Обща категорияРегионалниСамоков

Самоковци?!

Нямам самочувствието на социален психолог, но понеже имам вродена способност да наблюдавам и по своему да анализирам, особено впечатление ми правят някои специфични явления в самоковския характер. И по-специално в сферата на културата.

От малък наблюдавам културния, и не само, живот в Самоков и в някаква степен и аз участвам, колкото и скромно да е. В много от историята на родния ми град се гордея. Без да имам заслуги за това. Но за някои недостатъци ме боли.

Самоков има своето достойно място в историята на България. Той е един от десетината града, дали най-много за българското Възраждане.

И все пак. Има нещо доста специфично в общия характер на самоковци в сравнение с хората от другите градове на страната. Разбира се, не познавам всички други. Но доколкото познавам другите места, винаги съм схващал нещо по-различно.

У нас може би в по-голяма степен в отношенията ни е залегнала иронията, насмешката, непризнаване достойството на другите, самоизтъкването, особено в компании в други региони на България… Самоковец в комапанията на бургазлии, например, винаги е в център на вниманието с всички тези характерни черти, плюс всезнайковщината и… диалекта, който често ни е най-големият чар.

Познавам хора, които отдавна живеят в Самоков и споделят същите впечатления. Не знам дали това е плюс или минус, или просто специфика.

Както и да е. Въпросът обаче изглежда не толкова елементарен. И не е за подминаване.

Откакто наблюдавам културния живот на град Самоков имам своите въпроси. На които все още не съм намерил отговор. Без да цитирам имена, които естествено зная.

Но защо! – един от най-значимите самоковски и български зографи не е изографисал нито една икона в Самоков и района, въпреки че е оставил творчески следи в целия Балкански полуостров? И по-далече! Защо? Чувал съм едно мнение, изказано от него за самоковци, но не е за цитиране.

Защо неговият брат, един от първите завършил висше художествено образование с отличен успех в чужбина, не се е завърнал в родния си град, а се е установил далеч от Самоков където и до сега къщата му е музей и изложбена зала, гордост за този край?

Защо друг самоковец, виден наш съграждани от следосвобожденския период, творец и обществено значение, непризнат в Самоков, напуснал града. Но не както и да е, а излизайки от родния си град хвърлил камък с клетвата никога да не се върне вече. Това, че по-късно на негово име е наречено училище, едва ли е променило отношението. От оня свят!

О, времена, о, нрави! Казано е много, много отдавна.

Времената се менят. Но нравите не винаги, може би само еволюират.

Спомням си някъде през 70-те години. В Самоков живееха и творяха двама видни творци. Творци с голяма буква. Но кой знае защо, някак си не се погаждаха. Може би естествена ревност, творческа завист… или нещо друго. Познавах ги лично. По физиономия. Благоговеех при случайна среща с тях. Те естествено не ми обръщаха внимание. За тях аз не бях дори никой! Когато единият беше в някое кафене, другият не влизаше там. Бил съм свидетел.

Ще кажете – провинциални нрави. Може би.

Но бяха творци! Никога един за друг не бе изказал лоша, неколегиална мисъл.

Не съм чул. Напротив, когато и да е ставало дума винаги са изтъквали творческите достойства един на друг. А другото е просто допълнение в сюжета.

Дори в по-ново време. В наше време. Пак двама големи творци по незнайна причина не се долюбват. По мои, и не само мои наблюдения. Никога при изява на единия, другия не отива. Ако някои са забелязали!

И пак като големи творци никога не си злословили един за друг, а винаги когато е трябвало, са изтъквали другите достойства.

Не е мое мнение, но винаги съм твърдял, че изкуството, каквото и да е то, е нарцистично. Всеки творец се нуждае от добра дума, от насърчаване, от разбиране, от увереност…

Няма значение колко е високо изкуството на който и да е творец. То, въпреки всичко е изкуство! И се нуждае от подкрепа!

