Мария Галчева
Обичам да разказвам историите на младите и мотивирани да успяват хора. Изпадам в лек екстаз, когато чуя нещо различно от „Оти“ и „Шо“ – да се шири по света и да рисува смело мечтите си. Но не само да ги рисува, но и да търси начини да ги реализира. Такива трябва да бъдат младите – тези, които с поведението си са пример за по-малките, без значение дали го искат или не. И това е много засилено, когато примерите са различни и не са квадратни.
Като нормални човешки същества, чиито глави са надградили основните си биологични инстинкти, търсим различни начини да се изразяваме – дали ще бъде чрез рисуване, чрез театър, чрез говорене или чрез писане – няма значение. Важно е нашите послания да достигат до света и да му дават необходимата енергия.
Тази седмица мой гост на страниците на „Самоков 365“ е една изключително приятна млада дама, с която е удоволствие да общува човек. Изобщо не преувеличавам. В нея всичко е свежо – от изказа до външния вид. Румяна Момчилова е от онези млади хора, които бяхме свикнали да виждаме из Самоков, все залисани в различни активности. Това сега дава отражение и върху живота и – винаги да върши нещо.
С нея ще си говорим за много неща – едно от тях е писането. Тематиката, която засяга, за блогърството, за любовта, за реализацията, за връстниците, за силата на мечтите. За всичко, което днес следва да е на дневен ред в мислите и в живота на съвременния младеж. Жалкото и тъжно за мен е само едно – и вие ще го видите в края на интервюто. Способните и кадърни хора, колкото и да обичат града си, не мислят да се връщат в него. Изводите нека ни тежат като Дамоклев меч, щото все сме неспособни да видим, камо ли да си решим проблемите тук, а всеки ден с ококорени очи откриваме топлата вода и на всичкото отгоре сме горди с това.
Оставям ви в компанията на Руми Момчилова.
Здравей, Руми, къде те намирамe днес? С какво се занимаваш в последно време?
Привет! Намирате ме в София. Пиша курсови работи за университета, за които имах два месеца, но пиша в последния момент. Не, че съм несериозна, просто не мога да пиша насила, колкото и да си обичам специалността. От малка съм свикнала с динамиката и с това да се занимавам с много и различни дейности. И когато нещо не ми е интересно или не го правя, или го отлагам до последно, докато се занимавам с нещо по-приятно.
Наскоро прочетох твои мисли, споделени в социалната мрежа. Интересно ми е каква тематика е залегната в твоите разсъждения? От какво се вълнува един млад човек днес?
Преди говорех много. С времето започнах да слушам повече и да говоря по-малко. В социалните мрежи съм по-отворена. Опитвам се да провокирам хората, понякога и с крайни изказвания, което не се харесва на всеки, но се надявам, че успявам да накарам мнозинството, които ме четат, да се замислят. Пиша, каквото мисля и чувствам. Откакто не споделям чужди мисли, се чувствам пълноценен потребител. /ха-ха/ Първоначално споделях свои неща, но в кавички, като цитати, защото някои хора не оценяват личното творчество или поне докато си жив. Понякога демонстрацията на собствено мнение, се тълкува грешно. Пишех предимно по обществени проблеми в максимално сбит вариант, защото дългите постове биват отминавани. Но по тези теми се пише прекалено и в един момент подобни публикации, започват да действат отегчаващо. Мрежата става еднообразна и скучна.
Преди две години намерих нещо, което придаде нов нюанс на ежедневието ми – творческото писане. Започнах да пиша разкази. Когато вдъхновението и въображението вървят ръка за ръка, е много вероятно да се получи нещо, красиво. Поне никога не скучая, защото съзнанието ми непрекъснато твори. Не винаги успявам да запиша всичко или е прекалено хаотично, и когато го чета, дори аз не схващам какво съм имала предвид. Такива неща остават само на чернова. Останалите споделям. Радвам се, че все повече хора започват да четат нещата ми и дори да ги харесват, което означава мнооооого за мен.
Къде е любовта и какво е мястото ѝ в сърцето на едно момиче, защото съм далеч от мисълта, че всички са златотърсачки и обикновени парвенюта. Ти какво мислиш?
Любовта е нещо съкровено. Тя е съвкупност от неща, невидими за очите. Всеки има различно определение за нея. За мен тя е вдъхновение. И “вдъхновяваш ме” е много по-голямо и по-ценно дори от “обичам те”, което е по-скоро валута, отколкото чувство. За мен приоритет е щастието и то има най-голямо място в сърцето ми. Не е задължително любовта да е насочена към човек. Например аз обичам изкуството, но пък за да да имам желание да творя, ми трябва вдъхновение, което определено получавам от хората, които ценя и обичам. Нещата са свързани. А парвенютата винаги ще ги има.
