Рапърът Никола Чолаков – Son Колячо, за това как се настигат мечтите и се става уверен

Анна Манова

Има млади хора в Самоков, които искат да останат да се развиват тук, да бъдат част от пулса на града и от цялата му енергия. Да бъдат двигател или брънка, но просто да бъдат. Сред тях се нарежда и младият самоковец Никола Чолаков, познат повече в средите си с творческия псевдоним Son Колячо. От много години рап културата го е хванала за сърцето. С парчетата си описва света такъв, какъвто го вижда, освен това показва в клиповете си различни точки на родния град. Той е от малкото хора, които са били част от всички разновидности на уличната култура – занимавал се е с брейк денс, правил е графити, миксирал е и е записвал парчета. Наред с това е запален скетбордист и сноубордист, често заменящ уроците в клас с белите писти и рампите.  Завършва Националната спортна академия със специалност „Треньор по сноуборд”.

Никола Чолаков е първият самоковски рап изпълнител, който успява да заснеме клип към свое парче. Той е и първият, който това лято съумя да обедини няколко самоковски артисти в единствения по рода си сайфер, който събра стотици гледания в YouTube. Самият той преживява различни етапи в съзряването си и като всеки млад човек се е питал: „Това ли е живота?”. Преминава през осъзнаването на болезнената реалност и това, че всички съзнателно или не живеем в „Модерното под иго”, но някак успява да открие и позитивното в културата на бунта, да „настигне” мечтите си и не на последно място да стане „Уверен”.

Здравей, Никола. Познат си повече в средите си като SON Koлячо. Напоследък името ти фигурира в различни рап проекти и самостоятелни парчета. Ти си в основата на създаването на самоковския сайфер „Модерното под иго”, който събра на едно място доста местни артисти, хареса се от различни възрасти и набра стотици гледания в YouTube. Kак се увлече по рап културата?

От четвърти клас започнах да се зарибявам и да слушам рап музика. И сега ще добавя нещо, което много малко хора знаят – първата ми изява на сцена беше в пети клас, благодарение на учителя ми по музика в ОУ „Св. Св. Кирил и Методий” Максим Златанов. Той ме видя с кърпа на главата, широките дрехи и ме покани на събитие за младежи, което се проведе в Берковица. Аз рапирах там, но бях твърде малък да осъзная какво става. Бях запален фен на рап музиката, пишех разни текстове на листа, бях добър по БЕЛ, за сметка на математиката. През 2008 година вече имах собствен компютър вкъщи, което беше дефицит за времето си. Тогава си свалих програма и реших сам да си правя инструментали. Два от тях, по мое мнение, се получиха добре и написах текстове към тях. След това се замислих как да го реализирам и запиша. Ставаше трудно в домашни условия – със скайп микрофон, без програми за обработка. По този начин си направих първите демота. Слушането им ставаше чрез инфрачервен порт на модерните тогава телефони, които също бяха много малко. Събирахме се на групи и слушахме.

Рапърите традиционно използват различни атрактивни псевдоними. Ти как се спря на твоя?

Занимавал съм се с всички сфери на уличната култура – брейк денс, графити, диджейнг, емсинг. Това е характерно за малко хора. Псевдонимът се появи от графитите, защото там всичко трябва да е точно, ясно и бързо, за да не те бият докато драскаш на някоя стена. Така реших да бъда Son /от анг. ез. – син/, син на културата. И понеже така звучи по-общо и има други хора, които се изписват по сходен начин, прибавих и Колячо, което е производно на името ми и е много самоковско – тук всички прякори завършват на „О”.

Спомена, че си се занимавал с брейк. Виждала съм те да караш скейтборд в парка в града. От кога тази страст към спорта? И тя част ли от цялата тази култура?

Със скейтборда започнах, когато бях 12-годишен, Бубо Янев ме запали. Цяло лято карахме с него, научихме трикове. През зимата решихме да се преориентираме към пистите и ни хареса. Ходех за няколко часа в училище и след това обличах грейката, дъската и на автостоп ходех на Боровец да карам сноуборд. Нямаше как да правя нещо друго като знаех, че има сняг в планината, просто оставях всичко друго и тръгвах. От тогава вече 15 години карам сноуборд и скейтборд. В сноуборда ми помогна Христо Ахтаподов, ходехме на състезания. Имам едно първо място от държавно първенство, класирания в държавни състезания и девето място на Европейското в Банско през 2009.

Нека се върнем към музиката. Кой изпълнител или група най-много харесваше в онова време и какво харесваш днес?

Първото нещо, което чух беше албума на „Ъпсурт” – „Боздуган” и популярната тогава тяхна песен „Нон стоп”. По-голям от мен приятел беше успял да намери касетка и се събирахме у дома, за да я слушаме на касетофон „Хитачи”. След това разбрах са Мишо Шамара и групата „Гумени глави”. И с времето той се превърна в мой идол. Той е един от бащите на българския рап, независимо кой какво казва. Слушах „Снайпер рекърдс”. Вече толкова ми харесваше тази музика, че не можех да преценя кой ми е най-любим. Нямам конкретен любимец. Правя си плейлисти на парчета и изпълнители, които ми допадат и ги слушам непрекъснато. Като цяло предпочитам DRS+, Biggie, Tupac, Ice Cube, Dre, Snoop Dogg, Eminem, Funkdoobiest, Mobb Deep, Wu-Tang Clan. Te са ми повлияли през годините, а сега слушам нови, модерни и разчупени неща като Rich the Kid, Midos и др.

Кога започнаха първите ти по-сериозни стъпки, записи на парчета и клипове?

