История

„Рилски лен” – предприятие на миналото и бъдещето

Len1Анелия Балабанова

Колелото на живота се завърта и отнася праха на времето, но оставя непокътнати спомените и сътвореното от човешкия ум и ръце. Често и тези следи от миналото избледняват, за да напомнят, че всичко е преходно. Жалко е, че сами не можем да опазим това, което предците ни са градили с денонощен труд, много любов и ясното съзнание за отговорността, която поемат. Пред себе си и идните поколения, техните деца и внуци. Типичен пример са самоковските заводи и фабрики, които някога са били в челните редици на работещите български предприятия, а днес са се превърнали в руйни. В книгата си „Рилски лен” покойният Хрим Христовски проследява трудния път на създаването и развитието на най-големия комбинат за производство на интериорен текстил и тъкани за облекло в нашата страна – ТК „Рилски лен” – Самоков. Почти във всеки дом е имало от майсторски изработваните кърпи за ръце и лице, покривки за маса, спално бельо, декоративни платове с комплексно предназначение. „Рилски лен”, заедно с останалите текстилни дружества с основание печелят званието Българският Манчестър, с което Самоков е известен по онова време. На 17 юни 1940 г. е проведен търгът за възлагане на строежа на бъдещата лененопроизводителна фабрика. Месец по-късно е сключен договор между производителна и преработвателна кооперация „Рилски лен” и строителя-предприемач Ито Йосифов.

Работниците са хората, които плащат най-високата цена, героите и истинските създатели на фабриката. Благодарение на техния труд и положените усилия ленът – една малко позната и разпространена до този момент култура става основа на едно ново и успешно производство. „Ядехме на работното си място, лятно време хляб и домати, зимно – хляб и туршия” – разказва спомените си Ветка Радева и продължава още – Щом изкарах трети клас , била съм към 13-14 години, отидох да работя в кооперацията. Преди това по Бързанската сея ходехме да скубем лен. Сезонна работа беше. Сигурно са ни плащали по нещичко, защото ходехме в някакъв синдикат, който се разполагаше в центъра на града. Ние бяхме три деца и трите започнахме като малолетни да работим. От темно до темно. Надниците бяха ниски. Не по 8 часа…” Хората имат сили и способности – трябва само да бъдат организирани. Директорите, които се осмеляват да застанат начело на предприятието се справят повече от успешно с тази задача. Непрекъснато се правят подобрения, инвестира се в нови машини. Друга работничка – Стефка Калковска разказва пред Хрим Христовски за тези първи години от живота на предприятието: „Аз правех копите. Каруци идваха много, понякога по 30-40, а наесен идваха по стотина. Беше голям зор тогава. Копата трябваше да се направи така, че да не пропуска вода и да не мухлясва стъблото. Цялото поле от север на предприятието беше осияно с копи. Миришеше цялото поле след изнасянето на лена. Майстори на копите освен мене бяха Вера Босева и Еленка Чекурова. Студ и пек, прах – кой ти гледа. Трябваше да работим, да хванем надницата.” Особена енергия проявява Захари Бързанов, който добре разбира и оценява ползата от създаването на едно крупно предприятие, което да осигури работа и доход на обеднялото самоковско население. Любен Балджийски, Методи Паунов и Любомир Балабанов могат да бъдат посочени като някои от останалите сърцати ръководители. Не закъсняват и резултатите. До 1982 г. производството на тъкани за облекло е слабо застъпено. Ръководейки се от световните модни тенденции за използването на ленените влакна в тъканите за облекло, през 1983 г. комбинат „Рилски лен” предлага новата си колекция ленени тъкани по дизайнерски разработки на модната къща „Фред Карлен” – Франция. Това е нещо ново за българския пазар, тъй като до 1983 г. ленените влакна се влагат изключително в интериорния текстил. Избрана колекция от тъкани за облекло е показана в Париж, където получава одобрението на специалистите, а част  от показаните изделия печелят конкурси и престижни награди. На Международния пролетен пловдивски панаир през 1984 г. артикул „Станислав” е отличен със златен медал. Да се спечели знамето на Министерството на леката промишленост също не е лесно. А комбинат „Рилски лен” го е печелил неведнъж. Много са носителите на ордени и медали. Доста вода е изтекло от тогава, много неща са се променили. Основното е мисленето на хората, които са успявали да оставят на заден план своето лично „Аз”. Днес я няма тази безрезервна всеотдайност, работата в името на една кауза, непрекъснатата борба за високо качество и рентабилност. Именно с тях идва и удовлетворението от свършеното. Със сигурност някои от вас ще кажат – тогава условията са били по-различни. Но в никакъв случай не и по-благоприятни от икономическа гледна точка. Въпреки това хората са намирали сили да се справят. С мисъл за бъдещето, завидни знания, умения и предприемчивост. Всяко нещо е извоювано с неимоверни усилия и воля. Защото е било подвиг да докараш преди години с два раздрънкани трактора по разкаляните пътища от София до Самоков парен котел, но не е лесно само след двадесет години да излезеш на световния пазар с производство, което ще ти осигури признанието на световните капацитети. ТК „Рилски лен” успява да го направи. Макар и в по-умалени мащаби, днес самоковската фабрика е единственият производител в България на ленени тъкани. Производството е организирано в изцяло затворен цикъл – от преработката на лененото влакно до готови конфекционизирани изделия. Продукцията е съобразена с последните модни тенденции и изискванията на потребителя. Намират добър прием в страната и чужбина.  Останалите тъкани са с голям диапазон на състав, маса, структура и намират широко приложение за направата на сенници, палатки, покривала, мебели, чанти, обувки; филтърни платна, панама за българска бродерия и гоблени, канаваца. Тях и много други неща може да намерите във фирмения магазин, който продължава да работи и посреща клиенти от близо и далеч. Има и проблеми, които не са по-различни от тези на останалите фирми и предприемачи. Въпреки надеждите не угасват, оптимизмът също.