Още не си издала нищо, но мислиш ли да го направиш – еднолично, както си трябва?
Преди ми се виждаше неосъществима мечта. Но за рождения си ден получих много необичаен подарък от приятелка от университета, която е много ценен за мен човек. Беше събрала 21 мои разказа в книга. Книгата беше само подарък, но чувството да държиш в ръцете си собствения си труд… И онзи специфичен аромат на хартията… Определено искам някога да издам нещо свое. Поставила съм си го за цел. Пиша всеки ден. Ден без нищо написано е изгубен ден. Имам идея и работя усилено по нея.
Как се заявяват твоите връстници днес? Какво искат да кажат на околните и на света?
В малкия град повечето хора чакат някаква промяна наготово. Безкрайно щастлива съм, че въпреки това, макар и малко на брой, има хора, които мислят различно и предпочитат да действат, отколкото да чакат. Аз лично промених мирогледа си благодарение на Деян Петров. Винаги ще съм му благодарна. Всички педагози трябва да насърчават учениците си да се борят за промяната и да бъдат промяната. Повечето от връстниците ми все още търсят себе си и са в процес на осъзнаване. Радвам се, че познавам и от другите, които знаят къде искат да стигнат и упорито следват пътя си.
Имат ли място в ежедневието ни блогърите и лично за теб самата – интересни ли са ти те?
Блогърството е много популярно по света. Все повече навлиза и у нас. Упражнява се от по-отворени хора. Има блогове на всякакви теми, така че всеки да може да получава удовлетворение от сърфирането из интернет. На мен са ми интересни блоговете, както на известни личности, така и на обикновените хора като мен. Интересно ми е да чета как протича ежедневието им и какви мисли минават през главите им. Обичам да чета и творчески блогове. Повечето млади, съвременни автори са започнали от блогове. Това е достъпен и лесен метод, да допуснеш хората по-близо до себе си и до това, което обичаш да правиш. Аз също имам блог, в който споделям част от разказите си. Така получавам обратна връзка и реална оценка.
Къде остана твоята любов към театъра. Бяхме свикнали да те виждаме в състава на Младежката театрална студия. Играеш ли сега или не ти остава време?
Любовта и интересът ми към театъра се усилват с времето. Театърът е изкуство, което окрилява и разнообразява. Той е душевна храна, както за актьорите, така и за публиката. Много е важно да носи удовлетворение и на двете страни. Тръпката, сценичната треска са пристрастяващи. Предполагам много трудно се слиза от сцената. Времето ми е доста ограничено и е малко трудно да съчетавам всички хобита и задължения, но се справям на магия. Следвам редовно и се получава непрекъснато тичане между университета, детските градини и Читалището.
Този сезон подготвяме българска пиеса от Ст.Л.Костов. Съставът ни се сдоби и с нови членове. Репетираме интензивно и се надяваме скоро да сме готови за премиера.
Как виждаш себе си след университета. Задаваш ли си въпроса сега накъде?
На път съм да сбъдна детската си мечта да бъда учител. Имам идеи, с които да разчупя методите на преподаване, така че децата да ходят с желание на детска градина и на училище. Обичам Самоков безкрайно много, но ще се опитам да се установя в София. Там се чувствам повече себе си, а и вдъхновение дебне отвсякъде. Не мисля да слизам и от сцената. Ще продължа да пиша и ще продължа да провокирам. Имам много мечти за осъществяване, така че дано живея дълго.
Благодаря за поканата! И не спирайте да бъдете огледало за това колко прекрасно място за живеене е Самоков!
На тези адреси можете да намерите част от творчеството на Руми.
http://rumzza.blog.bg/lichni-dnevnici/2015/11/12/magiiata-na-esenta.1406328
http://rumzza.blog.bg/lichni-dnevnici/2015/06/27/sandyche.1372259
http://rumzza.blog.bg/lichni-dnevnici/2015/05/21/ne-se-opitvai-da-me-razberesh.1363163
http://rumzza.blog.bg/lichni-dnevnici/2015/05/18/ne-sega.1362511
http://rumzza.blog.bg/lichni-dnevnici/2015/05/14/chetiri-paragrafa.1361429
http://rumzza.blog.bg/lichni-dnevnici/2015/05/14/slepi-sme.1361402
http://rumzza.blog.bg/lichni-dnevnici/2015/07/30/glava-1.1380200
http://rumzza.blog.bg/lichni-dnevnici/2015/07/12/za-prizracite.1375615
