Рая Въжарова: Образованието в голяма степен пренебрегва нуждите на бизнеса

Aнна Манова

Имам удоволствието да ви срещна с младата самоковка Рая Въжарова. Тя е бивш възпитаник на ПГ „Константин Фотинов”, завършила е бакалавърска степен в специалност „Връзки с обществеността” в СУ „ Св. Климент Охридски”, а в момента учи своето второ висше – Българска филология.

В края на месец април тя беше част от една среща в Самоков, чиято цел беше да запознае бъдещите студенти с различните специалности, да им помогне при избор на висше учебно заведение и професионална ориентация. Рая Въжарова изнесе сесия на тема: „Престижното” образование и пренебрегването на нуждите на бизнеса”. Самата тя очерта зейналата пропаст между професионалната квалификация и търсенето на пазара на труда. Тя подчерта какво търси бизнеса и даде точни насоки на младежите кои професии имат бъдеще и към кои пазарът е силно пренаситен. По думите й много от това, което е необходимо като познание за един млад, амбициозен и успешен съвременен човек не се получава зад студентската скамейка. Затова съветът на младата дама към бъдещите студенти и работници е да намерят своето място, своята академия, където да извлекат максималното за личностното им израстване. Не пропусна да подчертае дигиталното време и колко важно е да бъдеш технически грамотен днес. Рая Въжарова доста точно проследи бизнес климата в страната и даде примери от други страни. Нейното желание е да се развива в корпоративната сфера, а в момента е част от екипа на „Софарма Трейдинг”.

В края на месец април ти беше част от една среща, която мина под мотото „Заедно за образованието”. В основата на темата, подготвена от теб, беше нарушената връзка между образованието и бизнеса. Получава ли се днес сериозно разминаване между професионалната квалификация, потребностите и търсенето на пазара на труда?

Конференцията беше организирана от ученици от СУ „Отец Паисий”. Идеята беше да се намерят връзките между образование-бизнес-семейство. Бил Кларк – представителят на Американския университет, говори за влиянието на семейството. Аз и Рафи Моллов, като представители на големи компании, говорихме за бизнеса. Сесията за образованието беше по-различна. Имаше представители от СУ, ЛТУ, НБУ, ЮЗУ където всички присъстващи имаха възможността да задават въпроси и да се консултират относно прием, специалности и т.н.

За жалост, смятам че има разминаване между професионалната квалификация и търсенето на пазара. Корени се в това, че нещата, които изучаваме в училище и в университета не са достатъчни. Те не отговарят на развиващия се бизнес, а са останали в една начална точка, която не се променя перспективно.

Какви са най-честите грешки при избор на специалност в университета?

За мен най-голямата грешка при избор на специалност идва от натиска в семейството. В доста семейства наблюдавам, че има закостенели разбирания, затова какво трябва да се учи. Действителността, когато нашите баби, дядовци, майки, бащи са избирали професиите си е била доста различна от настоящата. Времената се менят, затова трябва да се адаптираме към промените. Разбирам, че преди около 30  години е било много „престижно” да се избират професии като адвокат, нотариус, банкер, но пазарът на труда вече е пренаситен от такива специалисти и според мен трябва да избягаме от тези разбирания и да се насочим към специалности, които биха ни позволили да работим в развиващите се пазари – например IT сферата.

Твоят личен опит с какви парадокси и добри модели те е срещал?

Лично аз имам познати, които са завършили право и към момента работят като администратори и секретарки. За мен добрите модели са хора, които не спират да надграждат върху професионалната си квалификация. Идеалният пример е Вергиния Накова – дама, която е работила в големи международни фирми, в момента е soft-skills тренер, бизнес коуч, управител на образователен център.

Как се развива според теб парадигмата между средно образование -висше образование – бизнес?

Според мен в момента има голяма пропаст между средното образование и бизнеса. В много компании се търсят тясно профилирани специалисти и техници. За жалост масово се предпочитат елитните гимназии и това довежда до затваряне на паралелки и дори цели профилирани гимназии.

Къде е мястото на дуалното обучение в това отношение?

Много се радвам, че в България е узаконено дуалното обучение. Чрез този метод самите фирми поемат инициативата за стартиране на определена паралелка, като след това съответно спонсорират. Така след завършване на обучението децата имат осигурена работа, за която няма да се притесняват дали ще се справят, защото вече са работили като част от нея. От своя страна бизнесът печели готови кадри, които да назначи и отпада времето за адаптиране и въвеждане в работата. Много от големите и напреднали държави отдавна са въвели тази система, например Германия, Австрия и Швейцария.

От какви специалисти е пренаситен пазарът на труда? И какви тотално липсват?  Има ли механизми чрез които то може да бъде преодоляно?

Смятам, че пазарът на труда е пренаситен с юристи и икономисти. Като цяло много от специалностите в университетите трябва да се актуализират, да се променят програмите, учебниците. Не казвам, че трябва да се захвърли теорията, а че трябва да се оптимизира съдържанието и да се увеличат практическите задачи на студентите. Ако трябва да дам личен пример, то бих казала, че в университета изобщо не са ни учили как да рекламираме в социалните мрежи, не са ни споменавали за Google Ad words, Instagram реклама, имейл маркетинг и т.н. Пазарът на труда, обаче, очаква да се сме запознати с новите социални мрежи, с новите технологии.

Какви са твоите лични съвети и препоръки към младежите, които трябва да изберат своята специалност и към тези, които завършват и ще търсят своята реализация?

Моите съвети са да не разчитат, че висшето образование ще им даде всичко необходимо, за да бъдат най-добрите в избраната от тях сфера. Това, което ще ги направи такива е желанието за личностно развитие, жадуването за знания, търсенето на информация.

Как ще изглежда пазарът на труда след 20-30 години през твоя поглед? И в какво е бъдещето?

Пазарът на труда след 20-30 години ще е коренно различен от този в момента. Според едно проучване професиите, които ще се търся ще са robot couch, роботни инженери и т.н. Знам, че много хора не вярват в това, но ако се замислим преди 50 години бабите ни, които са се занимавали със земеделие и са обработвали земите на ръка не са си и представяли, че днес ще има огромни машини, които ще го правят вместо тях.  С още по-голяма скорост се измениха и мобилните технологии. Преди 15 години не вярвахме, че ще може да пазаруваме само чрез телефона си, или че ще има приложения, които да изчисляват кога е време да изпием следващата чаша вода.

Какви компетенции трябва да притежава един млад човек, за да е успешен в бизнеса?  Трябва ли да притежава т.нар. „гъвкави умения” /soft skills/?

Разбира се. В 90% от обявите за работа пише, че кандидатите трябва да притежават: креативност, умения за работа в екип, умения за управление на конфликти, умения за преговори,  умения за управление на времето, комуникативни умения, умения за вземане на решения.

За жалост в училище и университета не ни учат на тях. Хубавото е, че в момента има много курсове, семинари, конференции, уебинари, които биха ни помогнали да развием тези компетенции.

Много от младите хора си мечтаят да имат собствен бизнес, на който да са шефове, без реално да си дават сметка, че това е една много отговорна и трудна задача. Каква е разликата между това да си шеф и да си лидер?

Успешните ръководители на бизнес са лидери – делегират задачи на правилните хора, с много обяснение, с много внимание, имат знания по психология, по невербално поведение. Всички тези качества са много важни при ръководенето на екип, тъй като притеснението и незнанието в дори един човек от екипа може да доведе до провал на даден проект. Шефовете са хора на високи позиции, които гледат на всички „под тях” като на незначителни единици. Поставят задача и очакват изпълнението й  без да дават „излишни обяснения”.