Сагата с „никнещите” боклуци по протежението на Боклуджа – епизод пореден

Коментар: Анна Манова

Една разходка по протежението на „колоритната” река Боклуджа, ми връща усещането, че наистина сме произлезли от маймуните. Не за друго, а защото се въртим в собствената си клетка, хвърляме си обелките от храна в нея, тъпчем си ги и след това се покриваме с тях. И това е толкова естествен акт, че така навикваме с него и дори нещо около нас да се промени в положителен аспект, ние сме си просто едни маймуни и не му обръщаме внимание. Или както са били древните племена, които не са имали особени познания за заобикалящия ги свят и напрактика, онова, с което те не са запознати реално не съществува.

Така е и с отпадъците в целия този участък – те са част от пейзажа! В долната част на реката тревата не се вижда, защото се намира под множество обелки, найлонови пликчета и каквото още ви дойде на ум. Има и един контейнер – така за настроение или просто за замазване на очите. От него извират боклуци, около него е същото. Живеещите там са причинители на това отвратително нещо и то за тях е бит. А битът определя съзнанието. Наивно се питам: Защо, бе хора? Харесва ли ви това, което виждате под прозорците си? Там играят децата ви. Оттам минавате ежедневно.

Дали в контейнера не е проблемът? Ако го няма може би ще намалее и боклукът. Или пък един е малко за всички хора, които живеят там?! Всъщност хора ли сме наистина, след като допускаме някои неща да ги предъвкваме като стар комат хляб, а не сме в състояние да ги променим. Или още носи в себе си онзи Бай Ганьо, от който иначе така се дистанцираме? Истината е плашеща, боклук има и в горната част на Боклуджа. На различни места са събрани кашони, торби със смет, разнесени от животни, плочки, мазилки… И някъде на едно-две дръвчета се мъдри надпис: Тук не е сметище! Забранено е изхвърлянето на боклук! Дали този надпис ще засегне някого? И дали изобщо някой го е прочел? И ако го е прочел – дали е разбрал? И какво следва след като има „заплашителна” табелка и все пак точно под нея, някак напук има боклук?

Примерите за безапелационна наглост са много. Само преди по-малко от половин година /в средата на месец ноември 2017 г./ след сигнал от граждани за безобразните купчини с боклуци в долната част на Боклуджа, бяха взети мерки. В рамките на няколко часа общински служители почистиха пространството и премахнаха двата контейнера, за да избегнат хвърлянето на битови отпадъци около тях и в коритото на реката. Зелените площи придобиха нов вид, а живеещите в съседство бяха доволни, че няма да гледат мини сметища пред входните си врати. Беше изчезнала и неприятната миризма. Остана само надеждата, че почистеното ще се запази за по-дълъг период от време. Ден по-късно вече някой беше оставил първите торби с отпадъци до едно от дърветата, а глутница бездомни и гладни кучета разнасяха боклука. Пет месеца по-късно друг контейнер се мъдри от другата страна на Боклуджа. Ситуацията е идентична. И как да е различна? Хората там са едни и същи. И така се въртим в омагьосан кръг, от който няма излизане.

И наистина никога, ама никога няма да ги стигнем белите страни, защото там хората имат самосъзнание и чувство за елементарна отговорност към мястото, което обитават. И не на последно място има санкции за всички онези, които се изживяват като по-тарикати от другите. Ама това е в другите страни, тук сме по маймунджилъците. В това най ни бива!