Анна Манова
В Общинска библиотека “Паисий Хилендарски” със своя изложба на гоблени гостува Росица Бакалова. Поканата и основната идея самоковци да се запознаят с творчеството на талантливата майсторка, е на Димитрина Божилова, с която ги свързва дългогодишно приятелство. Самата Божилова спомена на откриването на изложбата, която се състоя на 16 септември от 17:30 часа, че това, което най-силно я е впечатлило в Бакалова е от една страна чисто патриотичното и родолюбиво чувство, представено в гоблените й, но и нейното усърдие и постоянство в работата за постигането на едни наистина впечатляващи творения на изкуството.
Интересен факт е, че гобленарството е приложно изкуство с многовековна история, а Египет се счита за родината на стенните пана. В Европа навлиза около 15 век с прочутите френски гоблени. За начало на гобленарството в България се считат плащениците от Средновековието.
Впечатляваща е творческата и лична автобиография на Росица Бакалова. Тя е родом от село Русаля, Велико Търново, внучка на четник от четата на Бачо Киро, както и роднина с големия Георги Парцалев. Както самата тя подчерта при представянето си в Самоков – „не е ясно дали баба ми не е била царица”. Идеята за тази изложба се ражда спонтанно, както повечето хубави неща в този наш живот. А интересът и към гобленарството датира от ранна детска възраст, когато са и първите й опити върху популярни и до днес гоблени. С времето любовта и към приложното изкуство се засилва и тя започва да мисли в насока на това как да се усъвършенства и да ги разделя тематично. Така Росица със своя творчески подход и нейният съпруг с инженерната си мисъл успяват да намерят най-удачния път. И така създават обща фирма „Български гоблен”.
Росица Бакалова е израснала в среда на патриотизъм и високи етически ценности, а търновската земя й е дала силата и увереността на великите исторически личности от българската история. Ето защо съвсем естествено голяма част от темите в гоблените й са на българска тематика. Подредената изложба в самоковската библиотека е изляло на владетели от Първото и Второто българско царство. Като в началото е залагала изцяло на изработката с български материали, включително и конците.
Родолюбието и гордостта да се нарича българка я подтиква да посвети последните двадесет години в разработването на модели за гоблени на българска тематика. Заедно със своя съпруг Паско Бакалов, намират този уникален начин да представят България на света. С това допринасят за обогатяването на световната традиция в областта на гобленарството, като я допълват с гоблени по български мотиви и сюжети. Ползва се изцяло бод 1:1. Това е нова школа в гобленарството, изцяло създадена и практикувана от сем. Бакалови. Колекцията им е един своеобразен прозорец към българската култура. От гоблените сякаш долавяме шепота на историята, красотата на бита и се очароваме от неповторимостта на българската природа. Всичко това върви ръка за ръка с мотото: „Да съхраним корена български”.
През 2000 година, в чест на Новото хилядолетие, семейство Бакалови обогатява колекцията си с 25 гоблени с образите на всички по-значими български владетели от времето на Кубрат до наши дни. Към тази колекция се отнасят и гоблените “Заветът на Кубрат”, “Вечният календар” на прабългарите и “Гербът на България”. „Следи от вековете” е следващата колекция отново в българска тематика, включващи Мадарския конник, “Панагюрското съкровище” и още шест други светини.
Гоблените са представяни на изложби в страната на събора в „Рожен 2000”, в посолствата в Лондон, Букурещ, Будапеща, във Волгоград, Запорожието – Украйна, на Международния панаир на изкуствата в Пловдив, в РКИЦ в София, в зала „Средец” в Министерството на Културата в Народното събрание и др. Не закъснява и признанието за този грандиозен труд. За авторски разработки на гоблени, високо качество и оригиналност в творчеството, Росица Бакалова е носителката на наградата „Златна звезда” от Международния бизнес-център в Мадрид 2000г. Тя е председател на Клуб „Приятели на гоблена и българската шевица”.
Можете да направите своята историческа разходка в самоковската библиотека.
