История

Рельово – по ръбовете на Палакарията

carkvaАвтор: Зоя Станкова
Снимки: Мирослав Василев
и Станко Станков

 

ВЪЗНИКВАНЕТО И ИМЕТО НА СЕЛОТО

 

С името на среднострумския феодал Стефан Драголов – Хрельо, се свързва възникването на селото. Някъде около 1325 година, за да покрие нуждите на владенията си, той изпраща хората си да плавят руда и да добиват желязо. Близо до бреговете на река Палакария, между Маклища и Стакев дол, в най-южните склонове на Плана, те построяват своето селище и го наричат на името на господаря си Хрельо.

Село Рельово е разположено в Самоковската долина между планините Рила, Верила, Витоша и Плана планина. Самото село е по склоновете на Плана планина.
„За първи път името на Рельово се среща в регистър на „хасове и тимари” в Софийско и Самоковско, съставен през първата четвърт на 15 в. /ТИБИ, серия 15-16/.”. „Село Хрельово от тимара на Хамза, сун на доганджи Иса бей” – така е записано селото в този регистър…”, пише Георги Захов в книгата си „Палакарията земя кърмилница”.

По онова време в селото има 47 домакинства, 5 неженени и 2 вдовици.
Самото заселванена селището не е еднократен процес като има новодошли от различни народности и места от югозападните предели на българските земи. Освен българи има гърци и албанци.

От възникването на селото (14 век) са изминали почти 700 години.

 

МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ

 

Във времето територията на селото започва от билото на Плана планина, през полето и Лакатишка Рила на север и достига до река Лакатица. На югозапад граничи със земите на село Белчин, а на изток със земите на село Райово, а на запад със земите на село Алино.

Така наречената местност – Блатото, която се намира непосредствено до река Палакария първоначално е била блатиста, но когато пресъхва жителите на селото преместват къщите си там.

Може би това, че през 19 век преминава турска войска, която разрушава къщите на хората и отвлича животните им, също е повод за преместване от високите части, където първоначално са били разположени къщите им, долу до река Палакария.

Тук можем да споменем, че плодородието и красивото разположение на селото са давали повод за постоянни посегателства над него от страна на турците.
След 1900 година доста от семействата си строят нови домове към река Палакария и напускат къщите край река Маклища и река Стакев дол.

Има запазени и записани спомени, че през 1894 година в селото е имало 55-60 къщи, а няколко години по-късно те увеличават своя брой до около сто.

 

НАСЕЛЕНИЕ

1934 г. — 1596 жители
1946 г. — 1780 жители
1956 г. — 1689 жители
1975 г. — 987 жители
1992 г. — 526 жители
2001 г. — 439 жители
2008 г. — 258 жители
2009 г. — 248 жители
2010 г. – 239 жители
2011 г. – 237 жители
2012 г. – 229 жители

КМЕТОВЕ

В книгата „Историята на село Рельово” на Пане Попов има глава „Ръководителите на с. Рельово”, която започва така: „В продължение на осем години след освобождението от турците, селото се управлявало от първите хора в него като: Якьо Попов, Лазо Новаков, Димитри Пърцрагов, Гале Попов и др. За първи път селото станало административна единица – община през 1886 год. с кмет Димитри Милушев. Вторият кмет е Христо Митрев, по-късно наричан Коритаро, а още по-късно Виячо. След него кмет става Павел Иванов Вардаров…” и така Пане Попов изброява кметовете до 1999 год. като в края на това изброяване пише, че справката е дал Васил Пърчов.
От Павел Вардаров до 1999 год. Рельово има 39 кметове.

ШЕПОТЪТ НА ПРОСВЕТАТА

 

Пане Попов твърди, че килийно училище в Рельово е имало още около 1695 год., но то било затворено от турците, а учителите и учениците от него били прогонени.

Пане Терзийски пък, тъй като разбирал от гоеграфия, аритметика и черковно пеене, през 1868 год., отваря училище в частна къща, където обучавал около десетина деца.

