Анелия Балабанова
В края на миналата годинa за пореден път Институтът за пазарна икономика представи изследването си „България в международните класации”. Изводите от него са почти без промяна през последните години – в страната липсва осезаем напредък в подобряването на икономическата среда, на ефективността в публичните услуги, в ограничаването на корупцията. Това води и до липса напредък в подобряването на условията на живот и бизнес в страната. Темата за икономическата обстановка, заетостта, реализацията на трудовия пазар и финансовата стабилност винаги е вълнувала и е предизвикала засилен интерес. Причината е съвсем прозаична и се корени в благосъстоянието, икономическата сигурност, пълната заетост, ценовата стабилност и т.н. Всички тези понятия, обединени под общото название икономически растеж водят до повишаване стандарта на живот – нещо, което усещаме всекидневно по джобовете си и това колко пълни или празни са портмонетата ни. Ефективността на бизнеса е ключовият фактор и най-прекият път към това да заживеем по-добре. За съжаление, в това отношение се усеща дълбоко затишие, което може да бъде оприличено с медицинския термин „кома”. Ще се опитаме за пореден път да направим обобщение и кратко представяне на картината в момента през погледа на хора от бизнеса, които „врат и кипят” в ежедневните проблеми. Своеобразното допитване е без никакви претенции за изчерпателност и в никакъв случай не следва да звучи или да се тълкува тенденциозно. Неговата цел е по-скоро да отрази реално случващото се, проблемите и предизвикателствата пред собствениците на фирми и работещите в тях. Няколко нови производствени обекта в Самоков правят усилени опити да заработят на пълни обороти. Доколко реални са тези очаквания и някакъв сигнал ли е това за раздвижване на икономиката. Няма да ви представим мнението на част от собствениците и мениджъри на новооткрити обекти фирми, защото те самите се въздържат да говорят за проектите си и на този етап все още не са сигурни в крайния резултат. Паралелно с тези, които решиха да се включат и използват предоставената трибуна фигурират и добре познати имена в бизнес средите, с дългогодишен опит зад гърба им.
Всекидневно чуваме стряскащи данни за нивото на безработицата в общината. На този фон изглежда парадоксално, че хората на бизнеса изпитват трудности при наемането на работна ръка, дори и неквалифицирана. Валери Тодоров от фирма „Компир” разкрива генезиса на проблема. По отношение на бизнес климата той споделя, че не е забелязал кой знае какво раздвижване. „При нас не работят специалисти, простички неща правим и все пак… Имаме 40 човека персонал и независимо от това мен никой не ме пита от какво имам нужда. Откакто съществува фирмата никой не е дошъл, нито е видял, нито е питал, нито ни е забелязал. Ние си гледаме нашата работа и си гоним нашите задачи. Основната трудност за бизнеса в момента е липсата на работна ръка. Тук не говорим за квалификация. Хората свикнаха да не работят. Това се явява пречка и за бъдещите инвестиционни планове и намерения”.
И за да не са голословни тези негови размишления, Валери дава и конкретен пример: „Инвестирали сме 100 хиляди лева в един цех и сега той не работи. Искаме да пуснем иновативен продукт, защитен с патент, много скъпа технология, но с правилните хора. Почти не връщаме човек, който идва да пита за работа. Повечето от тях обаче идват с надеждата да им откажеш. Пристигат хора, разпитват и след като разберат, че при нас се работи се отказват, въпреки че плащаме добри заплати и навреме”.
В подобно положение колеги на Валери, озовали се в същата ситуация са принудени да разчитат и наемат хора извън Самоков, за да „закърпят” временно положението. Самият той обаче като че ли не е такъв оптимист дали това е възможният изход от този „нокаут”. „Не може да си позволим и наемем хора от други места. Ние имаме един цех, който е готов от една година и не работи, защото нямаме персонал за него. Трябват ни осем човека и не може да намерим. Постоянно назначаваме работници, понеже постоянно ни трябват още хора и още. Идват доста кандидати, започват един два – дни и като видят, че се работи, стават и си тръгват” – коментира предприемачът.
След тези размишления идва и логичният въпрос, свързан с проектите към Агенцията по заетостта, респективно териториалните структури – Дирекция „Бюро по труда”. „Не сме опитвали да кандидатстваме и смятам, че връзката трябва да е обратна. Аз не знам те какво предлагат, защото не мога да ходя всеки ден в Общината и да чета някакъв лист отвън в коридора. Сега за пръв път участваме и имаме двама човека, назначени по проект” – споменава Тодоров и добавя, че като цяло предпочитат сами да си създават кадрите, особено що се отнася до ръководните позиции. За тях е важно да са израсли във фирмата и да познават спецификата, както и тънкостите на работата.
