форма (емпирикът наблюдава сцени с изгаряния на клада и се идентифицира с изтезаваните жертви), или в архетипния й аналог – пречистващият огън, който унищожава всичко „нечисто”, т.е. покварено, развратено и по този начин подготвя субекта за духовното му прераждане. Този тематичен мотив е най-трудно разбираемият елемент на перинаталната символика. Неговото биологично съответствие вероятно е безразборният „обстрел” с периферни неврони, на който е подложено бебето. В случая е интересно да се отбележи, че „срещата” има своя емпиричен паралел и при родилката, която на този стадий често се чувства така, сякаш влагалището й гори.
Религиозната и митологична символика на тази матрица е съсредоточена главно върху теми, включващи жертвоприношения и самопожертвования или съчетаващи духовните търсения със сексуалността. Доста чести са сцените с кървави ритуали от предколумбовата епоха, разпването на Христа или идентификация с него, емпирична връзка с божества, символизиращи смъртта и прераждането – Озирис, Дионис, Атис, Адонис, Персефона, Орфей. Един класически символ на преминаването от БПМ-3 към БПМ-4е легендарната птица феникс, която умира в пламъците и възкръсва от пепелта.
БПМ-3 има някои важни особености, които я отличават от,,безизходната” система на БПМ-2. Тук ситуацията не изглежда безнадеждна и субектът не е безпомощен. Той участва активно, воден от чувството, че страданието му има определен смисъл и цел.
Тоест участниците не се ограничават с ролята на безпомощни жертви. Те са наблюдатели и могат едновременно да се отъждествят с агресора и жертвата, и то до такава степен, че да им е трудно да разграничат двете роли. Освен това, „безизходната” ситуация се изразява в непоносимо страдание, докато преходът от смърт към прераждане представлява границата между агонията и екстаза, както и смесица от двете.
За статията са ползвани материали от „Приключението да откриеш себе си”на Станислав Гроф