Година след Освобождението населението на село Рельово построява училищна сграда с две класни стаи. И както навсякъде по онова време следва редуване на учители, прииждащи, местни, разширяване, подобряване базата и прочие.
Интересно е, че още през 1898 год. учителят Стоян Иванов въвежда летописна книга.

През 1921 год. в селото е открит първият прогимназиален курс, който съществува две години и бива закрит, заради участието на рельовци през 1923 год. в Септемврийското въстание.

През 1931 год. се открива отново прогимназиален курс, след това се откриват шести и седми клас (тогава втори и трети), а през 1961 год. е открит също осми клас.

През 1922 год. се построява новото училище в село Рельово. В него преподават местните учители Станко Бандров и Тоне Пиргов, които са първите от селото, които са завършили средно образование след свещенника Стефан Вардаров.

Най-много ученици училището има през 1955-1956 година, тогава наброяват 311. По-късно през 1961 година учениците намаляват на 254, през 1971-1972 год. – 89 и прочие. През 1976 учениците са в слети класове, но училището е пред закриване.

През 1978 година учениците са 67, като е открит интернет с идеята да се запази училището, но безуспешно, тъй като през 1980 година учениците от прогимназията са преместени да учат в Белчин, а след учебната 1982-1983 година закриват училището.

 

НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ „НАДЕЖДА-1927”

 

Народно читалище „Надежда-1927” е основано на 21 ноември от будни хора и тогавашните учители. И както навсякъде, приема се устав, избира се ръководство и се решава Читалището да носи името „Надежда”. Изпращат се писма до книгоиздателствата в София с молба за безплатни книги, а единствения доход за новия културен дом са членските такси и понякога направата на малки дарения.
В Народно читалище „Надежда-1927” са представяни пиеси като „Съдия” на Христо Марков, „Боряна”, „Доктор по неволя”, „Вражалец” и други, а събраните суми служат за закупуване на книги, вестници, списания.
Постепенно ръководството на читалищната институция и по инициатива на учителите започва ограмотяване на неграмотните и полуграмотни в селото.
А когато дейността се разшири и обхване възможно най-голям кръг хора, съответно възниква и въпросът за сграда, каквато по-късно се построява.

През 1955 година започва самото строителство на читалищната сграда с помещения за библиотека, салон, кметство и поща.
Сийка Попова зачислява инвентарна книга на библиотеката в читалището след докарването на около 100 тома книги от библиотеката в Калково.

Във времето се създават колективи за художествена самодейност, които представят Читалището и са израз на местния културен живот.

И както пише Георги Захов в „Палакарията земя кърмилница”: „Днес, когато в селото няма училище и преобладаващо е възрастното население, читалището продължава да бъде център на местния културен и обществен живот.”.

Певческата фолклорна група на Читалището и днес представя село Рельово отлично, с всяко свое участие.

 

ДУХОВНОСТ И КНИЖОВНОСТ В СЕЛО РЕЛЬОВО ИЛИ НЯКОИ ОТ НАЙ-ЗНАЧИМИТЕ ЛИЧНОСТИ В МИНАЛОТО

 

Както навсякъде и село Рельово има своите личности – борци за национална бора, духовници, книжовници. Някои от тях са поп Стоица – роден през втората половина на 17 век, проповядвал в местната черква, в Самоков, също член на бунтовническия комитет, който бил основан през 1730 год. (работил повече от 7 години) и който има задачата да организира хората от Самоковска епархия за всенародно въстание.

