Реакция по темата за Девическия манастир
В миналия брой публикувахме материал за реконструкциите, които се извършват в Девически манастир „Покров Богородичен”. Провокирани от написаното в редакцията се получиха сигнали, опровергаващи случващото се там. Вижте още една гледна точка.
Възмущение без граница*
Без обществено обсъждане от страна на гражданите се извършва преустройство и различни безобразия в една светиня за самоковци, а именно Девическият манастир „Покров Богородичен”. Ние, като граждани на Самоков, имаме право на мнение за реставрацията на манастира. Уви, днес сме свидетели на поредното престъпно посегателство върху старина отпреди 240 години.
Разрушена е една от килиите, която през 1871 година е приютила Апостола на свободата Васил Левски. Освен това поставената паметна плоча върху килията в момента се въргаля в двора на манастира. Явно това действие е незаконно и всъщност си е вандалщина. Не знаем кой е взел такова безотговорно решение без знание на Софийската митрополия. Навярно разрухата е започнала много по-дълбоко в душата на новопостъпилата монахиня Пелагия, която внася раздор между монахините и свещенството. Явно тя има амбицията да стане игуменка и няма нищо лошо в това. Нека стане, но не за сметка на духовното развитие и историческите ценности на града ни.
Майка Гаврила е болна жена и затова повече от месец е затворена в килията си без да бъде подобаващо обгрижвана. Мъчно ни е, че е изоставена да се разболее и умре преждевременно, за да може личните болни амбиции на монахинята Пелагия да се осъществят. Потънала в мизерия и мръсотия, игуменката беше настанена в болницата в Самоков. Покъщината и дрехите и се унищожават и горят в двора на метоха. Трябва да се потърси отговорност за държанието спрямо монахините и разрухата на манастира. От манастира е прогонена и монахиня Гликерия, защото е неудобна и е полагала грижи за майка Гаврила.
Ние, близките до майка Гаврила, нямаме достъп до нея. Винаги, когато сме пожелали да я посетим и да я видим, тя винаги е заключена. Възмущението ни няма граници. Дори в тоталитарно време отношението на държавата и институциите беше по-разумно и не бяха допуснати подобни своеволия.
Подобни действия отблъскват вярващите от църквата, като погазват нейната ценностна система. Народ, който не почита историята и тази на историческите паметници, няма бъдеще.
Анна Сайменова
Славка Чистовска
Катя Топчийска
- Заглавието е на редакцията.
