Самоковката Зоя Станкова трогна с авторски рецитал жителите на село Сладун

Анна Манова

Самоковка Зоя Станкова гостува с авторски рецитал в село Сладун, Хасковско. В него, макар и индиректно, със специално подготвена авторска музика,  участие взе й младият музикант Янек Мазулов. Събитието се проведе на 24 август по покана на секретаря на НЧ „Изгрев – 1928” Надя Щегрова и във връзка с 90-годишния юбилей на културната институция. И беше част от поредица чествания, които се проведоха през целия август в хасковското село.

Музикално – поетичната среща се проведе под лиричното мото „Затварям очи и те чакам”. Това е първо гостуване на Зоя Станкова в този край на страната ни. И е втора съвместна изява с китариста Янек. Първата се състоя преди три години в Общинска библиотека „Паисий Хилендарски” в Самоков, когато те представиха прочит на познати български стихове от големите ни творци, отново под съпровод на китара. Креативното дуо, показва за пореден път, че за творчеството няма граници, защото успя да събере на едно място Самоков, Сопот и Добринище в село Сладун. Зоя си е самоковка, която живее със семейството си в Сопот, а Янек е от Добринище.

Под топлите звуци на мелодичната акустична китара прозвучаха стихове, които директно те „сграбчват” за сърцето и е изключително трудно човек да остане равнодушен. Чутото успява да трогне до сълзи събралата се аудитория в читалището. Това са подбрани стихове, посветени на починалата наскоро баба на талантливата самоковка, които тя е писала във времето, но с никой не е споделила и не са публикувани. Те са скъпоценни бисери, идващи директно от най-дълбоките кътчета в душата й. Част от тях са свързани с една от най-големите й болки – опустялото българско село, безвъзвратно загубената връзка със земята и все по-рядко завръщащите се внуци, впуснали се в големия град. А съпроводът на китара допринесе допълнително за още по-задушевната обстановка в малкото читалище с голяма история.

„Попаднах в едно селско читалище, където времето е спряло, но което работи в пъти по-добре от някои, определящи себе си, като големи културни институции, заринати в работа. Срещнах отрудени хора, които не гледат как да крадат време или пари. Подобна покана е комплимент за мен и творчеството ми. Оценка за мен самата. 90 години е сериозен юбилей. Останах приятно изненадана, че видях сълзи в очите на присъстващите, които ме приеха преди това изключително сърцато и топло. Темата ги разчувства. Тя вълнува сърцата им, а очите им са вечно чакащи – очакват някой да отиде при тях, очакват своите внуци, които все по-рядко си идват, залутани в множество делнични ангажименти”, споделя развълнувано Станкова.

Като деен млад човек Зоя Станкова не спира да търси и намира пролуки за любимото си занимание – творчеството, когато се впуска в един различен свят – понякога повече тъжен, но най-вече истински и мъдър.  Освен това активно се занимава с публикуване на критични материали, публицистика, разкази, има една книга зад гърба си, а до месец ще бъде готова и втората й. И двете са свързани с части от историята и културния живот на родния й град. Планува и нови неща.

„Тези текстове са част от бъдещ проект, който подготвям с мои колеги артисти. Ще бъде спектакъл по мои текстове. Няма да бъде комедия, която е лесно смилаема, а по-скоро в сферата на драматичното. Основната тема ще бъде изоставения дом, опустялото село. Много е болна тази гледка. Влизаш в село като Сладун, например, и не те среща никой. Само едно слънце, което е седнало на пустите пейки. Точно това трогна хората от хасковското село. Те без да знаят предварително са героите от стиховете”, сподели пред „Самоков 365” Станкова.