Самоков 365
Язовир “Бели Искър” ще бъде прехвърлен за стопанисване от Министерството на икономиката до 2 седмици. Новината беше съобщена от министър Емил Караниколов по време на заседанието на Комисията по инженерна инфраструктура на Столичния общински съвет. По отношение на количествата вода в него, отговорността ще се носи именно от министъра. От доста време се говори за съоръжението заради неотложната нужда от ремонт на стената.
Покрай безводието в Перник обаче ситуацията около язовир „Бели Искър” отново излезе на дневен ред. Той ще бъде използван като своеобразна камера за водата, която трябва да дойде от Рила и събирателните деривации „Грънчар” и Манастирски”. Тези водосборища могат да бъдат включени както към яз. „Белмекен”, така и към „Бели Искър”. От язовир „Бели Искър” водата се пуска по Рилския водопровод, минавайки през два ВЕЦ-а – „Бели Искър” и „Мала Църква”, като достига до Мало Бучино. От там, с отпуснатите 25 млн. лв. от правителството трябва да се изгради трасе, което да доведе водата до Перник. Обемът на Бели Искър е 15 млн. куб. м. вода като в момента количеството е намалено наполовина / 7.4 млн. куб. м./. Количеството се поддържа наполовина занижено като превантивна мярка за сигурност. Обичайното месечно потребление на София е около 4.6 млн. куб. м. вода, а за нуждите на Перник ще бъдат необходими 0.8 млн. куб. м. вода. По думите на Николай Нанков – зам.-министър на регионалното развитие има още 15% още свободен обем, в който съоръжението да приеме водосбора на Белмекен. Язовир Бели Искър захранва около ¼ от София с питейна вода.
Въпреки уверенията от страна на министерството реални остават опасенията, породени от компрометираната язовирна стена. За тях нееднократно алармираха инж. Ганчо Хитров – председател на Националния комитет за подобряване водоснабдяването в България и Иван Терзийски – представител на Обществения инициативен комитет за неотложен ремонт на стената на яз. „Бели Искър”. Проблемът придоби ново измерение и притесненията станаха още по-сериозни около земетресенията в края на миналата година, които разлюляха Самоков. С оглед развитието на събитията все по-вероятно е въпросният ремонт да се случи и той да бъде извършен от държавната консолидационна компания, която е под юрисдикцията на Министерството на икономиката. Около водната криза в Перник беше отбелязано, че България е една от страните с най-много язовири, но повечето съоръжения са строени около 1970 година и е нормално след десетилетия експлоатация те да са компрометирани. Факт е обаче, че именно на тях се разчита в ситуации като сегашната.
Наред с всичко това остават отворени и някои въпроси. На първо място гарантирана ли е безопасността на хората при евентуални форсмажорни обстоятелства. За пореден път района на Самоков се утвърди като вододайна зона. Това обаче на пречи цената на водата за местното население да върви стремглаво нагоре. Въпреки протестите, тя беше повишена отново в началото на годината. Не на последно място са опасенията на софиянци, че част от водата за столицата ще бъде отклонена. Поне на този етап уверенията са, че това няма как да се случи. Картината в Перник и Шумен беше възприета от мнозина като сигнална лампа за бъдещи неблагоприятни процеси.Предстои да видим дали прогнозите на специиалистите ще се сбъднат.
