Рени Мутафчийска: „Щастието – това е да чуваш детски смях и топуркането на крачета и да знаеш, че и ти си дал нещо на света”

Домакиня, майка, кариеристка… Какъв е изборът на днешната жена?

Хм, какво да ви кажа, мисля, че това е строго индивидуално. Що се отнася до мен, всичко в едно! Кариерата е изключително важна, но семейството винаги е било на преден план. Аз съм възпитана в патриархални ценности, съответно обаче съм израстнала в не толкова патриархално общество. В никакъв случай не съм съгласна с това, че жената е само домакиня и майка. За мен ролите в семейството не бива да бъдат типично мъжки или типично женски. Всичко е комплексно. Поради една или друга причина станах майка в късен етап на живота си, мечтая за дете от близо 6–7 години. Това ми позволи да изградя кариера, ако може така да се нарече, и да осигуря едно прилично препитание за мен и за сина ми.

Майка и работеща жена – мисията възможна ли е?

Разбира се, че е възможна. За повечето от жените на днешно време има малко невъзможни неща. Говоря за истински жени, обаче! Така и не успях да разбера разглезените момиченца, за които материалното е водещо, но пък ако може и наготово да го получат. Аз съм на принципа, че ако искаш нещо в този живот, трябва да си го вземеш. Не с цената на всичко, разбира се.

За да се съвместят майчинство и работа, трябва и подкрепа от близък човек (за нашия малък град) или детегледачка, когато детето е по-малко и съответно детска градина, когато поотрасне. В този ред на мисли, искам да благодаря на майка си, че е неотлъчно до мен и ме подкрепя в трудните моменти. Не бих се оправила без нея. Или би било безмерно трудно!

Как те промени майчинството и как разбърка приоритетите ти?

Към по-добро, разбира се. Определено има доста голяма промяна. Детето учи на търпение, едно от качествата, които не притежавам в големи количества. Открих също така, че съм доста издръжлива на умора и безсъние. Усмихвам се повече и като цяло съм доста по-щастлива, отново намерих онова забравено в детството момиченце, което някога бях.

Сега се опитвам да се сетя кои са били приоритетите ми преди детето, но единствената мисъл, която ми минава през главата е – имало е такъв момент въобще? Не зная. Иво (така се казва синът ми) в момента е единственият ми приоритет. Във всяко отношение. За него мисля на първо на място. Не искам усмивката да слиза от мъничкото му личице!

Мисля и за работата си, старая се да бъда полезна и там, въпреки че съм в майчинство, все пак и по телефон може да се отметне някоя и друга задачка.

От какво искаш да предпазиш детето си и на какво искаш да го научиш?

Този въпрос е доста интересен. Всяка майка би казала, че иска да предпази детето си от всяка лошотия. Ако е възможно, бих го сложила под стъклен похлупак, за да не бъде нараняван никога, но пък тогава какво би усетил той от живота? За мен е важно сам да се научи (с моя подкрепа все пак) кое е добро и зло за него самия, как да се справя в различните ситуации. Важно е да може да разсъждава сам и да бъде самостоятелен. Никога не съм обичала и толерирала мамините синчета, които са разглезени до степен на нетърпимост. Искам детето ми да израстне като истински мъж, който да отстоява себе си и да помага на по-слабите. Увлякох се в мечти…

Искам да го науча, че няма невъзможни неща, че във всеки човек има и добро и зло, но трябва да търси и да подхранва доброто (урок, който трябва да науча и аз). Искам да го науча на много неща, но по-важното е той какво ще иска да научи!

Къде отива любовта за една жена, когато тя организира живота си?

За романтичната любов ли говорим? За мен любовта винаги и във всеки етап на живота ми е била движеща сила. Както споменах вече, аз не съм търпелив човек, напротив, доста съм импулсивна. Именно любовта ме е вкарвала в меко казано патови ситуации. Винаги съм мечтала за сплотено семейство с много любов и разбирателство, все пак аз съм израстнала в такова! За съжаление не го получих. Поне не още. Това не ми пречи обаче, да слагам любовта отново на челна позиция. Този път, само че, е любовта към детето. За мен няма по-важен човек от него, казах вече. Затова всяко едно мое решение, след раждането, е продиктувано от любовта към детето. Надявам се за негово добро. Моето Аз изгуби позиции!

Имало ли е момент, в който да съжалиш, че не си развила живота си по друг начин и ако имаш възможност, какво би поискала?

Имало е разбира се!

Като всеки човек и аз съм си мислила, че ако имам възможност, бих се върнала назад и бих променила нещо в живота си. Но погледнато реално, всяка грешка, която съм допуснала, а те не са никак малко, ме е научила на нещо, дала ми е безценен опит, направила ме е жената, която съм сега. С всички добри и отрицателни черти. Затова не бих променила нищо. От сегашната си позиция, единствено бих поискала е прошка на някои хора, които съм наранила през годините, умишлено или неволно, както и бих искала да имам силата и аз да простя. Все още обаче я нямам.

Днес какво би определила като щастие?

Винаги съм смятала себе си за щастлив човек. За мен щастието се крие в малките неща. В дребните жестове, в сплетените длани, в топлите погледи, в протегната в нужда ръка… Днес щастието ми е и в две черни очички, в една широка усмивка и топла прегръдка.

Безценно е да виждаш как детето ти расте всеки ден и се променя и да откриваш, че е научило нещо ново.

Щастието – това е да чуваш детски смях и топуркането на крачета и да знаеш, че и ти си дал нещо на света.