Спорт

Светлина Велинова: „Още от началото се запалих по този спорт“

Мария Галчева

13454051_10207025857985972_207547180_nМечти за успех, победи, желание да бъдеш успешен спортист и всичко това идва в малката Светлина, когато тя е едва на 6 години. Н тази възраст е трудно да се разделиш с детството и да навлезеш в света на суровата дисциплина, която създава шампиони, но ето, че това се случва някак си естествено и нормално. И така, следва първото състезание, първият медал до наши дни, когато малкото момиче се  превръща в уверена млада дама, все по-мотивирана да бъде перфектна в това, с което се занимава. Подобно на Ангел, за когото ви разказахме преди седмица, Светлина също не е от Самоков. Родом е от Кюстендил, но вече 7 години живее и учи тук, състезавайки се за родния клуб по спортна аеробика.

Какъв е пътят на един състезател по нелекия път на спорта – това предстои да прочетете в следващото интервю. Но без значение на лишенията, на трудностите и на строгия режим, никой досега не е заявявал отказ от спортната си кариера. Напротив – тези млади хора са мотивирани да успяват, което е достойно за уважение.

Светлина също дава своята заявка занапред – „На този етап съм отдадена на аеробиката и желанието ми да се развивам и постигам по-големи успехи“. Пожелавам и успех и се надявам да преследва смело това, за което мечтае. За нас, останалите, остава да се радваме на всеки успех, на всеки изкачен връх и на всяка постигната цел. Те са герои, млади герои, истинските герои на нашето време.

 

Коя е Светлина Велинова? Разкажи ни малко за себе си.

Аз съм Светлина Велинова, на  16 години от град Кюстендил, където тренирах аеробика  8 години в СК „ Тонус “. От  7 години тренирам и се състезавам за СК „ Самоков “ и уча в ПГ „Константин Фотинов “.

Какво е началото на пътя на един шампион?

Началото е съпроводено от големи мечти за успехи,желание за тренировки , неуморен труд  и лишение от свободно време.

 

Кой за първи път те заведе в залата, как се запали?

За пръв път в залата попаднах съвсем случайно с баща ми, бях на 6 години . Бях много впечатлена , още от началото успях да се запаля по този спорт.

13453593_10207025857945971_1829728584_nСпомняш ли първото си състезание? А първият медал – кога и къде?

Първото ми състезание беше на следващата година след като започнах да тренирам. То беше в София и останах с добри спомени от него.

Първият ми медал беше във възрастова група 9-11.

 

Няма начин да не те попитам за това – ти си спортист, а това означава дисциплина и тренировки. От кое се лиши в името на това да си успешен спортист?

В началото нямаше чак толкова големи лишения , но в последствие се наложи да се науча да живея самостоятелно и да не прекарвам достатъчно време със семейството и приятелите ми.

Как приемат околните твоите успехи и по какъв начин ти самa за себе си възприемаш успехите си?

Всеки един мой успех е приеман  с радост от околните, а мен това успява да ме мотивира да тренирам и да се стремя да изпълнявам все по-високи цели.

А когато не успееш да се направиш добро класиране – как се чувстваш, какво искаш в такъв момент?

Първото ми чувство е разочарование, но след това спокойно премислям какво се е случило и си давам сметка какви грешки не трябва да допускам в бъдеще.

Светлина  в свободното си време – какво обичаш да правиш?

В свободното си време обичам да наваксвам с нещата, които не успявам да правя през подготвителен и състезателен период.

Кои са твоите опорни точки?

 

Най-важните опорни точки в живота ми са моето семейство и моите треньори. Те са хората, които знаят как се чувствам и успяват да ме вдигнат в трудни моменти.

Как виждаш себе си занапред? Искаш ли спортна кариера или ще правиш завой?

Все още нямам ясна представа какво ще се случи с мен в бъдеще, на този етап съм отдадена на аеробиката и желанието ми да се развивам и постигам по-големи успехи.

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close