Слайд категория

„Ромите сме най-големите радетели на демокрацията“

hristo nikolovХристо Николов се занимава с активна политическа дейност от 15 години. През 1997 година е кандидат за общински съветник от квотата на ОДС. На въпроса защо ОДС, Христо казва, че тогава това е била единствената алтернатива да се покаже демократичност.

През 2000 година започва работа в Областната администрация като експерт по ромските въпроси – както сам казва. Тогава регистрира фондация „Саворе“, чийто предмет на дейност е интеграцията на малцинствените групи на територията на България. Т.е. тя осъществява връзката между ромската общност и институциите.

Неговият политически път продължава и през 2011 е кандидат за кмет на община Самоков.

С Николов говорим за ситуацията, в която се намира неговата общност и за възможните за евентуален изход. Накъде вървим и накъде отиваме – кога и как да очакваме промяна или ще продължим и занапред да носим и да обгрижваме малцинството, докато ние не се интегрираме към него повече от успешно.

Г-н Николов, нека коментираме как се промени животът на циганите след като вече има излъчен депутат – Александър Методиев-Сали. Това се случва за пръв път в нашата нова демократична история.

Как за първи път? Нещата са много по-дълбоки. Това, че г-н Методиев е от Самоков не значи, че той работи само за този град. НС е орган, който работи за цялата държава. Много преди него, още по времето на управлението на Георги Димитров, е имало представител на ромската общност.

Да, но Георги Димитров кога е управлявал? Аз имам предвид новата ни история…

Да, но след като говорим за произход е хубаво да изясним ситуацията. Не откриваме топлата вода от вчера, а от много отдавна. Нека читателите да са информирани, че през далечната 1945 година в НС е имало представител на ромската общност в лицето на Шакир Пашов. Тогава е поставена основата да тръгне ромското движение в България. За да го има днес на повърхността този въпрос спрямо малцинствената общност, защото не мога да кажа група.

Да, това е общност, с която все повече хора се съобразяват.

Ромската общност от много години е изоставена, отхвърлена и отблъсната в посока на това само да и се създаде работа и нищо друго. И до ден днешен берем плодовете на този преход от 45 години. Имотите не са в регулация, не са законни чисто юридически. Не можем да кажем, че те са пълноценни граждани на съответния град, община и държава. Всичко идва от позицията на това, че са виновни, че са родени такива.

От кого според Вас е отблъсната ромската общност?

От самата държавност. Още от онова предишно управление преди 45 години. Аз съм равнопоставен с вас като гражданин на този град, защото моят имот е в регулация. Но много други не са.

Само че тук има един друг момент, г-н Николов, и това е, че повечето хора нарочно се държат в такова състояние…

Да и аз мисля така, но, то е чисто изкуствено политически обосновано. През моята камбанария виждам едно, ти виждаш друго, а ако има трети човек, той сигурно ще види нещо съвсем различно.

Това води до тежка поляризация в обществото и аз съм сигурна, че Вие добре го виждате.

Само с факта, че има партии, които са изградени на принципа на етническия вот – било ДПС, било Евророма, било Атака се стига до това, че хора противопоставят хора. Това са граждани без значение на тяхната етническа принадлежност. Ние затова не сме еднакви.

Защо тогава се стига до това, хора съзнателно да се държат в такава унизителна ситуация?

И досега своята роля продължава да играе бившата държавна сигурност. Големите политически партии са тези, които делят вота на етнически. Те нямат идея да се доближат до обикновения човек и да чуят неговите молби и болки. Така се случи и с ромската общност – създадоха се сателитни партии – Евророма, партия ДРОМ и още толкова други. Те търсят умишлено да има противопоставяне в нея.

Вашата дейност определено може да бъде наречена активна, имате ли последователи в този ред на мисли?

Имам, но страхът е огромен. Не е тайна и как се решават въпросите на ромите – в изкуственото държане в напрежение, в манипулация. Единственият начин за излизане от това положение е, ако тези хора бъдат узаконени и са независими. По неофициални данни в община Самоков ромите са 12 500 души. Имаме 4100 гласоподаватели.

Когато дойде време за избори, всички са много загрижени, тичат напред-назад, влизат в роли, които са им тотално чужди в обикновения живот…Но въпросът ми е има ли комуникация между отделните ромски лидери по отношение на изваждането на хората от положението, в което се намират?

Ние си комуникираме, но петте пръста на ръката не са еднакви. Целта ни е еднаква, но вината, че някой не е запознат с чисто административния ред /програми, наредби, решения/ не е моя. Няма как да седнем и да говорим на един език. Тук търся вина и в общинска администрация. Не може за 12 500 души да няма един, който да е на щат там и да се занимава с тази проблематика.

Къде отива ролята тогава на общинските съветници, които са хора, пряко избрани за представители в местния парламент? Не са ли те оторизираните посредници пред властта?

Те са законодатели и са вътре да решават по един начин нещата, не могат да бъдат експерти и да казват хората от какво имат нужда. Тези общински съветници, в по-голямата си част, не че не искат да помагат, не че не искат да вземат решения, но те не знаят, защото не са обучени.

