Румяна Сичанова: Бездомните кучета нямат място на улицата, трябва да са в приюти

Анна Манова

В края на миналата година група граждани излязоха на протест в центъра на Самоков, за да изкажат гласно своята позиция относно бездомните кучета в града. Те бяха обединени от общото желание да не се прилага насилие над животните, да бъдат кастрирани, чипирани и не на последно място да бъде изграден приют за тях на територията на общината. Инициатор на протестните действия беше младата самоковка Румяна Сичанова. С нея разговаряме за ситуацията в момента и променили ли са се нещата осем месеца по-късно.

През октомври 2017 година група граждани се надигнаха на протест срещу насилието на животни и призоваха за създаването на приют на територията на Общината. Ти беше инициаторът на протестните действия. От тогава минаха осем месеца, промени ли се нещо в тази връзка до момента?

Организираният от нас протест беше на 23 октомври. Тогава се събрахме около 40- 50 души, които искахме гласно да кажем: „НE на насилието над животни!” Призовахме за изграждането на приют и за това да живеем в един по-спокоен град, в който няма разхождащи се глутници от кучета по центъра, в кв. Самоково, кв. Възраждане или на Боровец. Повече от половин година по-късно не усещам никаква кардинална промяна в това отношение. Дочух, че е сключен договор с една англичанка, живееща в самоковско село, която се занимава с кастрация. Ние с нея сме се срещали и тя ми сподели, че е разговаряла с кмета по тази тема. Ще се радвам ако има действия, а не само разговори. Аз си направих труда да се поинтересувам колко кучета са кастрирани в Самоков, защото трябва да има документи. От отдел Екология в Общината не ми отговориха на този въпрос, не пожелаха да ми съдействат. Доколкото разбрах все още се чакат документите за осъществяването на избраната за приют сграда, която се намира в село Продановци.

След като мина известно време без особени резултати по отношение на бездомните кучета – като кастрация или поставяне на чипове, има ли го момента на обезверяването и разединението на хората, които бяхте на протеста?

Тези, които бяхме на протеста все още сме обединени от общата си идея и продължаваме да помагаме на бездомни животни. Правим каквото ни е по силите, но така е много трудно, защото ако има някое животно за осиновяване ние обикаляме с дни да го търсим и да се случат нещата. Ако се изгради приют и се кастрират животни ситуацията ще се промени, ще се осъществи необходимия контрол. Ще има и доброволци, които да помагат в работата на приюта и грижата към животните. Сигурна съм, че всички ние искаме да живеем в един по-добър град.

Напоследък се говори за увеличаване на броя на бездомните кучета. Ти забелязала си такава тенденция?

Не съм забелязала увеличаване на броя им. Не съм забелязала чипирано или кастрирано куче също. Напротив – даже имам информация, че част от бездомните животни изчезват.

Доста си активна по темата с бездомните животни. Срещаш ли подкрепа и сътрудничество или напротив – всеки чака на готово?

Бях обвинена наскоро, че съм предъвквала едно и също, когато задавам неудобни въпроси по темата. Тогава нека да се предприемат реални действия, за да не дъвчем една тема с години. Общината е длъжна да намери работещия вариант за спирането на насилието над животните и тяхната популацията. От всички нас зависи да осигурим един по-добър живот за нашите деца, да играят спокойно, родителите им да са спокойни също. Но да се погрижим и за бездомните животни и да намерим подходящо за тях място. Всяко живо същество има право да е тук, точно толкова колкото и хората.

Как виждаш функционирането на бъдещия приют за кучета в село Продановци?

Много ще се радвам по-бързо да се осъществят дейностите по неговата реализация, защото през пролетта и есента животинките се размножават. В приюта ще има възможност да бъдат кастрирани и наблюдавани. Ще изградим мрежа от доброволци, които ще помагаме с каквото можем. Мисля че доста хора ги е грижа за животните и могат да участват с набавянето на храна, с грижи и поддържането на хигиената. Надявам се да има постоянен контрол и там да работят съвестни хора. И да не бъде упражнявано насилие над животните. Също да има и камери. От приюта могат да бъдат осиновявани животни, а не купувани. Като цяло имам доста идеи.

Спомена за мрежа от доброволци. Сигурна ли си, че тези хора ще помагат, а няма всичко да остане в сферата на обещанията и голите приказки?

Истината е, че в социалната мрежа и зад компютрите всички са много силни. Но когато стане въпрос за действия нещата се променят. Затова, когато някой ме репликира по зададените от мен въпроси за приют, бездомни кучета, кастрация го питам: Къде беше на протеста? Аз и няколко познати сме сигурни доброволци. Надявам се групата ни да се увеличи. Хората трябва да се променим в мисленето си. Хубаво е ако някой иска да си вземе куче да помили дали има възможност да се грижи за него, дали разполага с необходимото време. Защото това е отговорност. А не след взимането му да го гледа няколко месеца и после да реши, че не може да се грижи за него и да го изостави по улиците. Моят упрек не е само едностранно към Община Самоков като институция. Решаването на проблема с бездомните кучета идва и от самите хора. Усилията ни трябва да са съвместни, само така ще могат да се постигнат резултати. Но не сме израснали морално и сме свикнали предимно да се оплакваме. И това е в много отношения от нашия живот, не касае само бездомните животни.

Няколко пъти си споменавала, че си против купуването на животни. Наличието на приют може би ще спомогне за осиновяването на животни, а не за търгуването им.

Аз съм против купуването на животните и подкрепям осиновяването. Дори преди две години изпращах животинки за осиновяване в Холандия. Искам да дам един пример с Белгия, защото родителите ми живеят там. В Белгия кастрирането е задължително. Задължително е, когато си разхождаш кучето да носиш в себе си пликчета за почистване. По всяко време може да мине полиция и да провери дали носиш в себе си и съответно да те глоби ако нямаш. Майка ми и баща ми гледат куче, което след като заминаха взеха със себе си, а не го изоставиха. Трябва да бъдем по-отговорни. Бездомните кучета нямат място на улицата, трябва да са в приюти.  Обичам животните, но подкрепям и хората, на които не им е приятно да срещат глутници с кучета по улиците и изпитват страх от тях. В повечето случаи бездомните кучета са гладни, стават агресивни и могат да нападнат възрастен човек или някое дете. Няма нужда да чакаме да се случи нещо лошо, някой да бъде нападнат, за да се взимат мерки.