 

Една позабравена история за бившия комбинат „Рилски лен”

Преди броени дни най-голямото предприятие в България за производство на ленени прежди, обущарски конци и тъкани – ленено производителна и преработваща кооперация „Рилски лен”  навърши 75 години от създаването си – 19.VI.1939 г.  50 години ни делят от дата 15.VIII. 1964 година, когато официално е открито разширението, а модернизираното предприятие е обявено за комбинат. Дълъг е пътят за неговото създаване. В началото на 90-те години на миналия век там работеха повече от 1200 работници, от които около 400-500 от  циганското малцинство, най-вероятно заради близостта до 7 квартал. Те бяха много добри производственици.

Благодарение на ентусиазма на група индустриалци, собственици на малки предприятия от града, е взето решение за създаване на събирателно и преработвателно предприятие като главен инициатор е инженер агрономът Захари Бързанов. Той изследва района на Самоков и благоприятните условия за отглеждане на ленената култура. В околията се засяват стотици декари с лен, който в началото се преработва за получаване на ленено влакно и дреб, а по-късно се закупуват машини за производство на ленени прежди.

Ръководството през средата на 50-те години в лицето на тогавашния директор Любен Балджийски взема решение за разширение и модернизиране на производството с внедряване на модерни машини от бившия СССР, Англия Германия и други страни. С много труд се достига до това решение, с което на 14 август 1964 г. предприятието е официално открито и обявено за комбинат. От  първичната преработка на лена – влакно и дреб вече излизат готови ленени тъкани.

В следващите 20-25 години, под ръководството на директорите Методи Мазнев, Иван Стоянов, Любомир Балабанов, Димитър Машев, производството непрекъснато се усъвършенства.

Докато през 1952 г. са се произвеждали 3-4 вида ленена прежда, то в 90-те години те наброяват 20-25 вида. Произвеждат се различни номера обущарски конци, ленени тъкани за интериор и облекло за вътрешния и международен пазар. Такива тъкани се изнасяха за СССР, Монголия, Виетнам, Куба, както и в редица европейски страни.

На организирано от Министерството на леката промишленост ревю на стоки в Боровец, Румен Сербезов отбеляза: „Хвала на Вас ленопроизводители. Вместо да обличаме стоки с лен, ние ще обличаме хората”. Това даде голям импулс на колективите от десенари и производственици да разширят колекциите с десетки нови разработки. Нямаше ден, в който да нямаше ленени покривки, ленени кърпи за ръце, облекла от лен. Икономическите промени в началото на 90-те години в страната ни доведоха до упадък на лененото производство. Сега, 25 години след разрухата там работят около 50 човека.

Постижението на Самоков и региона в отглеждането на лена и производството на ленени прежди остава в историята. Нека в тези дни останалите живи участници в тази история и бившите работници и служители си припомним хубавите години с добро възнаграждание, уважение и престиж в лененотекстилния комбинат „Рилски лен”.

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close