Народът е този, който казва защо са. Аз няма как да му въздействам и да му казвам. Тук говорим за страх и за зависимост. Те се избират благодарение на натиск. Следейки историята на изборите, всичко се случва благодарение на манипулации и лъжи.

Тогава къде отиват младите и образовани хора?

Затриваме се, защото аз съм огорчен. Не само от общността си, а и от постъпките на цялата общественост в града. В общинска администрация ги няма младите, кадърни хора. Нека не се заблуждаваме аз пътувам рано за София – мога да кажа, че почти половината град се изнася сутрин на работа към столицата. Не заради това, че няма работа тук, просто тя не се дава. Пак вървим към онова време – ако имаш вуйчо владика, ставаш поп. Хората не се оценяват по възможностите, които имат, това се случва в цяла България, и в Самоков също. Какво ще стане като имаме двама депутати от Самоков? И преди се е случвало – със Златанов и Масларски по времето на ОДС. Няма някакъв категоричен резултат към промяна. Само по време на избори сме ухажвани, за да се мине прагът. Ромската общност е като българската – няма към какво да се интегрираме. Към мошеничеството ли или към далаверите? Зад всеки циганин бушон, стои човек, който не е циганин обаче.

Говорейки за бушони, какъв е Вашият коментар по повод частното ни Енерго, което направи на Самоков изключително грозна реклама и ни опозори за пореден път?

Аз съм съгласен с Вас, че ни опозори. Но може ли 13 години да се знае за този проблем и да не се взимат никакви мерки? Виновни има много. Хората имат адресни регистрации на личните си карти, ясно е, че пребивават там. Общинска администрация в лицето на Немов, на Николов и на Георгиев продължават да работят по един и същ маниер. Николов до голяма степен даде този облик на града – да се държат хората зависими, за да може той да си изкара мандатите. От друга страна и негласната договорка с ЧЕЗ. Аз не търся толкова вината в лицето на Добруджански, защото долу не може да се живее без ток. До какво ще доведе това – до зарази, до епидемии.

Ето каква е ролята на общинските съветници – да търсят решение. Или блъскат гетото, или го узаконяват. Хората в махалата също искат да бъдат граждани – всички са си купили нови технологии – бяла техника, компютри, искат да са в час. Но всички властимащи са виновни по повод това частно Енерго, защото казаха „Хайде, вие си се оправете там. Закачайте се, ние ще си затворим очите“.

Кой е автор на изречението – „Хайде, вие си се оправете“?

Гледайки предаването, вината отива при Добруджански. Той каза, че няма как да закача когото и да било, защото са незаконни. Аналогична е ситуацията в Драгалевци и Симеоново, но там няма дискриминация от такъв тип. Тук се дискредитират определени хора, а другите се водят от презумцията, че те няма да си платят. Всъщност пари за ток в махалата се събират.

Само че къде потъват тия пари не става ясно.

Аз не съм органът, който да каже – има си полиция, прокуратура, съд. Не може 13 години това да е публична тайна и да няма никакви мерки. В крайна сметка не е луд този, който яде баницата. Хората дотолкова са виновни, че са се хванали да бъдат маши. Рано или късно всичко излиза на показ.

Сега долу в махалата има ли ток?

Доколкото знам има пусната обща партида. Но разполагам и ще ви покажа документ, че до 1997 година долу е имало хора, които са редовни платци. После Росен Йорданов си изби комплекса, че не са гласували за него и до ден днешен няма съоръжения там – нито кантони, нито нищо.

След две години предстоят местни избори. Какво ще предприемеш тогава, ще се включиш ли отново?

На предишните избори през 2011 година тръгнах с ясната мисъл и цел, че в този град има млади и осъзнати хора. Аз излязох срещу статуквото като цяло и показах, че може да се разбие твърдението, че някой е началник другиму. Познавам материята, което е голямо предимство. Народът е този, който казва какво ще се случва. Изборите са предсказуеми, ако я няма надпреварата – нека не се заблуждаваме имаше много натиск и манипулации и спрямо мен също. Но не се отказах. 15 години активно съм на хоризонта и сега след две години планирам да изкарам на светло едно ново осъзнато и кадърно поколение. Ще представя листа от хора, които са специалисти в различни сфери и са професионално ориентирани.

Истината е, че никой никога не е проявявал желание да седнем и да говорим за това, което имаме като човешки ресурс. А сега се появява конкуренция и се вижда как се разбива монополът.

Значи да разбираме, че махалата се е разединила?

Моята роля на местните избори имаше своето влияние по посока разбиване на монопола. Оказа се, че не може само едни и същи хора да са напред. Две седмици преди самия ден на изборите имаше много изплашени хора от това, че аз съм щял да имам 9 човека общински съветници и да решавам какво ще се случва в общината . Още тогава бях обмислил варианта в листата си да имам екип. Никога не ме е блазнила мисълта да бъда първи и остъпих мястото си – искам да покажа на обществото, че има нов модел на работа.

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close