Самоковецът Захари Велчев и за летенето като малко бягство от действителността
Анна Манова
Със сигурност поне веднъж в живота на всеки човек се е случвало да помечтае да притежава поне частица от свободата, присъща на птиците. И да сбъдне поне за малко онзи неугасващ порив за летене. Това, разбира се, за много хора е химера, но за по-смелите и авантюристично насочени личности – си е чиста възможност и реалност. Ако скоро сте отправяли поглед в небето над Самоков няма как да не сте забелязали как един парапланер прелита над къщите, след което се загубва в безкрайното синьо на небето. Това е самоковецът Захари Велчев и неговото малко бягство от реалността.
Захари Велчев е от онзи тип хора, които измерват времето в километри, летателни часове, високи скорости и всякакъв вид екстремности, които добавят в ежедневието му щипка пикантност. Използвам съвсем не случайно това сравнение, защото от години семейството му е свързано със заведения за хранене и през това време Захари е успял да опита множество рецепти и вкусове, докато открие онова, което му харесва най-много. И то не е на обилната трапеза, а навън – сред красивата природа. Определено самоковецът е от хората, които знаят как да използват максимално атрактивно свободното си време. През зимата е на ски или с моторната шейна, през пролетта на мотор, а през останалото време на парапланер. Или по друг начин казано – в търсене на поредната доза ареналин в кръвта.
Оказва се, че често едното хоби води към друго. Така возейки познат през зимата на моторна шейна се стига до уговорка за уроци по парапланеризъм. Няколко месеца по-късно Захари вече се е снабдил с крило и се намира в Шумен, учейки се да лети безмоторно. „Голямо мое хоби са моторните шейни. Преди около година возих един приятел от Шумен, който ми сподели, че се занимава с парапланеризъм. Стана ми много интересно. И го помолих да ми покаже как става. Тогава разговорът беше малко на шега. Един ден ми се обади и ми каза, че е намерил крило за мен и ме попита дали искам. Аз естествено се съгласих и тръгнах за Шумен, където изкарах курс. Когато отидох на място видях трайк, който ми се стори още по-интересен, но ми обясниха, че първо трябва да се науча да летя безмоторно”, споделя Захари.
И така Захари записва още една екстремност към хобитата си – парапланеризма. На седмия ден от курса започва да лети сам, а не в тандем, както е началото. По този начин ставаш господар на полета, започваш да придобиваш необходимия усет. Неговите опити за летене са успешни, като желанието му става все по-голямо всеки изминал път. А адреналинът след всяко стъпване на земята го зарежда до следващото му поемане във висините. „Първоначално се кара тандемно, показват се тънкостите. Трябва крилото да стане част от теб. След това идва време сам да полетиш, като държиш връзка с инструктура по радиостанция. Интересното става, когато радиостанцията не работи или излитайки установите, че навигиращият я е забрави. Както се случи при мен. Изпитах притеснение в началото, не знаех какво да правя в първия момент. Но най-важното е да запазиш самообладание. И след това нещата се нареждат. Истината е, че по статистически данни най-малко загинали има в този спорт. Много по-рисков е мотокросът или ските, например. След първия ми полет сам, когато се приземих не усещах краката си, а вълнението ме държа около 2 часа. Беше много хубаво”, спомня си Захари.
След първите опити за летене той започва сериозно да се замисля да продължи. Купува си крило и открива подходящи места в региона, където може да практикува новия си любим спорт. Оказва се, че такива в Самоков не липсват. А хората като него в града се броят на пръстите на едната ръка. Закупува си и трайк и започва практикуване и на мотопарапланеризъм. А когато вече е направил достатъчен брой летатлени часове, над 30, към него се включват близки и приятели – желаещи да се докоснат до нови видове емоции. И не на последно място да видят родното си място от птичи поглед. Но и градът гледа тях. Свидетелство за това за множеството снимки, направени по време на полетите на Захари и пропуснатите обаждания по телефона, от хора, които са го видяли и имат желание да го поздравят. А Захари си почива по този начин – в простора, над нещата. От високо всичко изглежда нищожно. Когато улови подходящата термика се чувства идеално и в пълна хармония с красивата и необятна природа, която го заобикаля. Негова мечта е, в най-скоро време да основе клуб на любителите на парапланеризма в града.
И така повече от година Захари Велчев практикува парапланеризъм – моторно и безмоторно. Свалил си е мобилно приложение, чрез което да следи удобното за летете време. И използва всеки един случай да се слее с безкрая, отпускай се и оставяйки града някъде ниско в краката си.
