Регионални
Ретро спомени за „Рилски лен” АД

Отдавна имах желание да припомня на все още останалите живи бивши работници в „Рилски лен” АД, както и на техните наследници какво беше предприятието и какво е станало сега. Във в. „Самоков 365” от 1-ви септември тази година прочетох, че сега все още съществуващото предприятие ще има нов собственик и в момента там работят 25 човека. В края на 80-те години на миналия век числеността на персонала наброяваше около 1 500 човека. Произведената продукция с марката „Рилски лен” намираше радушен прием не само в Родината ни, но и в много страни на Европа, Азия, Африка и Латинска Америка.
Преди 80 години предприемчиви самоковци проучват агротехническите условия в нашия район и решават да направят предприятие за преработка на лена. Инициатор е Захари Бързанов и негови съмишленици. Климатичните условия в района са благоприятни за отглеждане на ленената култура. Общината им дава първоначално 20 дка земя, на които да започне изгражданетона цех за първична преработка на лена, семечистене, други спомагателни помещения, както и на централната сграда за управлението. Започват да се доставят машини и съоръжения като празник е било доставянето на парния котел. Произвежданите ленени влакна и дреб се изнасят за преработка в Германия. С постановление №45 от 17-ти март 1958 г. Министерският съвет одобрява разширение на производството и превръщането му в ленен комбинат, най-големия на Балканския полуостров.
С голям ентусиазъм на строители и работници от предприятието, както и монтажници от Англия и Съветския съюз започва монтажа на новата непозната техника. Открива се текстилно училище, в което започват да се учат бъдещите кадри. Амбициозният директор по това време Любен Балджийски държи много за бъдещите кадри като работещите среднисти ги изпраща в текстилните техникуми във Враца, София и Сливен като се подготвят за ръководни кадри. През 1959 г. се изгражда модерния цех за първична преработка на лена, 1961 цех „Предачница” 1961, „Тъкачница” през 1964 г.
Получава се непрекъснат производствен процес, постоянно се доставят и монтират нови високопроизводителни машини от Англия, Съветския съюз, Германия, Италия, Холандия и много други страни. Численият състав ежегодно се увеличава. Привличат се работници не само от града, но и близките села, даже и от Сапарево като в края на 80-те год. численият състав наброява около 1 500 човека. Поради естеството на работа при преработката на лена, прах, влага, неприятна миризма, работеха около 500 човека от циганската махала. Те бяха много трудолюбиви, бързо усвояваха професията, много от тях станаха ударници и добри в професията. Няма дом в нашия град бившите работници да нямат снимка, подаръци и награди, получени в чест на бележити празници и чествания, както празника на труда – 1 май. Най-многобройна беше колоната от „Рилски лен” на тържествения манифест. На учителя Хрим Христовски беше възложено да опише дългия път на съществуване на предприятието. Книгата излезе през далечната 1985 г. Много от снимките в тази книга са направени от мен. Тук работеха цели фамилии като семейство Жаркови, Бързанови.
Но…криворазбраната демокрация след 1989 г. направи срив в промишлеността и селското стопанство не само за „Рилски лен”, но и за промишлените предприятия в града ни с изключение на „Самел 90” АД, които не позволиха лъжлива приватизация. Хиляди работници се озоваха в редиците на безработните, останали на улицата.
В многобройни разговори с бивши работници и служители споделяме за хубавите години когато най-добре платените, най-добре облечените и замогнали се благодарение на взаимоспомагателната каса успяха да построят собствени жилища, да се обзаведат с необходимата покъщнина, но…дойдоха господарите от „Труд и капитал”, коэито ликвидираха труда ни, закриха работни места, прибраха капиталите, натрупани с години, разпродадоха скъпата техника, която сме управлявали. Продадоха я за скрап и парите за това имущество отидоха незнайно къде!!?
Потърсих изпълнителния директор и с много труд успях да науча името му и адреса му – Иван Ревалски. Направих му пълна историческа справка за миналото на „Рилски лен”. Изпратих му я с препоръчана поща и вече една година очаквам отговор на написаното от мен, но отговор няма. Много от нас от ученическата скамейка продължиха обучението си задочно. До пенсионирането си придобиха трудов стаж от 30-40 години отдали живота си в това предприятие. Не заслужаваме ли и ние от тези дивиденти, получени от лъжливата приватизация? Някои ръководители се сдобиха с изкупени акции, направиха състояния, но за останалите Бог да прости!
За тези повече от 25 години продадоха постигнатото с нашата дейност, допринесли за съществуването на марката „Рилски лен”. Написаното от мен е от разговори и спомени на бивши работници и служители, които с болка си спомнят за успехите на нашето бивше предприятие – комбинат „Рилски лен” – Самоков.
Димитър Михайлов