От едно известно време вниманието ни е концентрирано върху един манастир, познат в града с историческото си значение и едно от предпочитаните места от миряните да се черкуват. Девическият манастир „Покров Богородичен” или познат на самоковци като Бабите, е обект на множество противоречиви коментари и подмятания, свързани с живота, който тече там и последвалите в скоро време действия за реконструирането му.
Метохът е архитектурен паметник и е една от забележителностите на града и страната, фигурираща на картата на културното ни наследство. Неговата история е двувековна, а красотата му – цветниятдвор, кладенецът, килиите са притегателно място за посетители от цялата страна, а и не само. От известно време обаче за повечето положителни неща говорим в минало време. Светата обител почти ежедневно променя своя лик, за жалост в отрицателна светлина. Съвсем наскоро, без обществено обсъждане, е разрушена една от най-старите килии, намираща се в двора на Девическия манастир. Това породи множество въпроси. Смятана за твърде опасна и без възможност за реставрация (както впрочем би било редно да се постъпи) килията е изравнена със земята. Отделен остава въпросът, че точно същата килия– кирпичена, е една от най-старите и е приемана за мястото, където Васил Левски е търсил убежище. В момента там зее празно пространство, на мястото, на което се предвижда да бъде възстановена постройката, но когато се набавят необходимите средства.
По този лековат начин трием части от историята си или позволяваме на някой да я пренаписва отново. Ето защо въпроси от типа дали това е света обител или място на лични интереси пораждат искрено възмущение и отхвърляне на тезата, че подобен тип действия могат да се предприемат еднолично!
Въпреки че има документи, които „закрепват” законово всяко действие, голяма част от миряните изразяват искреното си несъгласие и възмущение от случващото се в един божи храм. Екипът на „Самоков 365“ видя документите, с които се решава съдбата на вековната постройка след посещение там по повод сигнал в редакцията ни. Проверка в Община Самоков показа, че всъщност искането за събарянето на съответната килия е дошло от метоха, в следствие на което комисия от Общината, НИНКН и Министерство на културата отиват на място да огледат и установяват, че килията е опасна и подлежи на събаряне поради невъзможност от реставрация. Решението е взето без обществено обсъждане, както беше изтъкнато на няколко пъти от наши съграждани, а самоковци разбират за ставащото година по-късно. Започват да валят сигнали, породени от недоумението от промените, които се извършват в Девическия манастир. Така нашето разследване по темата започна от наглед елементарните архитектурни действия, а достигна много по-дълбоко в тематиката. Изненадващо дори и за нас, различни факти започнаха да „валят” ежедневно, а едно отворено писмо, публикувано в предишния ни брой под заглавието „Възмущение без граници”, размести пластовете. Оказа се, че животът в манастира не е същият.
Като основен виновник за всички негативни оценки и реконструкции се спряга една от монахините в манастира – Пелагия. Всички, които изразиха мнение по темата, споменаха нейното име като синоним на последвалите промени в метоха. Монахиня Пелагия постъпва в Девическия манастир през декември 2006 година, като послушница. Преки свидетели на част от действията на Пелагия, определяна като „скандалджийка“ и ползваща се с протекциите на вишестоящи лица, споделиха, че безчинствата и нямат граници. Смятат, че тя е единовластен разпоредител на Бабите и си позволява да „коли и беси” там. И пак тя е спрягана за допуснатото събаряне на най-старата килия, по думите на запознати.
Обвинявана е в множество прегрешения спрямо църквата, в това че не полага грижи за по-възрастните сестри, а вместо това ги заключва отвън, без да им е почиствано, запалена печка или да са нахранени.
Постъпването и в Самоков също е забулено в мистерия, ето защо част от послушниците я приемат като „спуснат” човек. Замонашването и в манастира започва със скандали още по времето на Теодосия. След това е обвинявана, че не се черкува в женския метох, а на други места, също така, че влиза в непрекъснати спорове с всички от манастира, като на неудобните им се показва бързо изходът. Дори институциите са вдигнали ръце от нея. А коментарите, че е дошла от някъде и наставлява всички не стихват. За да се разбере доколко всичко казано по неин адрес отговаря на истина, ние потърсихме документи и факти, като желанието ни беше да излезем от тази задънена улица и да открием пътя на правдата.
В процеса на нашето вътрешно проучване попаднахме на множество факти, които не отговарят на случващото се в едно такова свято място. Дадохме трибуна на всички, които имат какво да кажат по темата, а те не са малко. Като и на засегнатата страна в случая – монахиня Пелагия. Тя изпрати писмен отговор на всички нападки, който публикуваме без съкращения. Монахиня Пелагия разказа в него хронологията на събитията и защити всички предприети действия до момента, а също и името си от множеството обвинения по неин адрес.
И понеже не сме съдници, а сме се впуснали в търсене на истината, оставяме вие да прецените сами, доколко написаното отговаря на истината. И кой допуска подобни своеволия и безчинства в един божи дом?
