Анелия Балабанова
Хлебозаводът в Самоков е възроден и навлезе в нов етап на своето съществуване. Благодарение на инвеститорите Мария и Божидар Стефанови, сградата вече функционира, а около нея се носи позабравения с годините аромат на прясно опечен хляб. Едно разрушено предприятие се въздигна от пепелта подобно на птицата феникс, за да вдъхне надежда на хората, които ще работят в него и техните семейства като доказателство, че няма невъзможни неща.
На Спасовден – празника на хлебарите и сладкарите, отец Михаил Колев извърши водосвет, а всички присъстващи пожелаха успех на начинанието. Още на следващия ден на пазара се появи и добре познатия на самоковци продукт, но с ново име, опаковка, цена и още една разновидност – тип „Добруджа”. Изцяло обновена и реновирана е и базата, в която ще се приготвя насъщният за трапезата ни. Казват, че пътя на хляба бил дълъг. В случая той е с почти с 20-годишна давност. Толкова време е нужно на Мария и Божидар Стефанови, които преминават през кварталната пекарна на 4-ти район, през собствена фурна и комплекс „Искър”, за да сбъднат мечтата си. Днес производството на хляб да става в завод, разположен в индустриалната зона на града, отговарящ на всички съвременни стандарти. Капацитетът е 1200 хляба на час. Осъзнават голямата отговорност и това, че са заложили името си, но мъдро заключават: „Този завод е хранил самоковци и пак ще ги храни”.
Връщайки се назад в историята /1960-1970 г./ наистина си даваме сметка, че това е било така. Ето как изглежда производството на хляб в Самоков през очите на един от работниците – Димитър Вуков, описано в юбилейното издание по повод 30-годишнината на хлебозавода: „Като дойдох тук първо месехме на ръце. Най-големите нощви бяха с размери четири на два метра и половина. По 11 дъски хвърляхме на пещ. Тогава работехме с хмелна мая. Имаше си един маяджия и двама месехме. В смяната имахме и един повдигач. Като пристигнехме сутрин на работа нощната смяна вече беше прехванала маите и ние започвахме веднага да месим. За два часа и половина хлябът втасваше” – спомня си той. Няколко месеца по-късно се преминава към машинно месене. От тогава доста вода е изтекло.
Самоковци все още пазят своя култ към хляба и рядко сядат без него на масата си. Надеждите на Мария и Божидар са да залагат повече на родното. Що се отнася до тях самите те са свикнали да се борят и ще продължават да го правят, независимо от обстоятелствата, но разчитат доста на магазинерите и гражданите. Същевременно не спират да мечтаят и кроят планове. На по-следващ етап ХВК „Искър” също ще продължи да предлага, при това специални /ръжено-пшенични/ и други хлябове на своите клиенти. Ние се надяваме доброто начинание „да повлече крак” и още придприятия
