Спорт

Росен Барчовски: Имаме всички предпоставки и условия за добър сезон

Никол Николова

 

Срещаме ви с Росен Барчовски – бившият треньор на “Рилски спортист” през последните 6 години и настоящ генерален мениджър на самоковския тийм. Барчовски е най-успешният треньор в историята на клуба.

rosen2

В Балканската лига Барчовски успява да изведе „Рилецо” на финал още в първия си сезон. За  жалост, самоковци губят от „Фени Индъстри” (Македония). Същото се повтори и през 2015-а година, когато нашите отстъпват на косовския „Сигал Прищина”. Росен Барчовски успява да извоюва и един брозн с „Рилски” през 2013-а, когато финалната четворка е в Самоков.

 

На домашна сцена, най-големият успех на Барчовски е спечелената Купа на България преди няколко месеца, след победа над гранда „Лукойл Академик”. Към златните медали, бившият национален селекционер има и още четири бронзови за Купата. В първенството „Рилецо” на два пъти завърши трети – през 2013 и 2016.

 

Накратко равносметката на Росен Барчовски начело на „Рилски спортист” е един трофей, два сребърни медала и общо осем бронза.

 

За престоя си в Самоков и треньорската кариера пред екипа на „Самоков 365” застана самият Росен Барчовски.

 

Здравейте, г-н Барчовски, след толкова време в Самоков какви са впечатленията Ви за града и хората?

 

След като бях поканен от Петър Георгиев и дойдох за първи път, плановете ми бяха да си пътувам всеки ден до София. Всъщност много бързо промених това решение и вече си живея почти 6-та година предимно тук, а това говори само за себе си. Чувствам се добре и спокойно и чувствам уважението на хората, така че определено ми е приятно.

 

Когато дойдохте в града имахте ли очаквания и оправдаха ли се те ?

 

Когато аз пристигнах, клубът вече беше постигнал определени успехи във всички направления и в подрастващите, и в мъжкия, и женски отбор. Аз не съм започнал някъде от нула, преди мен е имало много хора, треньори и ръководители, които са извървели този път, така че за мен остана само това да надграждам и се радвам, че само с мен отбора е спечелил 10 медала, също така успяхме да спечелим и първо място на купата, така че съм доволен.

 

Това означава ли, че сте доволен от представянето на мъжкия отбор през изминалия сезон?

 

През изминалия да, но през предишните ми се искаше повече, но аз съм максималист. Също така не е лесно при наличието на един „Лукойл” да се гони винаги първо място, но мисля че сме на правилен път.

 

Вече изпълнявате нова длъжност, как дойде това предложение?

 

Идеята дойде още миналата година, в разговор между президента на клуба Петър Георгиев и мен. Установихме, че детско-юношеската школа се разрасна страшно много, имаме всички отбори във всички възрасти – в мъжката и женска част и трябва да има един човек, който с опита си да помогне повече в тази връзка. Мъжкият отбор е развит доста добре  професионално, има  много успехи. Можеше да започна още миналата година, обаче преценихме, че трябва да остана още една ( за моя радост мина добре), направихме най-добрия сезон като цяло на „Рилски спортист”. И така тази година започнах работата по съвсем естествен път.

 

Как се чувствате на новия пост?

 

Чувствам се добре, аз съм изпълнявал тази длъжност на спортен директор и в „ЦСКА”, бил съм и във федерацията по баскетбол така че не ми е чужда организационната работа. Сега съм ентусиазиран, защото контактът с младите треньори и малките баскетболисти и ми носи друг вид удовлетворение. Същевременно съм  близо и до мъжкия отбор, така че няма проблем.

 

А какво пожелахте на новия Ви заместник и дадохте ли му някакви съвети?

 

Ние сме от 4 години постоянно заедно и в национални отбори и в мъжки и подрастващи, той ми е помагал и аз на него също. Така е и в мъжкия отбор на Самоков, така че нищо специално, няма да има революционни промени и всичко, което съм имал да му казвам съм му го казал в годините, а сега нищо специално.

 

Ще ви липсва ли по някакъв начин  треньорската кариера?

 

На този етап – не. Имах нужда да спра малко и да почина. От 1992 година не съм спирал и това неминуемо се отразява на човек и той има нужда от малко почивка, за да се огледа. Във времето може пак да продължа с треньорската ми кариера, но това не съм го решил още.

 

Пред какви предизвикателства ще се изправи мъжкият „Рилски спортист” през новия сезон?

 

За мъжкият отбор съм абсолютно убеден, че можем да играем два финала за първо място, но пак казвам, че при наличието на „Лукойл” никога не може да се говори, но не е изключено. Надявам се и на по-сериозен пробив в Европа, въпреки че ще играем срещу много силни отбори. Първите впечатления от отбора са много добри, треньорите са много талантливи, има всички предпоставки и условия за добър сезон!

 

А след като минаха първите контроли на отбора доволни ли сте от това, което показаха?

 

Още е много рано, но в общи линии – да. Това, което се вижда е, че има още много работа, но има и много потенциал в отбора. Опитът ни показва, че контролните срещи дават някаква информация, но истината се вижда когато започнат официалните срещи.

 

Това означава ли, че момчетата имат мотивация да се развиват към по-добро?

 

Определено имат, а също така имат и качества.

 

Според Вас как се включват в отбора чуждестранните попълнения?

 

За съжаление при нас винаги е така, че се променят всяка година и това е проблем, но сега ми се струва, че са качествени и дано да не бъркам.

 

А какво Ви даде и какво ви взе „Рилски спортист”?

 

В тези тежки условия за спорт в България, той ми даде страшно много условия за професионална работа и уважение на хората, единственото, което ми взе е, това че съм малко далече от семейството ми. Но това е нормално за спорта, все пак Самоков е близо до София, така че не виждам какво може да ми е взел… почти нищо.

 

А какво мислите като цяло за развитието на баскетбола в България?

 

Резултатите показват много сериозен спад и в представителните мъжки и женски национални отбори и в подрастващите. Отборите ни отиват надолу и това е факт, а причините са много. Основното е, че ние от една страна изоставаме, а от друга страна всички останали страни в Европа дръпнаха много, започнаха да обръщат много внимание на баскетбола като водещ спорт и положението не е никак розово.

 

Вие като треньор от толкова много години, как виждате работата с подрастващите в школата на „Рилски спортист” ?

 

Тя до сега винаги е била добро, но за мен е недостатъчно.Тази година правим страшно много промени и увеличения на бройката на треньорите, също така вкарваме и млади треньорски попълнения и съвсем нова организация, за която съм се нагърбил заедно с Борислав Трифонов. Ще променим много неща и като организация и като контрол и като методика и съм убеден че ще дадем резултат още тази година, а пък във времето амбицията ми е Самоков да стане най-добрата школа за баскетбол в България и съм убеден, че можем да го постигнем.

 

 

 

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close