Всяко развито общество се стреми изцяло да въвлече своите икономически ресурси в производството. Пълна заетост на трудовите ресурси е налице, когато всеки, който може и иска да работи, намира подходяща работа. Важно е да се отбележи, че пълна заетост не означава 100% заетост на трудоспособното население. За това има редица причини. Например една от тях е, че винаги има работници, които след като напуснат една работа, не искат веднага да започнат друга работа. Причините са различни и комплексни. Като цяло обаче в района преобладава броят на хората с ниско образование и без квалификация, които изпитват огромни трудности при реализацията си на трудовия пазар. Това е другата гледна точка.
Нюанс и собствен поглед върху икономическата ситуация в момента внася и Ели Котева – управител и собственик на магазин „Мания” – Самоков. Магазинът отвори врати само преди няколко месеца и работи на франчайз принцип. “Нашите клиенти са абсолютно всякакъв тип. Стремим се да привличаме повече младите хора напоследък. Правим тематични зареждания. Всеки месец имаме една седмица, в която си избираме тема. Залагаме основно на ниски цени и качествени дрехи” – обяснява Ели в отговор на въпроса към какъв сегмент потребители е ориентиран търговският обект. Непрекъснато се говори за ниската покупателна способност и от позицията на своя опит амбициозната дама потвърждава това. „ Като цяло за Самоков покупателната способност на хората е доста ниска. Независимо, че нашите дрехи рядко надминават 7-8 лева за брой и пак им се вижда скъпо”. Факт е обаче, че в деня на откриването магазинът буквално се „пръска по шевовете”. Има страшно много хора и не можеш да се разминеш. „Това е точно заради разпознаваемостта”. Хората разпознават марката „Мания”. Оттук натам вече зависи от нас да задържим и развием, доколкото можем това, което веригата ни дава като начало с нейното име” – категорична е Ели. Да, когато зад теб стои утвърдена верига е безспорен плюс, но и голяма отговорност. Сега задача номер едно и основна цел е този първоначален заряд да бъде задържан максимално продължително време и претворен в успешни мениджърски решения и бизнес начинания. Тук е ролята на екипа, но само това само по себе си не е достатъчно. Новооткритият магазин за дрехи втора употреба не би могъл да остане встрани от тенденциите. По отношение на пазаруването и търговията няма как да се пренебрегне факторът интернет.
Има ли раздвижване или хората предпочитат да пазаруват онлайн и в големите търговски центрове? „Много хора сега пазаруват при нас. Аз също не си намирах дрехи в Самоков и ми се налагаше, колкото и да не ми е приятно, да ходя до София или да пазарувам онлайн” – разказва Ели. По думите й ако хората предпочитат да пазаруват в Самоков , то е за да не харчат пари за път до София. „Като цяло ми се струва, че около икономическата ситуация има някакъв подем, защото се раздвижиха имотите. Аз съм оптимист и много се надявам да има някакво раздвижване. Казвам го като потребител, не като собственик на магазин. От позицията на потребител не усещам раздвижване. Даже ми се струва, че потреблението се свива”.
Когато става въпрос за дрехи втора употреба, има още един съществен момент, който също не е за пренебрегване и касае предразсъдъците на някои хора, които с времето постепенно отшумяват. Причината е, че могат да си купят качествени дрехи на доста прилични цени.
„Фен съм на „Мания”, била съм техен клиент и никога не съм имала притеснения от това, че купувам носени дрехи. Ако разсъждаваме така – ние ходим на хотел, там кърпите са употребявани. Често тези облекла са много по-безобидни, отколкото са новите” – заключава Ели.
Всяка дейност и всеки отрасъл е специфичен сам за себе си, но има и общи закономерности.
„При нас, в нашия бранш няма раздвижване” – разкриват собствениците на ХВК „Искър”. Според Мария Стефанова причината е, че хората не разполагат с достатъчно средства. Дори и в хубавото време през пролетта и лятото хората не купуват чак така масово торти и закуски. И все пак не губят надежда, ще дойдат по-добри дни за хлебопроизводството, което подобно на птица феникс ще възкръсне от пепелта. Те самите не спират да кроят планове, защото във всеки един бизнес е важно да вървиш напред и да се развиваш, но не бързат да поставят каруцата преди коня. На фона на всичко изредено дотук все по-реално изглежда предложението на инж. Петър Георгиев – общински съветник и изп. директор на „Самел 90” АД, на които да присъстват хора, допринесли с нещо за развитието на града. Това само по себе си се доближава и до идеята за Обществен борд , която ви презентирахме обстойно от страниците на вестника. Крайната цел и в двата случая е една и съща – самоковци да почувстват реално грижата на държавата и общината. Не само на думи, а като повишаване на покупателната способност и стандарта на живот.
