Самоковци си припомниха живота и подвизите на ген. Тодор Кантарджиев

„Самоков 365”

При голям интерес и препълнена зала премина организираната от клуб „Истина” и общинска библиотека „Паисий Хилендарски” среща – разговор за живота и подвизите на забележителния военачалник и родолюбец – самоковецът ген.л-н Тодор Кантарджиев. Събитието се проведе със специалното участие на историка и изследовател Янко Гочев. Генерал Тодор Кантарджиев е роден в Самоков, но е малко познат в родния си град. Ето защо тази среща може да се възприеме като скромен жест от страна на самоковци към паметта на този велик българин.

Ген. Кантарджиев е роден  на 20 февруари 1861 г. в семейство на ковачи, прочули се с производството на кантари, откъдето идва и фамилията. Освобождението го заварва 17-годишен и той успява да се запише в първия набор на българската войска, като скрива няколко години. С незначителни прекъсвания той служи до края на Първата световна война, като изминава пътя от редник до генерал-лейтенант. Завършил едва първи клас, той трябва да учи и взима две години за една, за да кандидатства във Военното училище, в което се дипломира през 1884 г. с чин поручик и само година по-късно вече се бие при Сливница, а после завършва Военна академия в Брюксел. Участва в Балканските войни – в чутовните битки при Лозенград, Люле Бургас, Чаталджа. Най-бляскавият му успех е защитата на Добрич през Първата световна война. Неслучайно е известен като спасителят на Добрич. В хода на войната е ранен. Това е  единственият български генерал, ранен на първа бойна линия.

Към края на Първата световна война, след Солунското премирие, той остава в заложничество западно от линията  Скопие – Солун. Въпреки това по негово разпореждане се извърша операция по укриване и пренасяне на българските знамена в свободната част на България. Масовото пренасяне на бойните знамена е безпрецедентен подвиг. За „награда“ лежи 6 месеца в Централния софийски затвор, несправедливо обвинен за жестоко отношение към руските военнопленици. Писането е другата му страст – автор на 33 книги, първата излиза през още през 1889 г., а последна – през 1940 г. е посветена на Чакър войвода. Кавалер е на 9 български и 7 чужди високи бойни отличия. Умира на 25 януари 1945 г.

Всички тези факти, подкрепени с подробна информация, снимков материал и мултимедия бяха представени от историка Янко Гочев. Той  разказа в детайли за подвизите на родолюбеца от Самоков, който е бил изключителен военен офицер, с големи заслуги в участието си в няколко воини. Увлекателният разказ продължи повече от час и половина. След представянето на живота и делото на българския офицер бяха поставени въпроси, свързани с политическите възгледи на генерала, неговите убеждения и идеи. Отговорът на Гочев беше обобщаващ, че действията и подбудите на генерала са водени изцяло от неговата безрезервна обич към родината. Въпреки това в Самоков се знае изключително малко за него, което не е прецедент. В родния му град няма поставен нито един паметен знак, нито има  главна улица, носеща неговото име – факти, които да бележат значимостта на този виден самоковец. Напротив – често споменаването на името му води до объркване и до липса на информация.

След събитието кметът Георгиев подари на историка Янко Гочев луксозното издание на Исторически музей – Самоков „Златен извор”. А главният библиотекар Албена Ихтиманска поднесе на госта книгата на Христо Семерджиев.