Мария Галчева
8-годишно момиченце накара света и България, най-вече Самоков, да се гордее с нея. Самоковчето се пребори във фото конкурс с огромна конкуренция и успя да достигне до приза в своята категория и до второто място в цял свят.
„Радостина Тодорова, на 8 г., победител в категория „Дръзки изследователи” на Международния фотографски конкурс на National Geographic за деца за 2015 година.
Националното географско дружество обяви призьорите в Международния фотографски конкурс на National Geographic за деца за 2015 г.
Първо място в категория „Дръзки изследователи” спечели осемгодишната Радостина Георгиева Тодорова от България със снимката: „И най-дългият тунел има край и светлина”, направена на ждрелото на река Ерма.
Международният фотографски конкурс за деца беше проведен в партньорство с американското издание на списание National Geographic KIDS и 11 локални издания. Тазгодишните победители бяха избрани сред 17 500 участници от САЩ, Австралия, Нова Зеландия, България, Китай, Германия, Индонезия, Холандия, Португалия, Словения, Турция и Великобритания.“ – това е цитат от официалният сайт на National geographic, който съобщава новината и тя за броени минути буквално обиколи България.
Голямото постижение на малкото ни момиче е доказателство, че надеждата за града ни не е загубена, въпреки щуротиите, с които се налага да живеем всекидневно. Определено имахме нужда да чуем това, особено ние самоковци, защото редовното ни гостуване в медиите е свързано с друг тип чутовни подвизи от съмнителен, през тъмен до трагичен характер. А това, че толкова хора чуха и разбраха за нейното постижение е само потвърждение, че Самоков е епицентър на таланти и че нашите деца имат ген на победители.
Реално погледнато колко много хора са извън пределите на самоковско, но продължават с делата си да ни карат да се гордеем с тях. Няма как да не се чувстваме горди и да не признаем, че даваме нещо на света – нещо различно от нелепи трагикомични образи, които стават идеалните персонажи за вицове.
Малки самоковчета, този привиз е насочен към вас – дерзайте смело, бъдете дръзки откриватели в науките, стремете се винаги да бъдете победители и да доказвате на семейства и обществото, че е чест и привилегия да бъдеш от град като Самоков. Само в нашите ръце е възможността да реабилитираме доброто име на родното ни място. То заслужава това, а вие пък и ние, по-големите, не трябва да приемаме като трагичен знак от съдбата, че сме се родили тук. Напротив – поглеждайки в сърцата си, разбираме, че това е дар.
Завършвам с думи на Асен Христофоров, които са доказателство за това, че истинските самоковци винаги са били хора с дух и отношение към образованието. “Известният турски реформатор Митхад паша казва на самоковци: „Не намерих по-интелигенти хора между турци, българи и евреи ни в София, ни в Кюстендил, ни в Дупница, ни другаде по моя вилает, както във вашия град.“ Тази похвала идва тъкмо през епохата на нашето Възраждане, когато дупничанци са търчали до Самоков, за да намерят грамотен българин, които да им напише писмо или прошение до турските власти
Не турчин или грък, а българин! Това прави впечатление и на две пътешественички-англичанки — Макензи и Ърби, които посещават града почти по същото време. „Самоков беше първото място на запад от Цариград — пишат те в издадена подир време книга, — гдето не намерихме люде да разбират гръцки, но това не значи, че жителите са невежи и варвари. Напротив, те имат две хубави училища, едно за момчета и друго за момичета — големи и просторни сгради от дървен материал, свежо боядисани… издигнати от старейшините без нито един петак помощ от гръцкия владика или от турските управници.“
Не можеш да си равнодушен пред истината.
Не турчин или грък, а българин! Това прави впечатление и на две пътешественички-англичанки — Макензи и Ърби, които посещават града почти по същото време. „Самоков беше първото място на запад от Цариград — пишат те в издадена подир време книга, — гдето не намерихме люде да разбират гръцки, но това не значи, че жителите са невежи и варвари. Напротив, те имат две хубави училища, едно за момчета и друго за момичета — големи и просторни сгради от дървен материал, свежо боядисани… издигнати от старейшините без нито един петак помощ от гръцкия владика или от турските управници.“
Асен Г. Христофоровтурските власти. Не турчин или грък, а българин! Това прави впечатление и на две пътешественички-англичанки — Макензи и Ърби, които посещават града почти по същото време. „Самоков беше първото място на запад от Цариград — пишат те в издадена подир време книга, — гдето не намерихме люде да разбират гръцки, но това не значи, че жителите са невежи и варвари. Напротив, те имат две хубави училища, едно за момчета и друго за момичета — големи и просторни сгради от дървен материал, свежо боядисани… издигнати от старейшините без нито един петак помощ от гръцкия владика или от турските управници.“
Асен Г. Христофоров
