Анна Манова
Запознах се с твореца Росица Трендафилова на Втория международен симпозиум по живопис и скулптура, провел се в началото на август в Самоков. На заключителната изложба на същия този Симпозиум тя беше направила една провокация, намигване към самоковци с инсталация, в основата, на която беше не какво и да е, а един от символите на града ни. Нещо, с което сме известни и което доста често присъства като част от трапезата ни. Става въпрос за картофа. И колкото и нестандартно да звучеше тази инсталация, толкова и логична беше, още повече предвид факта, че авторката му е самоковка. Казват, че каквото и да прави човек не може да избяга от корена си. А в случая не е необходимо. Още повече, когато той може да послужи за творческо вдъхновение на твореца.
Росица Трендафилова може да се похвали с доста богата творческа автобиография. Завършила е специалност „Силикатни форми” в Националната художествена академия. Първи випуск. А през 1989 година е приета за член на Съюза на българските художници. Първата си самостоятелна изложба прави през 1987 година в София. Следват още самостоятелни изяви в Пловдив /2000 г./, Самоков /в галерия „Масларски” 2000 г./, Варна /2002 г./, Унгария и Чехия /и двете през 2013 г./. Участва в множество пленери и колективни изложби. Трендафилова има и международни изяви – Испания, Франция, тогавашното ГДР, днес Германия, Москва, Варшава, Будапеща, Италия, Сърбия, Хърватска, Египет. Има множество национални и международни награди.
На фона на изброеното по-горе, Трендафилова е верна на своя град, обича го и когато си идва в Самоков, който с любов нарича свой дом, винаги го вижда през розови очила. И винаги си спомня от къде е тръгнала и кой е най-първият и учител, повярвал в таланта й, на който дължи дългия си професионален път.
Здравейте, г-жо Трендафилова. Представете се на нашите читатели, които не ви познават. Какво бихте искала те да знаят за Вас?
Родена съм в Самоков. От както се помня рисувам. Още първият ми учител – Димитър Кьосев забеляза това и беше много щастлив. Спомням си как веднъж в часа по рисуване сподели на съучениците ми: “Може би след време ще чуем, че Росето е станала художничка”. Още тъгувам за този прекрасен човек.
От пети до осми клас учех в ОУ „Св. Св. Кирил и Методий”. Там срещнах учителя с главна буква – Васил Чакъров, който е учил при него знае за какво говоря. След родителите ми, той е човекът, изиграл най-голяма роля за моето развитие. Той ми разкри и вдъхна любов към голямото изкуство! През целия ми творчески път до сега, срещите ми с него винаги са били празник за мен!
След това завърших Техникум по керамика в София. Там научих “а-б”-то на керамиката. Това беше една сериозна подготовка за следващите стъпки. По-късно завърших и Художествената академия, специалност “Силикатни форми”- първи випуск. От завършването ми през 1978г. до сега се занимавам с керамика.
Вие сте самоковка, но от доста години не живеете в града. Какво ви свързва със Самоков и как се чувствате, когато се завръщате тук?
Самоков е моят град. Тук съм родена, израстнала, тук са родени мечтите ми, тук са първите спомени от детството, младежки години, приятели, близки. Всичко е в сърцето ми. Връщам се към него с обич и тъга.
Изменя ли се градът през Вашите очи и наред с това културният живот?
При последното ми посещение /цели 10 дни/ с радост установих, че градът невероятно се е променил! Толкова нови места открих! Инфраструктурата на Самоков е изцяло подновена. Дава усещане за чист европейски град! Природата е част от очарованието на града.
За културата – знаем, че още през Възраждането Самоков е сред центровете на духовността. Това богатство днес може да се види в Историческия музей, където е показана една високостойностна и респектираща колекция. Съвременният гражданин цени наследството и това си личи и от колекцията картини, показани в галерия “Проф. Васил Захариев”.Това са класици в живописта и всички ние трябва да се гордеем, че са творили в Самоков. Радва ме фактът, че много млади хора работят в тази сфера, създават школи за изобразително изкуство, танци и т.н. Цялата тази енергия се усеща и в поредицата изложби на майстори от приложните изкуства.
Има вече много нови инициативи за културното развитие на подрастващите и най-благородното, е че са подкрепени от много спонсори.
Занимавате се с изкуство. Как бихте определили творчеството си, какви са Вашите цели в него и към каква аудитория е насочено?
Обичам керамиката. Обичам материала, с който работя. За мен порцеланът /или глината/ е извор на вдъхновение. Те са толкова пластични и съчетани с други материали дават невероятно много възможности за изява. В творческите ми търсения винаги е стоял моментът на провокацията, на изненадата. Създавала съм форми, вдъхновени от природата. Други, вдъхновени от стари култури, трети – просто от случайно намерен предмет. Различно, но винаги влагайки част от моята емоция и изградена с времето естетика. Давам си сметка, че моите търсения допадат на малка част от хората, но…това съм аз
Правили сте множество изложби – разкажете за последните си такива. Имала ли сте самостоятелна изложба в Самоков?