„На 14 юли 1737 г. австрийската армия пресича турската граница и след две седмици превзема Нишката крепост. Съзаклятниците на Самоковска епархия започват да подпомагат австрийското настъпление, като саботират разполагането на турските войски и унищожават обозите им. В Самоковския и Софийския район въстанието не избухва, тук се оттегля избягалата от Ниш турска армия.
Дейността на комитета е разкрита, участниците в него са заловени и жестоко измъчвани след оттеглянето на австрийците. Католическият мисионер отец Фиделюм, който по това време е в София, съобщава, че няма софийска черква, която да не е дала мъченическа жертва. Заедно с митрополит Симеон е обесен и поп Стоица от Рельово, брат му Петър, още 8 жители на селото, както и поп Илия от Самоков. В тези дни на изтезания и ужаси след 21 август, когато е обесен митрополит Симеон, Рельово е нападнато и изгорено, избити са много от старейшините на селото, а жителите му бягат в планината, за да спасят живота си.”, разказва Георги Захов в книгата си „Палакарията –  земя кърмилница”.

От онова време е намерена приписка в ръкописен служебник от поп Вуче, роден в последните десетилетия на 17 век и по чиято инициатива е изграден малък параклис между Маклища и Стакев дол, в която пише: „Тази книга литургия принадлежи на поп Вуче от Вакарел. Да работи за здраве на живите, а на мъртвите за душата. Бог да прости у Хрельово. А който я изнесе да е проклет от 318 отци и от господ бог вседържател. Писах аз, грешний поп Вуче от Хрельово, поп при поп Стоица…”.

Също значими личности в историята на село Рельово са Янкул Хрельовски –  образован възрожденец, продължител на делото за народна просвета, чрез словото и книгата, съвременник и приятел на рилския дамаскинар Йосиф Брадати, който посещава селото през 1755 г.  Както пише Георги Захов: „Янкуловите сборници съдържат жития на християнски светци и поучителни слова.”.

И възрожденецът Хаджи Боне Петров, който се замогва благодарение на много труд, за да може служи на народа.

 

 

ХРАМОВЕТЕ И ОБРОЧИЩАТА В СЕЛОТО

 

В Рельово има немалко оброчища с кръстове, които се посещавали от местното население в различни месеци от годината – кръст на Св. Илия в местността Дабето, кръст в бившия двор на Илия Попов, кръст при къщата на братя Пърлеви, кръст в местността Строшена черква.

Местността Строшена черка неслучайно носи това наименование, тъй като някога там е била разположена най-старата черква, която е изгорена от турците, а по-късно на същото място, по инициатива на поп Вуче, е построен параклис посветен на Св. Никола Чудотворец.

През 40-те години на 19 век на мястото на параклиса е построен храмът „Св. Никола Чудотворец”, който бил осветен на 1 септември 1852 год., а Димитър Пешов се счита за главен инициатор за построяването на църквата, както показва надписът над входната врата.

„Храмът е построен на два етапа, представлява правоъгълна постройка с дължина 14 м., с двускатен покрив и малък притвор. Над входа в ниша е изобразен Св. Никола. Първата част на храма е построена през 1839-1849 г., а втората част е завършена през 1852 г. Стенописите са дело на Никола Ив, Образописов.”, пише местния краевед Георги Захов.
В село Рельово се намира и църквата „Свети Архангел Михаил“, която е  построена през 1922 от местните жители със собствени средства и труд, двукорабна и една от най-големите в района.

 

ЗА СЕЛОТО… ОТ МЕСТНИТЕ ИСТОРИЦИ – ПАНЕ ПОПОВ И НИКОЛА КИРОВ

 

През 2001 година излиза от печат книгата на Пане Попов, който е роден, работил е и е изживял целия си живот в селото – „Историята на село Рельово”.  В книгата си той разказва за възникването на Рельово, за бита на хората, за културата и традициите, за събитията, които съпътстват живота в селото през годините и за самия живот  в селото.

През 2003г., пък излиза от печат книгата на Никола Киров, който също е родом от село Рельово – „Гласове от миналото”.  За нея в книгата си „Палакарията земя кърмилница” местният краевед георги Захов пише така: „По своята характеристика книгата е съчетание на документалистика и белетристика, на легенди и предания, биографични бележки и спомени…”.

