Анелия Балабанова
Димитър Николов се занимава от край време с озвучаване и осветителна техника, вече повече от 25-30 години. По стечение на обстоятелствата извървява 12 години от своя професионален път в Гърция. „Разлика има и то огромна” – категоричен е специалистът. И в южната ни съседка жестокият удар на кризата се усеща, и то сериозно. И там е трудно и въпреки това хората намират сили да се справят. Мнозина биха предпочели гръцката криза пред българската. Димитър споделя, че не съжалява за избора, който е направил. В Гърция е имал възможност да научи много нови неща, да се докосне до един различен стандарт на живот, съвсем нови разбирания и схващания за нещата, които ни заобикалят. „Не се притеснявах за заплатата, всичко беше уредено. Чувствах една сигурност, която тук, в България липсва”. Човек не може да избяга от себе си. Днес Димитър, заедно със своето семейство е на мястото, което обича и харесва – Самоков. Минава време и той решава да възобнови отново фирмата, която е създал преди години. Предметът на дейност е свързан с ремонт на бяла техника, изработване на обемни букви и други неща, от които качествената реклама се нуждае.
„Дими 66” ЕООД е представител на няколко реномирани фирми за диодно осветление. Сигурен е, че е на прав път. Диодното осветление е осветлението на бъдещето, последен писък на технологичната мисъл и тепърва ще се развива. Към него се ориентират и доста големи предприятия като „Самел 90” АД, което вече има реализирани редица мащабни проекти. Тези осветителни тела са малко по-скъпи, но за сметка на това достатъчно надеждни. Основните потребители, на които Димитър разчита са къщичките на Боровец. С нетърпение очаква откриването на сезона, който да активизира търсенето. Това, на което бизнесменът залага е постоянство и качество на услугите. Споделя, че засега е под наем, докато не си намери и успее да създаде нещо свое.
Да си шеф сам на себе си е голямо предимство, но крие и недостатъци. „Сам си определям цените, а при положение, че има достатъчно работа, задължително наемам допълнителен персонал” – споделя Димитър. Част от пейзажа са проблемите с намирането на достатъчно квалифицирани кадри. „В града сме около 10 човека, които се занимаваме и работим в тази област. Няма как да намеря точния работник или служител и той да отговаря на съответните изисквания. Това е причината управителят на „Дими 66” ЕООД често да прибягва до услугите на свои приятели и познати. Хора, на които може да разчита безусловно във всеки един момент.
Да си управител на фирма е отговорност, но и голяма част от изработеното остава в ръцете на собственика. Димитър държи изключително много на сътрудничеството с местни фирми. По този начин си подкрепяме нашето, самоковското. Принос към това би трябвало да имат общината и държавата, но често отговорностите се размиват. В такива случаи винаги има едно НО и всичко е условно. Когато обичаш достатъчно работата си, намираш сили, успяваш да устоиш на трудностите и ежедневните предизвикателства. Иновациите и технологиите, които навлизат все по-настъпателно улесняват значително нещата. Днес има всякаква информация, но е хубаво когато човек не се изживява като всезнайко, а се специализира в точно определена област. По този начин не след дълго любимото ти хоби се превръща в професия. Предприемачът е убеден, че това е разковничето за добре свършената работа. Така се гради име, което може лесно да бъде сринато.
Ако отидете в офиса, намиращ се до бившия тютюнев склад, може често да видите Димитър как майстори нещо. „Понякога си идва от вътре. Хрумва ми и го правя”. Отново прави паралел с Гърция – държава, отворена към занаятите. Именно там той е усвоил знанията и уменията си, свързани с електро, ВиК сектора и други неща, които умее да прави. Надява се един ден и в България сътвореното от човешкия ум и ръце да се радва на съответната почит и уважение. До тогава обаче трябва още доста вода да изтече.