А непризнаването и недай Боже забравата е жестоко, несправедливо, уронливо явление. Преди известно време виден наш съгражданин достигна юбилейна достолепна възраст. Целият творчески живот бе отдал на едина от най-уважаваните културни институции в града. Но… тази институция бе го забравила, бе го изтрила от своята история… И не направи нищо, което този творец заслужаваше в най-голяма степен.

Само няколко приятели отбелязаха скромно юбилея. А другите, от десетилетие наред, ги нямаше никакви! Защо?

Това специфична черта ли е от самоковския характер? Или нещо по-трудно обяснимо?!

И още. Защо? Преди десетина години в Самоков се учреди нова културна институция и веднага към нея се организираха различни художествени и любителски групи с млади ентусиазирани таланти. Но каква беше реакцията на другата, отдавна действаща институция? Вместо естественото любопитство и приятелски подадена ръка за сътрудничество, защото идеите и на двете са едни и същи, се случи точно обратното. От първоначалната ревност заради активността на новите формации се стига до завист, до отрицание и злословене… Защо?

Да не подхващам спорта, но и там самоковският характер не е по-различен. Примери колкото щете!

Някои може би си спомнят 1994 година след четвъртото ни световно място по футбол. Как с каква изключителна емоция хората от различните градове на България срещнаха своите спортни герои. Но в Самоков не се получи. Бях при Голямата чешма, когато нашето момче идваше от София в открита кола, изправи се, но никой не го приветства… Случайни минувачи дори не знаеха какво е това.

Та, трудни сме ние самоковците.

Преди известно време създадохме творческо сдружение в Самоков. Едва ли тогава някои са си давали сметка колко е трудно създаването на нещо подобно от… индивидуалисти! Като всички творци, които в своята същности са истински индивидуалисти. Иначе не би могло и да бъде. Но някои се оказаха по-индивидуалисти от другите. Дори първите двама, определено талантливи творци, между впрочем най-активните в началото, скоро напуснаха. Без никакви разумни обяснения и причини. Тяхна воля, няма проблеми!

Но има, защото първия напуснал започна много недостойна отрицателна кампания в социалните мрежи срещу това, в което най-активно е участвал!

Защо?! Точен отговор нямам. Но нанесе доста вреди!

Другият се закани да последва примера му! Но не желая да следя тези недостойни, необясними изяви.

Творци обаче има, доста вече изявяват желание за членство в сдружението! Което явно има своето място в живота на Самоков.

Е, да се върна в началото. Особени сме самоковци! Може би повече от другите.

Но нали творчеството е божествено по своя замисъл. И заради това винаги съм смятал, че творецът, какъвто и да е той, е благороден. Благороден!

От много защо, обаче, с течение на многогодишното ми наблюдение съм изградил свое обяснение по въпроса.

Защо ние самоковци трудно приемаме достойствата на другите? Защо повече иронизираме и дори отричаме всичко? Защо повече се самоизтъкваме?

Мисля, че и това не е случайно! Знае се, че природата в Самоков, величествената Рила, вечнобързащият чист като сълза Искър, кристално чистият въздух събуждат у всеки човек импулс за творчество. За рисунка, за песен, за стих, за красива мисъл, за мечтание…

От тази гледна точка всеки самоковец е малко или повече творец. Дори и да не е изявен. Незнаен. Но в себе чувства творческите възможности. В една или друга насока.

Затова той ревнува, завижда на другите, когато се изявяват. Виждайки, че и той би могъл. Но… затова не приема изявените, сигурен, че може повече… че изявените не са кой знае какви творци!

Не казвам тези неща случайно. Отдавна съм забелязал, и не само аз, че на културни изяви ходят почти едни и същи хора. По-често от суета! Да се видят.

И се съмнявам колко се четат самоковските автори. Дочувал съм какви ли не мнения по въпроса. Все потвърждаващи вече споделеното.

Но това е друга тема!

Да бъде човек самоковец е не само гордост, дори и болка! А – отговорност!

Христо Христов – въвеждащи размисли от излязлата наскоро от печат книга „Добронамереност“

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close