 

 

ПОМИНЪК В МИНАЛОТО, МАГНИТ ЗА ХОРАТА И СЪБЛАЗАН ЗА ВЛАДЕТЕЛИТЕ – РУДАРСТВОТО

 

Основна дейност на местните в миналото е плавенето на желязна руда, наред  със съблазана да се населят тук от хубавите гори, изобилието на водни ресурси и плодородната земя.

Логично, предвид историческите събития, добивът на руда се увеличава през 16 век, според нуждите на османците.

На десния бряг на река Палакария местностите са запазили до днес имената си „Подвигни” и „Надвигни”, заради видните, които се намирали там – между Рельовския дол и Стакев дол.

В „Старата железарска индустрия в България” Георги К. Георгиев пише за Рельово следното: „Извънредно богатите му магнетитови кристалчета рудища много рано са обърнали внимание на рударите и те са се заселили тук може би още през Втората българска държава. От това се вижда, че през 15 век в селото е имало пещи за топене на желязо и самокови. Вероятно самоковите са били малки. Водите на р. Палакария са били пълноводни или пък прекарвали води от р. Искър, за да могат да се движат тежките чукове на самоковите.”.

 

КООПЕРАЦИЯ „САМООТГОВОРНОСТ”

 

Кооперация „Самоотговорност” е учредена на 23 март 1922 год., а дейността и на практика започва през 1929 год., като се разраства след 1945 год., когато към кооперацията се разкрива горски отдел. В самото начало кооперацията е само потребителна.

През 1946 год. се създава кредитен отдел, а през 1947 год. е решено от ръководството да се построи мелница. Като цяло кооперация „Самоотговорност” обхваща търговските услуги, кредитната дейност, изкупуването и преработването на продукцията.

През 1952 год. с излизането на нормативни докуметни се отнема дейността по кредитирането и влогонабирането на кооперацията. По-късно са отнети мелницата, ярмомелката и дърводелските машини, което оказва своето лошо влияние за бъдещето й.

От 1959 година кооперацията е обединена с кооперацията в Белчин бани.

 

ТКЗС „РЕЛЬОВСКА КОМУНА”

 

Стопанството е учредено на 12 ноември 1948 год. от 43 души учредители. Любен Мишев е избран за председател, четирима души стават членове на Управителния съвет, а трима души са в Контролния съвет с председател Станко Бандров.

Георги Захов в книгата си „Палакарията земя кърмилница” описва много точно, колко са членовете, с какви животни и декари земя разполага ТКЗС-то, също как се развива и разраства с времето: „Стопанството започва да действа от 15 февруари 1949 г. При учредяването си разполага с 946 дка земя, 150 овце, 20 крави и коне и стопански инвентар, необходим за работа в полето. В началото на 1949 г. членове са 49 души. Започва се строителство на обори, овчарници и траншеи за силаж. Към края на годината стопанството притежава 1730 дка земя, 39 крави, 500 овце, 29 коня, волове, свине, 27 плуга, 13 брани, 2 тиора, 30 каруци, кравеферма, овцеферма и свинеферма. Две са полевъдните бригади. Годишният доход възлиза на обща сума 2 970 000 лв. по тогавашния курс на лева.
През 1950 г. ТКЗС се отделя от кооперацията, става самостоятелно юридическо лице и приема името „Рельовска комуна”. Овцете достигат 1500 бр. През 1950 г. стопанството създава и птицеферма с 200 кокошки. Обработваемата земя е 2270 дка, увеличен земеделски инвентар, създаден е и пчелин с 15 кошера. Построен е нов свинарник на площ 400 кв. м.”.
Масовизирането на стопанството през 1957 год. води до достигане на 358 души членове.

Създават се напоителна система за 1500 декара и помпена станция за 1200 декара. Подготвя се създаване на рибарници.

„От 28 ноември 1958 г. стопанството се обединява с ОТКЗС „Георги Димитров” в Белчин бани, а от 12 декември същата година с ОТКЗС „Самоковска комуна” – Самоков.”,  също пише местният краевед Георги Захов.

През 1995 год., след ликвидацията на стопанството, се създава земеделска кооперация „Надежда”.