През 2012 г. случайно попаднах в студиото на Liberty Records. По това време имаше много муза и вдъхновение. Събрахме се аз, Анри Хаджийски, Васко Масларски, Дани Капонето и забихме фрийстайл. Анри започна да ни убеждава, че трябва да направим нещо съвместно. По това време той беше получил покана за участие в празника на града, а той от своя страна искал да покаже, че има и други млади и дейни хора в Самоков. Репетирахме, имахме сериозна техника. По същото време с Анри записахме едно демо, което се казва „The life” /”Животът”/. Имаме клип от участието ни на „Ритъмът на планината” с него. През същата година записах „Това ли е живота?” Преди парчето да види бял свят Дани Капонето ми предложи инструментал и да запишем нещо заедно. Тогава решихме да го направим заедно и да го представим първо на фестивала „Ритъмът на планината” и ако му се изкефят хората да го запишем. Така стана, заснехме и видео към него. Това е първото самоковско рап парче с клип. До този момент се знаеше, че има рап, записва се, имаше партита и афтърпартита, но нямаше нищо реализирано като видео.

След първия заснет клип какво последва? Как се развиха нещата в тази насока при теб?

Записвал съм различни проекти. Имахме нещо като сайфер с Иво, Васко Маслото и Капонето. Имам записи с Алекс Териера /Алекс Стойков/, който е брат на Виктор Бонус, индивидуални записи с Васко Масларски и Капонето. През ден записвахме вкъщи, тези които ставаха отиваха в студио. Благодарение на Анри сме имали участия на различни места. Имам вече над 20 парчета в Sound Cloud. С времето станаха по-трудни професионалните реализации, защото всеки си има своя дейност. И се наложи да се ориентирам самостоятелно. Насочих се към фрийстайл батълите. Придобих доста умения, които ми помогнаха за участия на живо. Може да се каже, че преди това беше абсолютно аматьорско това, което правех. Три години се занимавах с това. Имам един спечелен вътрешен кръг на държавно и едно класиране за финалите с 8-те най-добри МС-та на България. Финалът беше на Слънчев бряг и станах трети, което е най-доброто ми постижение. Отказах се от фрийстайл битките, защото имаше много негативизъм. Не исках да трупам лоши неща върху себе си чрез думите, защото вярвам, че лошите думи рефлектират и след това ти се случва нещо неприятно.

Сериозна заявка и успех отбелязахте с първия по рода си самоковски сайфер „Модерното под иго” това лято. Показахте, че се записва и слуша рап в Самоков. Идеята е твоя. Разкажи ми от първо лице как се случи това парче?

Това беше моя мечта. Исках да обединя на едно място тези рапъри и да покажа, че в Самоков има талантливи хора. Това лято дойде точният момент. Имах идея, бях участвал в два големи проекта, включващи около 13-14 изпълнители от цялата страна. Благодарение на Дон Дони участвах в БГ сайфът и БГ сайфър 2. Целта на сайфера е предимно да се покаже едно обединение, сила и подкрепа. Успяхме да го реализираме с няколко артисти, като всеки един беше автор на своята част от текста. Заснехме клип, в който показваме града от различни гледни точки.  Трудна беше една подобна реализация с доста хора в нея. Парчето събра изключително много гледания и слушания в YouTube, което надмина очакванията ни.

Мислиш ли за втора част?

Не искам да обещавам. Истината е, че трудно се работи с толкова много хора.

Това лято явно е доста продуктивно за теб, защото освен „Модерното под иго” ти успя да запишеш и да заснемеш клипове към други две твои самостоятелни парчета – „Настигам” и „Уверен”. Настигна ли мечтите си и чувстваш ли се по-уверен?

Да, реализирах част от мечтите си и определено се чувствам по-уверен в собствените си възможности. И двете песни са записани с малка разлика във времето това лято.

Впечатли ме замисълът на парчето „Уверен”, в което освен на текста си обърнал и внимание на местни спортисти, които участват в самия клип.

До този момент парчето има над 8 хиляди гледания. Обмислям го от около две години. Идеята дойде от Влади Димитров, който засне клипа на сайфера. Предложи ми да направим съвместно парче, което да има по-позитивна нагласа и звучене. Той предложи името „Уверен”. Опитахме да го направим заедно, но не се получи както очаквахме. Тогава той се отказа и предложи да го направя сам със същото заглавие. Записах демо и го оставих така. След две години успях да реализирам парчето. Идеята за клипа се появи спонтанно, отново със съдействието на Влади Димитров. Искахме да е история, в която да участва едно хлапе, което е нагрубено от живота, но има мотивация, уверено е, работи здраво, помагат му и успява. Желанието ни беше детето да е скейтърче, какъвто съм и аз, за да е близко до мен и да е по-истинско. Това не се получи и затова измислихме друг вариант. Сетих се, че имаме доста добри боксьори и скейтбордисти, които са медалисти. Ходих до залата на боксьорите да ги попитам дали искат да участват в клипа. Говорих с треньора им – те приеха и предоставиха залата за снимки. В клипа участва боксьорът Иван Стаменов. Включиха се Петър Гьошарков и Симеон Митрев – те са състезатели на световно ниво. Исках клипът да е спортен и истински. Отново показваме града, защото е заснет основно в парка. Мисля че се получиха добре нещата.

И за финал – какво да очакваме от Никола Чолаков или SON Колячо?

Подготвям нови музикални проекти. Единият от траковете планирам да бъде гръцко – български. Ще има разигран трак между английски – българки и гръцки. На финала искам да благодаря на всички, които ме подкрепят, разбират и уважават нещата, които правя. Тези, които не ме познават нека ме последват в социалната мрежа.  Искам да кажа на младите хора да спрат да слушат чалга, в нея всичко е фалшиво. Четете  повече книги, не наблягайте толкова на фейсбука и лайковете там. Спортувайте, развивайте се и се учете от по-големите. Бъдете себе си. Бъдете уверени!