“И Словото стана плът, и живя между нас…, и ние видяхме славата Му”. (Йоан 1:14)
Сега ние празнуваме Рождението на Спасителя на света! Отново Рождественският ангел като че върви от къща на къща и поднася старата и вечно нова вест: „Ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци: защото днес ви се роди в града Давидов Спосител“
Как се радват децата на Коледа! Но на Рождество, когато Синът Божий е станал дете, ние всички сме отново като деца. Като тях с радост очакваме Рождественските празници. Като тях бързаме в Божия храм, за да поздравим Божествения Младенец. И сега, искам да ви разкажа, като на деца, благата вест и да ви говоря за дивния Младенец и за благословените Мария и Йосиф.
Свети евангелист Лука накратко чудно и красиво ни разказва историята на Христовото рождение: „През ония дни излезе от кесаря Августа заповед – да се направи преброяване по цялата земя“. Един ден Август седял в своята канцелария и подписвал заповеди и наредби, които първият министър му поднасял. И между тях той сложил името си на един указ, по силата на който всички негови поданици трябвало да бъдат преброени. Този указ стигнал и в Сирия, дето управител тогава бил Кириний. Този лист хартия станал известен и в Назарет, откъснато от света градче в Галилея. По това време в къщата на праведния старец Йосифа, дърводелеца, са очаквали скорошното раждане на дете. Ето сред тия именно грижи пристигнала царската заповед, която налагала Йосиф и Мария да тръгнат на път. Понеже те били от рода Давидов, трябвало, съгласно еврейския обичай, да бъдат преброени във Витлеем, родния град на цар Давид.
Император Август не е подозирал в оня час, когато е подписвал заповедта за преброяването на народите, че един по-висш е движел ръката му. Той едвали ще да е знаел по име малкия градец Витлеем, който, чрез указа му, станал център на цялата световна история. Обаче могъщият император Август не е и подозирал тогава, че с тоя указ е подписал и смъртната присъда на римската слава. Детето, което се роди във Витлеем, то ще царува и ще царува в сърцата на милиони и то во-веки!
Отдавна вече няма римски император, който да предприема преброяване, обаче Младенецът от Витлеем брои всяка година свои поданици от целия свят, които идват да се поклонят пред Неговите ясли.
Достойна за благоговейна почит е Божията премъдрост! Всичко служи за изпълнение на нейните планове! И когато това е нужно, бог взема на служба като надничар и най-могъщия император на света!
Не Рим, дето императора е живял, а Витлеем, дето Христос се ражда, е целта на нашето пътешествие! Там ние виждаме една ниска кошара, която служи при лошо време за убежище на добитък. И вътре – бедни ясли, в които поставят храна за овцете. И в тия бедни ясли – едно малко Детенце, увито от грижлива майчина ръка в пелени, положено върху слама! Туй вижда естественото око. Обаче окото на вярата вижда нещо повече! – Това Дете в яслите е едно чудо. В Него истинският Бог се явява на земята, в Него „Словото стана плът, и живя между нас“. Из очите на това Дете гледа вечният Бог в света: в Своите малки ръце То държи Вселената като играчка.
Небе и Земя не Го побират, а Той намери място в яслите! Всичко на Небето и Земята е Негово достояние, а той лежи върху слама! – Аз не зная на какво повече трябва да се учудва човек: на това ли, че Той е толкова велик, или на туй, че Той толкова много се е смирил: на това ли, че е толкова богат, или на туй, че е станал толкова беден! Небе и Земя в свято вълнение се удивляват на чудото. И Ангелите копнеят да надникнат в чудна тайна, в изкуплението на човешкия род, което започна, понеже Бог прие човешка плът. Тези небесни духове искат да съзерцават детското лице на своя Бог и да Му пеят хвалебни песни. И така в цялото свое небесно величие застава изведнъж един Ангел пред треперещите пастири и им възвестява великата радост на святата Нощ: „Днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ“ О, как ли е звучала и ехтяла тази ангелска песен!… Наистина, нека и ние коленичим мислено за момент край добрите овчари! Нека да замлъкнат всички други гласове, и да влезем сами в тишината на Святата нощ!
Ние имахме през тази година доста неща на сърцето си, много неща станаха в живота на всекиго от нас, които едва можем да проумеем. А колко пък несигурни са нашите стъпки в близкото бъдеще! Затова толкова по-охотно ние трябва да пристъпим към яслите на новородения Спасител, защото в люлката лежи Онзи, в Чиято власт е спасението на човека и човечеството! Затуй нека с усърдие и любов празнуваме тоя велик и радостен за нас ден! Да се поклоним като пастирите благоговейно пред родилият се Младенец! В неговите ясли лежи и нашето бъдеще.
Да, нека поднесем на Христа всичко най-хубаво, което имаме в нашето сърце, и да разкрием пред Него всички наши грижи, болки, нужди и страдания с пълна вяра, че Той ще ни помогне, защото Сам е казал: „Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя: вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце , и ще намерите покои за душите си, защото игото Ми е благо, и бремето Ми е леко.
