*

merry christmas

happy

Предприемачи

Ресторант „Никол” отново отвори врати

Nikol 1Колкото повече се свива бизнесът в България, толкова повече нараства броят на бизнесмените. Абсолютен парадокс. Милиони са вече българите, изкушени от възможностите на частното предприемачество. Всеки от тях е убеден, че бизнесът е в кръвта му и не е далеч денят, когато ще плува в море от пари по подобие на Чичо Скрудж. Времето доста често опровергава тези първоначални нагласи и прекомерното самочувствие в някои хора, но все пак…важно е да се опита. Кирил Стойков е от смелчаците, дръзнали да поемат по този дълъг и необятен път. Решението му е подплатено и с доза сантимент, заради който вдъхва нов живот на обичано от него място – ресторант „Никол”. Nikol 2

По решение на собствениците обектът затваря врати и не работи доста дълго време. До преди два-три месеца, когато отново започва да посреща скъпи гости от близо и далеч.„Тепърва трябва да го разработваме, защото хората са отвикнали да го посещават” – споделя наемателят Кирил Стойков. Притесненията, свързани с неизвестността са нещо съвсем нормално. Един ресторант, който не е работил дълго време по-трудно ще се разработи, отколкото ако един нов се открие. Амбиции и желание обаче не липсват. Човек трудно се решава на подобна стъпка, но при всички случаи си заслужава. Не е за изпускане спокойно, приятно и уютно място в самия център на града – близо до Общината, съда и Полицията. Кирил и персоналът на „Никол” се опитват да променят чисто механджийския имидж на ресторанта, който да се превърне в едно съвременно заведение. „Искаме да привлечем съвсем различен тип клиенти. Тука е било място с оркестри, сега залагаме на по-нормална, по-тиха обстановка и музика” – коментира наемателят и пояснява, че тя е подходяща за семейни сбирки, организиране на празненства, банкети. И не само – за първа среща или пък за важен делови разговор. Самият ресторант е направен в малко по-европейски стил – по-близо до ирландските пъбове като обстановка, отколкото до българските механи. Кухнята е от съществено значение, като се залага на качеството, съчетано с едни нормални, приемливи цени. Менюто е комбинирано от традиционни български гозби и европейски ястия. Има специално подменю за деца. Малчуганите от сърце се радват на храната, поднесена с много любов и старание. В навечерието на по-големи празници има ди джей, който допълнително повишава градуса на настроението. Капацитет от 50 места е напълно достатъчен за мащабите на малък град като Самоков. Малко реклама обаче никога обаче не е излишна, тъй като живеем в трудни времена. Това важи в особено голяма степен за заведенията. По какъв начин може да стигне до хората и потенциалните клиенти? Най-прекия път е чрез интернет и Facebook. Отделно от „Никол” имат флаери, които разпространяват постоянно. Рецептата е измислена и е безпогрешна – постоянство, перфектна кухня, добро обслужване и нещата се постигат, рано или късно. Персоналът също е голям залог за добрия краен резултат, но проблемът с подбора на добри и качествени кадри е повсеместен. „Доста е трудно. Не мога да разбера – млади хора, а не им се работи. Защо така се получава? Не знам. Явно е по-добре да стоят по кафетата, отколкото да работят” – споделя Кирил. Опитът също е от значение. „За готвачите 1000%. За сервитьорите също, когато става въпрос за ресторант. Когато говорим за заведение тип кафе е по-лесно. В ресторанта работата е по-специфична и се изисква опит.” Същото важи и за човек, който е решил да се занимава с такъв тип бизнес като цяло. При всеки човек е индивидуално, но трябва да има поне някакви общи понятия. Някой може въобще да не се е занимавал с такава работа, но да му се отдаде и да го направи. Друг може 20 години да я е работил тази работа и да не му се получи. Има и неща, които се учат в движение. Доста голяма пречка за ресторантьорския бизнес е прословутата забрана за пушене. Действително не е най-приятното изживяване, докато хапваш, някой около теб да пуши. Когато процентът пушачи е повече от този на непушачите, пречи на самия бизнес. „Аз съм имал хора – влизат и питат пуши ли се. Не се пуши – довиждане. Мога да кажа, че клиентите, които пушат правят и по-добри сметки, защото консумират повече алкохол и напитки. За момента тази забрана пречи. Аз съм съгласен с нея, въпреки че съм пушач. Наистина е неприятно да влезеш някъде и да ти мирише на цигари, но това се отразява крайно негативно на самия бизнес” – споделя Кирил наблюденията си от първо лице.

Няколко месеца „живот” са твърде кратко време за един обект и е почти невъзможно той да заработи на пълни обороти. Въпреки това е напълно достатъчно, за да може да наложиш свой стил. „Никол” вече има такъв. Убедете се сами всеки ден от 9 до 23 часа, като посетите лично ресторанта в компанията на скъпи за вас хора. Може да опитате от вкусното обедно меню, което е на много приемливи цени и да се насладите на приятната и уютна обстановка около камината. Лятото също ще има какво да видите. Ползвателите на обекта са планирали различни изненади – градински кът с маси и място, където децата да играят на воля, докато родителите отпиват поредната глътка кафе или похапват. Дотогава обаче има доста време.

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Loading...
Close
Close