 

ОЩЕ ИЗ ИСТОРИЯТА НА СЕЛОТОИ ЗА СЕЛОТО

 

По неизвестни причини през 16 и 17 век в османските данъчни регистри, село Рельово липсва.  Тази липса се обяснява с допускане това, че Рельово и Райово са в общ списък. Като доказателство за това твърдение може да се приеме факта, че през 1566 год. Райово е голямо село с 13 махали и 222 домакинства, което не е възможно, защото най-големите села в района са били между 85 и 120 домакинства. Самият град Самоков в това време е бил със 120 домакинства и 6 махали.

 

***

 

Жителите на село Рельово първи се осмеляват да се противопоставят на турците, в последните десетилетия преди Освобождението.

„Ангелко Вардаров от Рельово и представител на Ковачевци отиват чак в Истанбул да искат отмяна на ангарията. Известни борци срещу ангарията са и братя Почеканови, които заплащат с живота си за непокорството. Популярен с борбата си е и рельовецът Георги Патров – Гаро, участник в четата на Чакър войвода, допринесла за премахването на ангарията в Самоковския край.”, из книгата „Палакарията – земя кърмилница” на местния краевед Георги Захов.

 

***
По водопровод дълъг 10 км. от планината Белчаница, в началото на 40-те години селото е снабдено с вода, а по-късно през 70-те години на 20 век водопроводната мрежа е свързана със Софийския водопровод.
***

 

През 1945 год. село Рельово е електрифицирано.

 

 

ЗАГИНАЛИ ВЪВ ВОЙНИТЕ ПРЕЗ 1912-1913 Г. И 1915-1918 Г., , ЗАГИНАЛИ ПО ВРЕМЕ НА СЕПТЕМВРИЙСКОТО ВЪСТАНИЕ 1923 Г., ЗАГИНАЛИ ПО ВРЕМЕ НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА 1944 Г. И БЕЗСЛЕДНО ИЗЧЕЗНАЛИ

/ИЗ КНИГАТА „ПАЛАКАРИЯТА ЗЕМЯ КЪРМИЛНИЦА” НА ГЕОРГИ ЗАХОВ/

 

Загинали във войните през 1912-1913г. и 1915-1918г.: Старши подофицер: Мине Стефанов. Младши подофицери: Георги Николов, Георги Трохаров, Димитър Михалков, Игнат Стоименов, Петър Стойнев, Цене Новаков, Христо Мишев. Редници: Атанас Стефанов, Атанас Субев, Богдан Цветков, Димитър Николов, Димитър Пиргов, Иван Попов, Иван Ангелков, Илия Белев, Кирил Попов, Мите Пърчов, Михаил Михалков, Никола Гавадинов, Никола Пиргов, Петър Малинов, Станко Тошев, Стоимен Зашев, Стоимен Колев, Стоимен Христов, Стойне Главев, Стойне Стоянов, Стойо Гавадинов, Тоне Дунчеров, Тоне Кичев, Тодор Колев, Христо Михалков.

 

Загинали по време на Септемврийското въстание 1923 г.: Васил Тонев Трохаров, Георги Ст. Гайдаров, Зане Анг. Поргов, Илия Богд. Пръцрагов, Илия Захов кашинов, Митко Ст. Трохаров, Стоян Занев Пиргов, Тодор Мих. Вардаров.

 

Загинал през Втората световна война: Пане Ст. Гавадинов.

 

Безследно изчезнали през октомври 1944 г.: Пене Мишев, Стоян Г. Бандров и Христо Г. Рътаров

 

 

 

Related Articles

One Comment

  1. Какво биха казали авторите за Банко Крушарев.Говори се,че дълги години е бил кмет на Рельово и че тогава турчин с чалма на главата не се е доближавал до него.Може би става въпрос за втората половина на 19 век – началото на 20 век.Негов потомък ли е Димитър /Димитрия/ Банков , един от създателите на читалището в селото? Димитрия губи едната си ръка през Балканските войни.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close