Последната ми самостоятелна изложба беше през 2013 г. в галерията на СБХ- София. Тя бе ретроспекция за 35 – годишна ми творческа дейност. Показах една от първите си работи, правена след завършване на Академията и по няколко работи от различни цикли през годините. Характерното тук беше как да съчетая различните пластични търсения през годините. Вдъхновението от древен Египет, през съновидения, модулни елементи, дантели… до опушени пластове и по-нови структури на материала. Всичкото това беше отново предизвикателство за мен. В Самоков в галерия „Масларски” правих самостоятелна изложба през 2000 г. Това беше още един празник за мен. Галерията се оказа тясна да побере гостите, толкова се беше постарал галеристът. Беше много вълнуващо и аз благодаря на Иво Масларски за гостоприемството му.
Какви са основните Ваши търсения в изкуството и може ли днес човек да се издържа, занимавайки се само с това?
Kакто вече споменах, материалът, с който работя сам по себе си е провокация за мен. Търся изразните му средства чрез различни форми. Технологиите непрекъснато се развиват, а в основата си това е силикатен материал, който във връзка с други химични вещества дава невероятни възможности за експеримент. Бих могла да кажа, че експериментът в много случаи е водещото начало в моя творчески процес. Често в работите си търся дълбочината на пластове с философски подтекст, друг път структурата на формообразуването е водеща. Интересна ми е комбинацията на различни по вид материали като: керамика, метал, огледало и т.н Сега включих към изградената форма от керамика и готов природен продукт /например картоф/. Това съчетание ми е любопитно с нова изразност, носеща други послания.
Всички тези мои търсения са породени от неспирното ми любопитство да разкривам нови и нови пластове от безкрайните възможности на керамиката. За съжаление обаче те не ми носят материален успех. От широката аудитория се възприемат формите, носещи някаква функция. Пазарът като цяло е труден, не само у нас и не само в сферата на изкуствата.
Бяхте участник във Втори международен симпозиум по живопис и скулптура, провел се в началото на август в Самоков. От къде дойде поканата? И как се чувствахте в тази смесица от различни артисти, населяващи различни страни?
Поканата за симпозиума беше от Радостина Доганова. С нея се намерихме чрез социалните мрежи. Когато получих поканата бях приятно изненадана.Т я подробно ми разказа за идеята си и в нейно лице видях една красива, интелигентна жена и творец, мотивирана да покани група творци от различни страни, всеки изключително добър в своята област. Приех поканата с радост, още повече, че събитието се случва в моя роден град. Срещата с колеги винаги обогатява. Създаде се невероятна атмосфера, в която всички работиха с хъс и голямо удоволствие. Мисля че всеки от тях си отнесе прекрасни спомени от Самоков.
Бяхте направила инсталация, носеща името „Между камъните”. Как Ви дойде тази хрумка и какво бяхте поставили между камъните? Правила ли сте нещо подобни и преди?
Много често идеите идват сами. Правейки си моите “камъни”, един от тях много ми заприлича на картоф. И навярно времето му дойде. Мислейки си какво да представя на симпозиума, една от идеите ми беше композиция от… картофи, но направени от керамика. Времето обаче не беше достатъчно затова и реших защо не да са истински?! Подхвърляйки идеята на Радостина Доганова, тя много се впечатли и двете решихме, че това е най-доброто място за презентация на идеята. Аз обаче много дълго продължих да се колебая. Трябваше ми време да осмисля всичко, да почувствам оная вътрешна увереност, че си струва. Все пак аудиторията за мен е много специална и аз не желаех да я разочаровам.
Темата “Камъни” е вдъхновена от морето и нея я разработвам още от 2000 г. Имам няколко композиции с различни по форма керамични обекта. Тук доби друго звучене, съчетани с естествен природен продукт.
Картофът става ли за обект на изкуството?
Не само картофът, всеки предмет би могъл да бъде обект на изкуството, стига той да е представен по интересен начин, да носи някакво послание и т.н. В случая картофът е един от символите на града. Това е богатство, за което една от колежките от Полша – Юстина Варвас не напразно сравни с “Клондайк”.
Миналата година в рамките на този симпозиум имаше сериозна провокация с един от символите на града – Голямата чешма и нейното преобразяване в Къща на водата. Какво е Вашето лично мнение като съвременен творец и трябва ли да има подобен тип „намигвания” към аудиторията?
Аудиторията като цяло е много информирана. Те следят всичко, което става по света и мисля че подобни провокации не биха ги огорчили. Това е друга гледна точка, за която авторът си носи отговорността. Надявам се моята провокация да носи положителен знак.
И за финал – какво си пожелавате?
Пожелавам си да бъда здрава, да се радвам на хората до мен, да бъдем заедно щастливи. А на вас пожелавам да отразявате подобни събития с много красота и вдъхновяващ ентусиазъм. Благодаря!
