Колкото повече се свива бизнесът в България, толкова повече нараства броят на бизнесмените. Абсолютен парадокс. Милиони са вече българите, изкушени от възможностите на частното предприемачество. Всеки от тях е убеден, че бизнесът е в кръвта му и не е далеч денят, когато ще плува в море от пари по подобие на Чичо Скрудж. Времето доста често опровергава тези първоначални нагласи и прекомерното самочувствие в някои хора, но все пак…важно е да се опита. Кирил Стойков е от смелчаците, дръзнали да поемат по този дълъг и необятен път. Решението му е подплатено и с доза сантимент, заради който вдъхва нов живот на обичано от него място – ресторант „Никол”. 
По решение на собствениците обектът затваря врати и не работи доста дълго време. До преди два-три месеца, когато отново започва да посреща скъпи гости от близо и далеч.„Тепърва трябва да го разработваме, защото хората са отвикнали да го посещават” – споделя наемателят Кирил Стойков. Притесненията, свързани с неизвестността са нещо съвсем нормално. Един ресторант, който не е работил дълго време по-трудно ще се разработи, отколкото ако един нов се открие. Амбиции и желание обаче не липсват. Човек трудно се решава на подобна стъпка, но при всички случаи си заслужава. Не е за изпускане спокойно, приятно и уютно място в самия център на града – близо до Общината, съда и Полицията. Кирил и персоналът на „Никол” се опитват да променят чисто механджийския имидж на ресторанта, който да се превърне в едно съвременно заведение. „Искаме да привлечем съвсем различен тип клиенти. Тука е било място с оркестри, сега залагаме на по-нормална, по-тиха обстановка и музика” – коментира наемателят и пояснява, че тя е подходяща за семейни сбирки, организиране на празненства, банкети. И не само – за първа среща или пък за важен делови разговор. Самият ресторант е направен в малко по-европейски стил – по-близо до ирландските пъбове като обстановка, отколкото до българските механи. Кухнята е от съществено значение, като се залага на качеството, съчетано с едни нормални, приемливи цени. Менюто е комбинирано от традиционни български гозби и европейски ястия. Има специално подменю за деца. Малчуганите от сърце се радват на храната, поднесена с много любов и старание. В навечерието на по-големи празници има ди джей, който допълнително повишава градуса на настроението. Капацитет от 50 места е напълно достатъчен за мащабите на малък град като Самоков. Малко реклама обаче никога обаче не е излишна, тъй като живеем в трудни времена. Това важи в особено голяма степен за заведенията. По какъв начин може да стигне до хората и потенциалните клиенти? Най-прекия път е чрез интернет и Facebook. Отделно от „Никол” имат флаери, които разпространяват постоянно. Рецептата е измислена и е безпогрешна – постоянство, перфектна кухня, добро обслужване и нещата се постигат, рано или късно. Персоналът също е голям залог за добрия краен резултат, но проблемът с подбора на добри и качествени кадри е повсеместен. „Доста е трудно. Не мога да разбера – млади хора, а не им се работи. Защо така се получава? Не знам. Явно е по-добре да стоят по кафетата, отколкото да работят” – споделя Кирил. Опитът също е от значение. „За готвачите 1000%. За сервитьорите също, когато става въпрос за ресторант. Когато говорим за заведение тип кафе е по-лесно. В ресторанта работата е по-специфична и се изисква опит.” Същото важи и за човек, който е решил да се занимава с такъв тип бизнес като цяло. При всеки човек е индивидуално, но трябва да има поне някакви общи понятия. Някой може въобще да не се е занимавал с такава работа, но да му се отдаде и да го направи. Друг може 20 години да я е работил тази работа и да не му се получи. Има и неща, които се учат в движение. Доста голяма пречка за ресторантьорския бизнес е прословутата забрана за пушене. Действително не е най-приятното изживяване, докато хапваш, някой около теб да пуши. Когато процентът пушачи е повече от този на непушачите, пречи на самия бизнес. „Аз съм имал хора – влизат и питат пуши ли се. Не се пуши – довиждане. Мога да кажа, че клиентите, които пушат правят и по-добри сметки, защото консумират повече алкохол и напитки. За момента тази забрана пречи. Аз съм съгласен с нея, въпреки че съм пушач. Наистина е неприятно да влезеш някъде и да ти мирише на цигари, но това се отразява крайно негативно на самия бизнес” – споделя Кирил наблюденията си от първо лице.
Няколко месеца „живот” са твърде кратко време за един обект и е почти невъзможно той да заработи на пълни обороти. Въпреки това е напълно достатъчно, за да може да наложиш свой стил. „Никол” вече има такъв. Убедете се сами всеки ден от 9 до 23 часа, като посетите лично ресторанта в компанията на скъпи за вас хора. Може да опитате от вкусното обедно меню, което е на много приемливи цени и да се насладите на приятната и уютна обстановка около камината. Лятото също ще има какво да видите. Ползвателите на обекта са планирали различни изненади – градински кът с маси и място, където децата да играят на воля, докато родителите отпиват поредната глътка кафе или похапват. Дотогава обаче има доста време.
